Тези дни в един телевизор премиерът обърна молитвен взор към небесата, където според религиозната догма се подвизава онзи, когото обикновено Борисов нарича свойски „шефа". И удари едно кръстене, дирейки подкрепа на изречените от него думи.

Небесата деликатно замълчаха и дали отгоре са приели министър-председателската клетва за чиста монета не е ясно. Но в обръгналите уши на целокупното гласоподаващо население приказките на едноличния стопанин на държавата все повече започват да попадат в поредицата „от 1000 и една нощ".

Особено уверенията му, че онези бонуси, скандалът, около които не отшумя като всяко чудо за три дни, а продължава маларично да втриса управляващите, са били раздавани без негово знание. Подобни признания не могат да хванат вяра дори ако са гарнирани с кръстене, заклинания, метани и палене на свещи.

Защо самият Борисов направи всичко възможно през последните години в политиката да утвърди своя имидж като „Човекът-аз": той строи магистралите и спортните зали, той бори престъпността (с дясната си ръка Ц. Ц., разбира се), той отпуска парите, той докарва еврофондовете, той рине снега, той дърпа ушите на непослушните си подчинени, той мъмри депутатите-безделници. Той, той и само той.

И изведнъж се оказва, че някакви си министри - за които премиерът не веднъж е заявявал, че ходят с оставки из джобовете - че и дори по-дребни държавни администратори, си били позволили да си раздадат едни пари зад неговия могъщ гръб. Виж ми окото!

Е, Борисов изигра картите си не по най-добрия начин и накара самовъзнаградилите се за доблестен труд да си върнат парите. И откровено си призна, че това си е популизъм. Което пък му даде поредна възможност да хвърля камъни по любимата мишена - Станишев, Доган и зловещата триглава коалиция. Която, видите ли, също се е допълнително-материално-стимулирала, но нещо хич не възнамерява да се бръкне да връща каквото и да било. И от бонуси, и от хонорари.

Мантрата - „Вижте как накарах моите да си върнат парите, а онези „наглеци" не искат", като увертюра към старата песен за завареното лошо наследство от триумвирата обаче вече не работи. Защото да се жалваш от преждеуправляващите в първото лето от мандата - иди-дойди, но за тоталния батак през близо три години на власт да се връщаш за оправдание до хан Аспарух, звучи като премиерско обяснение за бонус: ни лук ял...

„Заклевам се - да пукна, ако лъжа!", престраши се да си навлече гнева на всевишния Борисов, попитан дали разликите в цените на лекарствата не са пълнели „черната каса" на любимата му партия. Рискована клетва. Ами ако отново, както в случая с материалните поощрения, премиерът не е информиран за подобна порочна практика сред съпартийците? Или тук премиерът изцяло залага на своето вярно куче-пазач Цветанов, който с челичена десница държи под контрол партийните дела. Дали за да не съгреши някой, или просто да не се разчуе.

Вероятно тепърва на министър-председателя ще му се налага да търси небесна закрила. Защото състоянието на държавата и държавността се намира на най-критичната точка от 1996/1997. Правителството демонстрира неспособност да се справи с проблемите, а те се размножават с просто клетъчно делене. И всеки от тях - от полицейското насилие до безнаказаността на престъпниците, от цените на горивата до цените на лекарствата и яйцата, от бездействието на съдебната система до спуснатата Шенгенска бариера, от корупцията до безогледния лобизъм - удря директно гражданите - избиратели и данъкоплатци. Удря малкия и средния бизнес. Удря до смърт пенсионерите. Безработните. Работещите без заплати. Болните. Децата.

Сигурно министърът на здравеопазването д-р Константинов ще стане жертвеният агнец на поредицата скандали около кабинета. Явно в ерата Борисов този пост е най-проветрив и от там е най-лесно да те издухат. Това е третият неуспешен опит на премиера да излекува това ведомство, а чрез него и държавата. Но все неуспешно, дори хирургическата намеса не помага.

Защото МЗ е само рентгеновата снимка на цялото управляващо мнозинство. А то е болно и лекари за неговите болежки не се намират по кръстопътищата.

Старите хора мъдро са забелязали, какво иска лозето. И не е лошо министър-председателят вместо да се кълне и кръсти от телевизор в телевизор, ако не да поизчисти, то поне да си проветри къщичката.

И да престане да настъпва мотиката.