Дали по замисъл семинарът на БСП/ПЕС в Пловдив би трябвало да бележи нов етап от развитието на левицата, да се превърне в работилница за предизборни идеи и ковачница за послания, не е ясно. Ясно е обаче, че форумът остави след себе си повече въпроси, отколкото отговори.

А въпросите, по които ръководството на партията днес и сега трябва да изработи, защити и отстоява твърда и непроменима позиция са три.

По втория управленски мандат на ГЕРБ и очевидния му провал в редица ключови сектори. По задълбочаващата се криза в Украйна и нарастващото напрежение САЩ-ЕС-Русия и мястото на България в търсенето на изход от конфликта, в т.ч. по идеята за команден център на НАТО на българска територия. По възможните предизборни коалиции и преди всичко по отношение на формацията на президента Първанов.

Сбирката под тепетата само щрихира тези болни за партията и нейните членове и симпатизанти теми.

От думите на екслидера на БСП и председател на ПЕС Станишев се разбра, че партията ще се опита по-активно да играе ролята на алтернатива на статуквото. Нещо повече - производителят на атрактивни послания Кутев отбеляза, че именно те са в основата на изваждането на Борисов от властта за година и половина.

Някак си под килимчето бе сметен фактът, че за този немалък срок БСП не успя за предложи истинска алтернатива на т.нар. статукво. Роди кабинет, който освен че нямаше ясна идея за управление, бе абсолютно политически безлик, подкрепен от съмнителни съюзници. И като резултат не успя да осребри успеха от свалянето на правителството „Борисов 1", а постигна съмнително представяне на евровота и доста тежка загуба на предсрочните парламентарни избори.

Отново иначе добрата идея за единствената алтернатива на дясното потъна в реториката. Оценката за ГЕРБ се ограничи в традиционното - „те са лошите, ние - добрите". Станишев изтъкна, че именно БСП е партията, „която случва нещата". Но не даде отговор на въпроса, защо щом те вдигат пенсии и правят социално размразяване, докарват икономически растеж и дават перспектива пред икономиката, изборните им резултати вървят надолу. Призова за връщане към утвърдените принципи на партийната дисциплина и вътрешна солидарност, но зад това се прокрадна - заглушаване на вътрешнопартийния диалог, потискане на самокритиката, утвърждаване на ръководната роля на ръководството при вземане на решения.

И председателят Миков постави акцент върху ясната политическа идентификация на партията, отбеляза с полупризнание грешната коалиционна политика по отношение на ДПС - очевидност, която няма как да се покрие - но си спести оценка за колаборацията със същата формация и националистите от Атака в предходния парламент.

А позицията му към АБВ бе меко казано странна. Въпреки тежките щети, които нанесе формацията на Първанов на столетницата на предходните избори, Миков не ги възприема като заплаха. И то само защото азбукарите участват в дясното управление. Очевидно лидерът на БСП забравя, че на прага е местен вот, където идеологическите установки често биват изместени от обикновения регионален прагматизъм, който е доста далеч от коалиционната визия на партийните централи.

Едва ли ще се намери член и симпатизант на партията, който би аплодирал съюз с довчерашните червени, а днес неопределено неясно никакви АБВ-йци на национално ниво, но да се налага командно-административно подобно окончателно решение на местните структури е доста недалновидно.

Позицията за твърдо „не" на взаимодействие с хората на президента е правилна и печеливша за БСП, за което красноречиво говори и нервната реакция на Първанов. Той упрекна бившата си партия в завръщане към сектантството от преди Димитров и като отговор на обвиненията, че участва в дясно управление попита как са се чувствали самите те в Тройната коалиция. Вероятно поради къса или по-скоро услужлива памет, забравяйки, че именно той акушира създаването на този политически хибрид.

По въпросите за коалиционната предизборна политика ръководството на БСП, а и лидерът на ПЕС като че ли пропуснаха факта, че освен АБВ - с единия крак в център-дясното - в лявото пространство има доста авторитетни и мощно набиращи сила политически формации, които по генезис и идеология са много близки до социалистите. Достатъчно е да се спомене Българската левица.

Отказът на диалог с тях обрича БСП да търси партньорства с левичарски, псевдолеви и националистически формации. А това определено едва ли води до прилив на гласове. На „Позитано" 20 не отчитат, че влиянието на партията може да се разшири и затвърди единствено чрез доизграждането на иначе добрия модел „БСП - Лява България" с нови сродни партии и движения.

Пловдивският семинар остави в пълна мъгла и позицията на БСП по отношение на Русия и кризата в Украйна. Станишев потвърди клишираното твърдение за цивилизационния избор на България за членство в ЕС и НАТО, макар че гласовете сред левия електорат за преоценка на този избор са все повече. Обяви, че санкциите срещу Москва не дават ефект, но не заяви категорична позиция за тяхната отмяна. Изтъкна, че партията е за търсене на политически изход от конфликта чрез преговори, но не уточни къде в този политически изход се вмества командния център на Пакта на българска територия - на 400 км от зоната на бойните действия. Нещо, което безспорно е болна тема за избирателите на БСП. Категоричността на Станишев, че партията не трябва да се страхува да каже какво мисли по въпроса, не бе подкрепена от артикулиране на въпросните мисли.

Едно от атрактивните разноречиви послания на форума бе идеята на Манолова и Добрев за обединение на младите, образовани, лидери с ляво мислене под съмнителното съкращение М.О.Л. Така едни от перспективните сравнително млади „стари муцуни" в БСП допуснаха поредна грешка. Самата абревиатура - колкото и креативна да изглежда - крие в себе си подводни камъни, попада в категорията на така опасното за партията разноговорене и разномислене.

Независимо, че колеги на двамата иноватори се опитаха да ги оправдаят с „игра на думи". В коментарите обаче се мярна оценка „пускат търговците в храма", което е явен признак, че играта на думи може да се възприеме и като опасно заиграване. Още повече за младите хора, към които би трябвало да е адресирано посланието на Манолова и Добрев, МОЛ-ът е просто търговски обект, а не начин на мислене, не изразител на ценности и смисъл на живота. Онези, за които абревиатурата МОЛ би била атрактивно послание не са тези, които биха били привлечени от лявата идея, в каквато и опаковка да я поднесеш. Представители на консуматорското поколение въобще трудно се привличат от идеи. А онези, които по една или друга причина (да не цитираме Кутев) са привързани към лявото, трибуквието по-скоро би отблъснало.

Семинарът на левицата опроверга злословието, че БСП се намира в криза. Партията е оказа в добро здраве, като се има предвид клиничната картина след изборите. Остави в миналото и слуховете за конкурентна борба между стар и нов лидер. Залогът е достатъчно висок, за да остави амбициите на втори план.

Двамата леви ръководители - единият наш, другият евро - демонстрираха самочувствие и готовност за „решителна битка за сърцата и умовете на избирателите". Дали самочувствието е подплатено от реалността е трудно да се каже. Провалите на партията на избори през последните години са повече от успехите. Готовността за битка за момента се изразява единствено в думи.

Но думите отново носят онази разнопосочност, която силно притеснява лявомислещите. От една страна - традиционните послания за справедлива, социална, просветена и суверенна България. И левият разказ. За десетилетия напред. От друга - МОЛ-ът, насочен към проспериращите млади. От една страна търсене на разширяване на електоралния потенциал в периферията, от друга - втвърдяване на партийната дисциплина и утвърждаване на единоначалието (не на лидера, пази боже - БСП никога не е била лидерска партия) на многоликото и доста нестройно като възгледи ръководно тяло.

От една страна грижа за традиционния електорат на левите по целия свят - хората на наемния труд, бедните, онеправданите, от друга - протягане на ръка към бизнеса и отказ от разграничаване на партията от олигархичните кръгове и отделни персони-кукловоди, с които тя се свързва.

Разбира се, един семинар избори не печели, симпатизанти не води. Но може да се разглежда като едно добро начало. И ако на „Позитано" 20 не се спрат до този смел експеримент, а продължат да го надграждат, резултатите ще дойдат.

Защото симптомите за олевяване на Стара Европа трудно могат да подминат и най-бедната страна в ЕС. Не че БСП ще повтори СИРИЗА. Но и не това е целта. Да повтори БСП от добрите години стига...