"Бронзовата къща", която съживява мумии

Всеки път, когато в общественото пространство се заговори за изграждането на нов паметник или събарянето на вече съществуващ, в мен се прокрадва усещането за дежа-вю. С леко горчив привкус. Защото все ми се струва, че въртим една и съща плоча, която става все по-изтъркана. И по-неприятното - полза няма никаква. Все си мисля и че паметниците трябва да обединяват, а не да разединяват обществото, но българите като че ли не подхождат към този въпрос като братята македонци - за добро или лошо.

Проектът и защо го правим

Поводът за поредните дискусии в София е проектът "Бронзовата къща" на българския художник Пламен Деянофф, който живее във Виена. След сравнително кратък, но пък разгорещен дебат, столичният общински съвет реши окончателно да подкрепи проекта и даде разрешение монументът да бъде построен.

Идеята на Деянофф е да построи сграда-паметник, над която работил в продължение на 12 години. Постройката трябва да бъде символ на българското европредседателство и да направи мост между България и Австрия, която поема лидерството на съюза след нас. Конструкцията ще е висока 14 м., а инсталацията ще бъде най-голямата скулптура в света, която се състои само и изцяло от 1000 ръчно отлети и обработени масивни бронзови елементи. Авторът казва, че е бил вдъхновен от Хрельовата кула в Рилския манастир, която е един от най-запазените образци за уменията на средновековните майстори.

Пространството и възкръсналите мумии

Монументът ще се извисява на мястото на мавзолея на социалистическата легенда Георги Димитров една година. Мястото било избрано от автора. Оказа се обаче, че то е особено проблематично, защото върху него тежи миналото. Доколко ще се преосмисли това централно за София, а и за България, пространство, не е много ясно. Особено след разгорещените идеологически дебати в СОС, които съживиха мумиите от не чак толкова далечното ни минало. Само няколко изречения от спора, смятам, са напълно достатъчни да покажат, че мястото действително все още е проблематично. "Това място може и да е знаково за вас и да искате да си казвате молитвите към мумията там", заяви Орлин Иванов от ГЕРБ към колегите си от БСП в общинския съвет. "Мумиите няма да дойдат", отговори му Калоян Паргов от БСП и предложи инсталацията да се преименува на "Бронзовия мавзолей". Иванов продължи с хорър елементите: "Не знам дали не ходите нощем там да се молите тази мумия да се върне. Може би с колегите от Реформаторския блок трябва да отидем със сребро и светена вода, за да не се върне никога." Дебатът от мумията на Георги Димитров се прехвърли и към паметника на Съветската армия. "Когато се казва, че не става въпрос за идеология, става въпрос точно за идеология", допълни Борислав Борисов от Реформаторския блок. Всъщност, вероятно трябва да върнем лентата по-назад в историята и да се запитаме защо бе съборен мавзолеят. И със събарянето му, успяхме ли да преодолеем травмите от този период. Отношението към символите на миналото е проблематично за всички бивши социалистически държави след промените. Но в малко от тях сгради се рушат. Преосмислят се, като се превърнат в музеи на социалистическото изкуство или побират архивите от миналата. Така дори успяват да привличат туристи. Но, тъй като в България най-разгорещено и прибързано подкрепяме крайностите, разрушихме мавзолея точно за толкова, за колкото беше издигнат - 6 дни, вместо да го оставим като символ на една страница, която би трябвало отдавна да сме отгърнали и забравили. Сега споровете се водят за паметник, който физически отдавна е премахнат, но усещането за онзи период от миналото ни очевидно още витае в съзнанието на повечето българи. И определено не е преосмислено.

Кой поръчва музиката и кой ще плаща сметката

България е най-бедната страна в ЕС и няма как да не се запитаме кой ще плаща сметката накрая. Колко ще струва изграждането на "Бронзовата къща" все още не е окончателно изчислено. По неофициална информация и предварителни изчисления цената е между 250 и 300 000 евро. Тъй като общината няма толкова средства, разходите по транспорта и монтажа ще се поемат от Австрия и от автора на мащабния проект. Въпросът за цената, очаквано, също стана повод за препирни в СОС. Общината ще трябва да осигури охраната, осветлението, а Трайчо Трайков от "Реформаторския блок" изчисли, че сумата за ток ще е около 15 лв. на ден. Остава неясно обаче кой ще плати за демонтажа на кулата. И какво ще стане с нея след изтичането на тази една година престой.

Въпросите без отговор

Все още има въпроси, които нямат своя отговор - къде ще се съхранява "Бронзовата къща" след българското европредседателство, защо проектът е одобрен и гласуван, без "конкуренция" и без конкурс и. Достатъчно безопасна ли е кулата. Няма да коментирам факта, че символът на европредседателството прилича немалко по замисъл на неотдавна демонтирания паметник пред НДК. Само ще вметна - защо "1300 години България" не може, "Бронзовата къща" може? Може да се коментира и доколко кулата се вписва в архитектурата на централна София. Всъщност последният въпрос няма никакво значение, тъй като постройката ще остане на мястото на мавзолея само година.

Стои и въпросът ако кулата оцелее, недемотирана за вторични суровини в тъмни доби, и авторът я подари на София и/или родината си, няма ли да започнат спорове, които слушахме с години за "1300 века България" - кой е отговорен за поддръжката, за охраната, къде да остане, чия е собствеността, тя културноисторическо наследство ли е или не, артефакт ли е или не, каква е стойността й и т.н.

По-важното е, че няколко месеца преди изграждането, "Бронзовата къща" успя да съживи отдавна погребани мумии, да ни разедини и да ни скара. А ако сме разделени помежду си и не можем да изградим мост със собственото си историческо минало, как ще създадем връзката между страните от ЕС, които ще ръководим, макар и за 6 месеца. Предстои да видим и дано "гледката" е по-добра от тази, която видяхме при обсъждането на "Бронзовата къща" в СОС.