Вчерашният ден бе активен такъв за българския министър-председател Бойко Борисов, който, първо, присъства на Първата среща от стратегическия диалог между България и САЩ в София, и, второ, отиде да откриването на Турски поток в Истанбул. Ако трябва да бъде направен паралелен анализ на положителното значение на двете мероприятия, то той ще бъде еднозначно в полза на първото.

Именно от София дойде добрата новина, че България ще закупи двадесет процентов дял от компанията "Газтрейд", която строи газовия терминал край Александруполис. Това е част от енергийната стратегия на страната, която предвижда, посредством интерконекторната връзка с Гърция, да внася американски (и катарски) LNG. Целта е диверсификацията на доставки на енергийни ресурси за страната.

На този фон обаче присъствието на Бойко Борисов в Истанбул изглежда като несъобразено откъм процесите, които се развиват в региона. В Източното Средиземноморие има динамика, чието познаване би било единствено от полза на българската дипломация.

Тази динамика е свързана с промяната на стратегията на САЩ. Тя има енергийно и военно изражение.

Първото е свързано с подкрепа на проекта EastMedPipepline (започващ от водите на Израел, минаващ през тези на Кипър и достигащ до Гърция). Този енергиен вектор на стратегията на САЩ е с антируска насоченост, доколкото е конкурентен проект на Турски поток.

Второто изражение на стратегията на САЩ в региона включва към посочените държави - Израел, Кипър и Гърция - и Египет. Този вектор е военен и има преди всичко антитурска насоченост. Като все по-видим партньор в него се очертава и Франция. А идеята на САЩ е да балансира военното значение на Турция за собствените си интереси в региона с усилването на това на Гърция (с която Вашингтон в ускорен порядък разширява военното и енергийно-ресурсното си сътрудничество).

И ако често се говори за разминаването между външните политики на Европейския съюз и САЩ, то в случая на Източното Средиземноморие има по-скоро консенсус между двете спрямо тяхната визия за региона. ЕС подкрепи Гърция и Република Кипър в спора й с Турция, касаещ териториалните води на трите държави.

Неслучайно няколко форума, предхождащи и застъпващи се със срещата в Истанбул, се случваха непосредствено. Дни преди срещата на Реджеп Ердоган с Владимир Путин, на която присъстваха Бойко Борисов и Александър Вучич, в Атина се проведе трилатералната такава между Гърция, Кипър и Израел, в която партньор в сянка е Вашингтон. По време на форума в Турция, гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис привършваше 4 дневната си визита в САЩ, където той използва възможността да представи страната си като "опора на стабилността" в региона. А в рамките на същия ден, в Кайро, с подкрепата на специалния пратеник на ООН в Либия, Гасан Саламе, външните министри на Гърция, Кипър, Египет, Франция и Италия дискутираха ситуация в Либия.

В допълнение, покрай елиминирането на Касем Сюлеймани от САЩ пък, именно Турция и Русия, чийто лидери са едни от най-тежко санкционираните, реагираха критично спрямо акта на Вашингтон. На срещата в Истанбул, както бе споменато, присъства и сръбският президент Александър Вучич, чиято страна сключи търговско споразумение с Евразийския икономически съюз в края на миналата година, и който държавен глава олицетворява френско-руската визия за Западните Балкани, различаваща се коренно от тази на България, ЕС и САЩ.

По думите на българския министър-председател, случващото се в Либия е било част разговора между него и тримата държавни главни в Истанбул. А от медиите разбрахме, че Ердоган и Путин са се разбрали на 12-ти този месец да има преустановяване на военните действия в Либия. Най-интересното от това е дали генерал Халифа Хафтар, на чиято страна е военната инициатива в страната, включително спрямо настъплението срещу силите на правителството на Файез Сарадж в Триполи, ще се съобрази с така предложената рамка на един от спонсорите си - Русия.

Но това, което се опитват да направят Турция и Русия в Либия, е нещо, което двете страни, заедно с Иран, вече реализираха в Сирия: формат по подобието на "Астана", който да се наложи като водещия, а и определящ развитието на терен (този път не в Сирия, а в някогашната джамахирия). Целта е инициативата да бъде "дръпната" от ООН и европейските държави (или поне налагането на влияние на Анкара и Москва, което да е за сметка на това на Франция и Италия). Подкрепата за Берлинския процес (форум, който трябва да се ангажира с процесите в Либия), както и универсалното становище, че "конфликтът трябва да има политическо решение", които чухме в Истанбул вчера, не променят впечатлението за турско-руска дипломатическа колаборация (в която въпросът не е какво се казва, а с кого се говори). И в Либия, и в Сирия Ердоган и Путин са на различни позиции, но излагани такива в работен формат помежду си.

Това бе и рискът за българския министър-председател: на фона на алтернативната среща в Кайро, на която присъстващите представители на споменатите страни заклеймиха сключеното споразумение за подкрепа от страна на Ердоган спрямо правителството на Файез Сарадж, България да бъде припозната като вземаща страна в дипломатическите инициативи, свързани с Либия.

В този смисъл, регионалният контекст трябва да се отчита, когато се посещават различни форуми.

Затова сега българските дипломати имат три несложни задачи.

Първата е, когато стане дума, да уверят своите европейски колеги, че българският министър-председател е бил в Истанбул заради формален повод като откриването на "Турски поток", а паралелните разговори, касаещи международни теми, в които той е участвал, са били по инициатива на страната домакин. В тях министър-председателят е изразил подкрепата си за резолюция 2259 на Съвета за сигурност на ООН и доверието си в потенциала на предстоящата среща между германския канцлер Ангела Меркел и Владимир Путин за деескалация на напрежението в Либия и това между Иран и САЩ.

Втората е Бойко Борисов да си намери повод да се обади на израелския министър-председател, Бенямин Нетаняху, когото да поздрави за спечелените вътрешно-партийни избори и да му пожелае успех в националните такива за Кнесет.

Трето, в разговор с властите в Кайро, извънредният и пълномощен посланик на България в страната, която е нашият най-голям търговски партньор в Африка, трябва да изтъкне мултилатералния характер на нашата дипломация, в основата на която стои търсенето на разбирателство и постигането на консенсус.

А с оглед на това, че Гърция така или иначе вече отмени предвидената програма за отпразнуване на 140-годишната от установяването на дипломатически отношения между София и Атина (по причини, свързани с триъгълника България - Турция - Гърция), специални инициативи спрямо южната ни съседка към този момент биха били жест, за разбирането на благородството на който засега не са налични необходимите нива на политическа зрялост в гръцката столица.

Но ако камъкът си тежи на мястото, Бойко Борисов заслужава едно "конграчулейшънс" за случилото се в София и едно "сакън" за това в Истанбул.