Едва-едва отминаха „Радините вълнения" по първата година от герберното управление и времето се заоблачи. И като заваляха едни оставки.

Крак провлачи здравният парламентарен корифей Лъчезар Иванов, седящ под дясното крило на Цецка Цачева, който в стил „3 в 1" се отрече от всичките си ръководни постове. След това - основните заподозрени за скандала „Мери Джейн" Светлин Тенчев и Пламен Цеков...

Премиерската партия демонстрира на дело, че не прощава на блудните си синове. И захвана един оздравителен процес по сталински: „Има човек - има проблем. Няма... няма!" Точно по този начин Борисов постъпи и в случая със Спасителя на България от свинския грип д-р Божидар Нанев. Посочи му изхода от здравното ведомство.

Вероятно и при тези изпечени защитници на лобистки интереси - било корпоративни, било приятелско-митничарски, нещата ще приключат само с натирване от хранилката.

Но проблемите в ГЕРБ едва ли ще приключат само с преместване на пешките от бяло на черно поле. Дертовете тепърва се задават из-зад облачния хоризонт.

Самият факт, че правителството само за година започна да не се радва на такова всенародно одобрение сочи, че народът (не целият - мислещите тръстики) не се задоволява единствено със зрелищата, които Борисов и компания му осигурява ежедневно.

Дошла на власт с претенции за радикална промяна на модела на втръсналата на всички „триглава" коалиция, партията получи огромен кредит на доверие. Който за 365 дни не успя да оправдае. А избирателите преглътнаха дори и факта, че хората на Борисов влязоха в битка за властта без управленска програма, без визия как ще карат държавния влак.

Но на определена категория хора им дай само зрелища. На това разчитат в градината с герберите.

Може би затова вътрешното министерство се ползва с най-висок рейтинг, а Министъра-на-Всичко-в-Държавата си го мери с премиера отгоре надолу. За година МВР произведе толкова зрелищни операции, че стигат за цял бразилски сериал.
А за това, че нито една не доведе до реални осъдителни присъди - виновна е нереформираната съдебна система. Риториката на Цветанов по отношение на въпросната система създава допълнително удоволствие на халахульовците (думата е авторство на сатирика Васил Сотиров: онези, които умрат да хулят хала си). Тези винаги си имат нужда от виновен, когото да псуват. И Цветанов им сочи с пръст: ето ги лошите. За контраст на нас - добрите.

Всъщност има и едни още по-лоши. Те се появяват по клипчетата с белезници, проснати на пода. След това от телевизора следват „присъдите". Вероятно Цветанов прие препоръката за реформа в дознанието и досъдебното производство като призив за досъдебно правораздаване.

А че мерките на МВР не успяват да сложат край на уличната престъпност, на наркоразпространението, на дребната чиновническа корупция, на грабежите, на контрабандата - това остава под черта. И не само това: да не забравяме, че Юри Галев не бе разстрелян показно по време на управлението на тройната коалиция.

Управлението на малцинството се превърна в управление за удоволствие на плебса. Задоволявайки сетивата му с необходимата доза зрелища, правителството не му дава възможност да помисли за хляба (чети: тока, парното, цените, здравеопазването, социалната сфера).

Зрелищни са футболните изяви на премиера, такива са и словесните му престрелки с президента, размахването на пръст по енергийните проекти („А така, бат' Бойко, натаковай им го на руснаците!").

Зрелищни са откриването на нов участък на Околовръстното, който за по-малко от месец прилича на швейцарско сирене, на нова детска градина, която ще затвори врати през лятото заради отпуските на персонала. Зрелище, не - цирк, е всяка медийна изява на финансовия гений Дянков. С доста сериозен напредък номера на фланелката му гледа Мирослав Найденов. Дори и отстраняването на сгафили съпартийци ГЕРБ е в състояние да превърне в зрелище. И да очаква аплодисментите на публиката.

А парламентът би се превърнал в една скучна летаргична говорилня, лишена от зрителско внимание, ако към каузата на зрелищата своя принос не внасяха колоритни фигури като Цецка Цачева и Искра Фидосова. На Волен сме му свикнали. И петъците на парламентарен контрол, в които Ана-Мария Борисова се усмихва. Отново под черта - това Народно събрание се грижи единствено да задоволява лобистки интереси и да приема удобно за прокарване на правителствената линия - без значение полезна или не за страната.

Това е наклонена плоскост, плъзгането по която вече се регистрира от непридворните социологически агенции. И от още по-точният барометър: разговорите на жените по пазарищата пред кило домати за два лева през юли, в кварталните кръчми пред чаша наливна гроздова от шише с фалшив бандерол, сред дима на мухлясала папироса Made in China, в раздрънканите мерцедеси на градския транспорт.

Засега Бойко Борисов не демонстрира видима тревога от поразклателното доверие към кабинета и мнозинството-малцинство. Вероятно историята не е силния предмет на премиера.

Той забравя с каква всенародна любов се ползваше президента Желев и с какви отвратителни хули и със запалени екземплари на „Фашизмът" преминаваха под прозорците на президентството онези, които преди викаха „осанна".

Забравя как цяла България посрещна Симеон Сакскобургготски, наричан от някои „Втори", и как днес малцина са тези, които се сещат за неуспелия монарх и още по неуспял премиер.

Забравя зенита на славата на Петър Стоянов и Иван Костов. Еуфорията на 1996-1997. И още по-рано: сините митинги, които заливаха Цариградско шосе от „Плиска" до „Орлов мост". Водени от хора, които отдавна са покрити с прахта на забравата в българската политика или такива, които едвам събраха един автобус гласоподаватели за да се промушат в настоящия парламент.

Историята трябва да се препрочита, а не да се преповтаря. Борисов за съжаление явно предпочита второто.