Развод със социаллиберализма и дясната социалдемокрация и връщане на БСП към автентичните леви ценности поиска през уикенда Янаки Стоилов от Лявото крило. Така на фона на лидерската битка за „Позитано" 20 най-после някой заговори за политики и идейни платформи.

Подобно завръщане към радикалния ляв реформизъм обаче ще има положителен ефект единствено върху все по-застаряващия и оредяващ твърд електорат на партията, който така или иначе неизменно гласува в червено. И по никакъв начин няма да спомогне тя да отлепи от обричащите я на пореден провал 15-16 процента и да се превърне в очите на широк кръг избиратели в истинска алтернатива на ГЕРБ.

Появата на Стоилов в светлината на прожекторите обаче може да придаде свежа нотка на задаващия се конгрес на БСП. Всъщност, за перспективното в началото на промените протеже на стратега Лилов това не е първият опит да подмени дневния ред на социалистите, които преди всеки конгрес затъват в дебрите на организационни, уставни и други вътрешнопартийни дрязги, а дискусията по приоритетните политики, с които партията би излязла с ново лице на политическия пазар, остават на втори план.

Но подобна позиция очевидно среща острата съпротива на основните играчи на „Позитано" 20. На НС на БСП ясно си пролича, че призива му да се преодолеят личните амбиции и груповите сметки в замяна на общите политически цели и действия, няма да бъде посрещнат с аплаузи. По-скоро с нож и бухалка. Защото независимо, че и в момента напред излиза „дуелът" Станишев-Първанов, за никой не е тайна, че в тази игра има и други активни участници - всеки със собствени интереси.

И дори без да участват пряко в битката за титлата „социалист №1" и Румен Петков, и Румен Овчаров са доказали, че са отлични играчи зад сцената - всеки зад гърба на своя фаворит.

„Ние сме за открита, а не задкулисна политика, да стимулираме дискусията върху политика, а не партийни интриги", се призовава в обръщението на НС на БСП, чийто автор е Стоилов. Но сред членовете и симпатизантите на „столетницата" все повече се загнездва чувството, че вътрешните боричкания надделяват.

Независимо че партия с такава дълга история - в която подобни сътресения не са непознати, едва ли ще стигне до разцепление, в електората й неизбежно се загнездва неприятното усещане, че на „Позитано" 20 забравят кой може и кой би поискал да ги върне във властта. БСП все повече се затваря в себе си и загърбва честния разговор с избирателите.

По-рано и Антон Кутев изрази мнението си за връщането към лявата идентичност. На фона на тези призиви обаче основните губещи са сегашният председател и неговият опонент, чиито проблеми именно с идентичността бяха предопределени от политическата конюнктура.

Защото Георги Първанов натрупа безспорни негативи в очите на левия избирател с активното си акуширане на „тройната коалиция" - така и неприета докрай от членовете и симпатизантите на БСП. Съвсем недобре посрещнати останаха и неговите отношения към едрия капитал. И още - опитът да сондира доколко е устойчиво и подлежащо на фрагментиране лявото пространство с мъртвородения проект АБВ.

Станишев също е на път да отбележи черна точка. Защото в предстоящия вот на недоверие към кабинета „Борисов" в пленарна зала, на „Коалиция за България" й остава един-единствен съюзник - „Атака". И ако президентът Първанов търсеше аргументи в своя полза в социал-либералните възгледи за раждането на триумвирата БСП-ДПС-НДСВ, то за коалиране с националистическата формация на Сидеров на сегашния лидер на партията ще му е трудно да намери оправдание.

Последният Национален съвет показа несъстоятелността на твърдението, че БСП не е лидерска партия. Основната разлика между нея и ГЕРБ е, че докато Бойко Борисов сам конструира и сам ръководи партията си, то определен кръжец на „Позитано" 20 години седи зад гърба на лидера и му дърпа къде конците, къде ушите. И предконгресният въпрос днес е коя от двете клики ще надделее. Отново здравите сили или може би най-после здравият разум.

Опитът на Янаки Стоилов да премести дискусията от личностите към политиките на БСП дава надежда. Защото в очите на избирателите борбата за преодоляване на бедността и експлоатацията, освобождаването на здравеопазването и образованието от комерсиализация, увеличаването на заетостта, свързването на икономическата с регионалната и демографска политика са реални ангажименти.

Докато предрешеният вот на недоверие с неприемлив съюзник зад гърба си - поредният политически трик за привличане на внимание. Също и лидерското надговаряне в медиите, поддържано активно от верни клакьори. И ако партията успее да надрасне себе си в дните до конгреса, а след това - до следващите парламентарни избори (редовни или предсрочни) и извън популисткото говорене намери верния тон на диалог с избирателите, то това само би помогнало да се освободи от днес изглеждащото трайно второ място на политическата сцена.

Но както бе отбелязал проф. Андрей Пантев: „има партии, които поддържат изискано малцинство в парламента". И ако БСП се припознава в тази роля - въпрос без значение е кой е нейният лидер.