Тази седмица шефът на НЗОК д-р Дечо Дечев се яви пред парламентарната комисия по здравеопазване, за да напомни, че задълженията на касата ни към чуждите каси, само до юни месец, са 271 млн. лв, спрямо 264 млн. през миналата година. Нарече тенденцията "тревожна" и я обясни с това, че все повече българи искат да се лекуват в чужбина.

"Българският пациент се превръща в златна кокошка, защото когато един българин се лекува в Германия, той се лекува на по-високи цени в сравнение с германците" , каза д-р Дечев пред депутатите и посочи, че въпросът е от особена важност.

Доколкото задлъжнялостта на НЗОК към чуждите болници не е новина, народните представители не би трябвало да са изненадани. Страната ни е добре известна с неспособността си да плаща навреме, в установения 18-месечен срок, сумите за извършено лечение на гражданите й в чужди клиники.

Затова и някои от тях дори спряха да приемат български пациенти. Както се случи с белодробната клиника във Виена, която отказа да извършва трансплантации на бял дроб точно по тази причина. Макар че версията на здравното министерство беше малко по-различна - Ананиев обясни прекратените взаимоотношения с недобре развитата донорска мрежа у нас и дефицита на органи в международен мащаб, което правело все по-трудно намирането на бял дроб за присаждане.

Нищо подобно. На австрийците просто им писна да чакат касата ни да им се издължи за извършеното лечение на българи. За миналата година просрочията ни към Австрия са 18,4 млн. лева, при положение, че през 2017 г. въпросът с невърнатите средства беше поставен от представители на тази страна. Тогава се наложи в кратки срокове касата ни да плати около 32 млн. лв. на държавите, които бяха изгубили търпение.

Във връзка с претенциите на чуждите болници екипът на Ананиев измисли разсроченото плащане и обеща към 2021 година задълженията да бъдат погасени. При сегашния ръст на сумите обаче това изглежда все по-невъзможно упражнение.

А доколкото вече имаме имидж на некоректен платец в 32 държави в Европа, лечението на български пациенти през касата, на този континент, изглежда обречено. Вероятно затова напоследък здравният министър все по-често споменава САЩ като възможна здравна дестинация. Не че там ще излезе по-евтино, просто още не ни знаят.

На д-р Дечев не му липсва дързост, защото поставя въпрос, който струваше поста на предшественика му. Помним как проф. Плочев, си тръгна след грандиозен скандал, защото се осмели да изложи същия проблем пред депутатите миналата година и поиска актуализация на бюджета на касата, без да уведоми ресорния си министър.

После се оказа и че не бил длъжен, и че го е направил, но това не попречи на "шокирания" Ананиев да упражни влияние и да се освободи от непослушния професор от ВМА.

В писмото, разпратено до всички парламентарни групи, Плочев тогава обясни, че касата дължи 271,2 млн. лв., от които 207,2 млн. са просрочени, а бюджетът за разплащане с чужди здравни фондове е 73 млн. лв.

Сега наследникът му Дечо Дечев е в същата ситуация, дори бихме могли да кажем - още по-комплицирана, ако съдим по ръста на задълженията. Странно обаче изглежда обяснението му, че цените за българи са по-високи, дори с формуляр, по който касата плаща на преферентни цени.

Ами нали НЗОК има Дирекция "Лечение в чужбина и координация на системите за социална сигурност", която според правилника за устройството и дейността на касата, е нашата "точка за контакт" по европейска директива за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване?

Участва и в работата на европейска мрежа по прилагането на разпоредбите на европейското законодателство и нарушаването на правата на гражданите.

Защо досега не е предприела необходимото, за да се разгледа въпросът за дискриминационните цени за лечение на българи в чужбина? Защо изобщо се договарят цени за лечение при явно неизгодни за касата и българския пациент условия?

Докато директорът на касата се тревожи за дълговете към чужди болници, нараства броят на лечебните заведения у нас, които са спечелили дела на трета инстанция срещу НЗОК за неизплатена надлимитна дейност. Още през май от заседание на Надзорния съвет на НЗОК стана ясно, че дълговете към нашите болници от 2015 до 2017 г. възлизат на 153 млн. лв. Тогава проф. Григор Димитров, член на съвета и директор на Българската стопанска камара, прогнозира, че сумата за плащане ще надхвърли 200 млн. лв. след приключване на всички дела.

От друга страна, има бум на дарителски кампании за набиране на средства за лечение в чужбина. Това са все хора, на които е било отказано финансиране от НЗОК или просто не са се възползвали от него заради тромавите процедури по одобрение.

Покрай изброените обстоятелства здравният министър продължава да ни убеждава колко успешен може да бъде здравно-осигурителният модел, който екипът му разработва почти година и как трябва само да се демонополизира НЗОК.

Твърде възможно е тогава да имаме вместо един - повече длъжници към чуждите каси. Друг е въпросът кой ще се наеме да прави каса при толкова съществуващи възможности да бъде източена. Макар че ентусиасти вероятно няма да липсват.

Между другото, неотдавна, по повод включването на страната ни в списъка на държавите, в които могат да се възстановяват пациенти от Германия по здравна каса, разбрахме, че немските здравноосигурени граждани имат право на всеки три години (а при нужда и по-често) да се възстановяват в балнео и спа центрове в чужбина. Касата, към която плащат здравните си осигуровки, поема около 90% от разходите им.

Реалност, за която ние, българските "златни кокошки", дори не мечтаем. Но това е друга тема.