Над 500 престъпници с ефективни присъди са избегнали правосъдие и се укриват, въпреки че са осъдени на лишаване от свобода или доживотен затвор. Това сочи анализът на прокуратурата и данните от първоинстанционните прокуратури. Справката се базира само на информация от около половината от прокуратурите в страната и дори не е пълна. Очаква се в началото на февруари данните да бъдат окончателни, а след анализа им вероятно ще бъдат направени и законодателни промени.

Впрочем, главният прокурор Сотир Цацаров вече намекна за една такава промяна малко след случая в Нови Искър. По време на изслушване пред вътрешната комисия в парламента той предложи задържането на осъдените да не бъдат ангажимент на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към правосъдното министерство, а на МВР. Причината - липса на достатъчно ресурс и правомощия. Служителите на ГДИН нямат правомощия да издирват осъдени, а само "да ги привеждат в затвора". Идеята на главния прокурор е в случай, че осъден се укрие, той да бъде издирван от МВР и отвеждан до затвора от ГДИН. Това е едно от възможните решения, но само на част от проблема. Един от основните въпроси остава не кой търси бегълците от правосъдие, а как се търсят.

Разследването по случая в Нови Искър даде макар и бегла представа за тежкото положение по издирването. На една от пресконференциите главният секретар на МВР Младен Маринов обясни, че Росен Ангелов е обявен за общодържавно издирване от 2009 г. През тези години няколко пъти полицаи проверявали сигнали, че е бил забелязан, но тези проверки не дали никакъв резултат. Дори и само това признание на главният секретар на МВР е напълно достатъчно да направим няколко извода. МВР реално никого не търси, защото няма нужния капацитет и ресурс - нито финансов, нито човешки, нито агентурен. Да не говорим за професионален. Още нещо - кой в България знае кои и колко са издирваните и за какво ги търсят? Дали пенсионерите от ямболското село Кукорево знаят, че Росен Ангелов е бил издирван? А ако знаеха, дали биха могли да го разпознаят? А ако той действително е бил толкова опасен, дали пък нямаше да се притеснят от евентуално отмъщение, ако съобщят за него на органите?

Някой дали си спомня как изглеждаше Илиан Тодоров? Той се издирва и от Интерпол и е един от общо 75 мъже и жени, които България издирва във връзка с тежки дела и присъди. Тодоров е убиецът (с окончателно влязла в сила присъда) от столичния клуб "Соло", който затри живота на двама младежи и опита да убие още един. Освен близките му, почернените семейства и журналистите, едва ли някой помни как изглеждаше. Изчезнаха и двама от убийците на студента по медицина Стоян Балтов, който бе ритан до смърт пред дискотека "Амнезия" в "Студентски град". Някой помни ли, че те изчезнаха малко преди да влязат в затвора? А кой, освен близките им, помни как изглеждаха? Бегълци от правосъдие са и братя Галеви. Някои дори ги наричаха БеГалеви. А в случая дори не говорим за издирвани пенсионери, избягали ученици напук на родителите си или отвлечени за откуп. Докато се разчита на обществото да сигнализира, такива случаи ще има.

Част от промените и поправките в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които влязоха в сила от 5 ноември миналата година, дадоха надежда за промяна. От прокуратурата отчетоха, че за по-малко от един месец Върховната касационна прокуратура, следвайки новите правила по НПК, е задържала 54 лица, след влизане в сила на решението на Върховния касационен съд. Веднага след влизане на решението в сила се пристъпва към изпълнението й. И докато присъдата не бъде изпълнена, тя не вижда бял ден, т.е. не се оповестява публично. До тук добре. Но въпросните поправки родиха и куриози. И тепърва ще раждат. Първият е присъдата на групата за мокри поръчки на Петър Стоянов-Сумиста - "Килърите". Наказанията на членовете бяха определени и окончателни, а те - в затворите и арестите по други дела. Но пък присъдата остана тайна. Не за друго, а за да не вземат да избягат. Процесът бе достатъчно шумен и прелюбопитен и нямаше как да бъде подминат от медиите, които се допитаха до "свои" източници - кой от кой по-неосведомени. Заглавията в първите дни след присъдата на "Килърите" бяха в няколко варианта - две-три доживотни присъди и още няколко други. Какви точно бе трудно да се каже.

Каквото и да покажат данните и анализа на прокуратурата в началото на февруари, промени в болното законодателство действително трябва да има. Дори са в известна степен закъснели. Но в тази материя трябва да се пипа изключително внимателно и обмислено, за да не се появяват правни абсурди и куриози. И в крайна сметка - за да доведат до някаква справедливост.