Скандалите между институциите в България открай време приличат на буря в чаша вода. На чудо за три дни. Почти никога не става докрай ясно кой пълни чашата и кой е обречен да я изпие до дъно.

С поредното си изказване неподготвен вицето Дянков пак влезе в историята в ролята на „селския идиот". Финансистът не се усети, че с шоу изявите само трупа негативи. Предимно на собствения си гръб.

Старият партиен апаратчик Първанов не пропусна да се възползва по най-удобния начин от конфузната ситуация. Дали публикуването на унизителната за Дянков и хладно сдържаната за държавния глава стенограма бе най-коректният ход, не стои на дневен ред.

Факт е, че от ситуацията ще се опитват и занапред да берат плодове доста заинтересовани.

Вечно недоволните от агент „Гоце" сини и тъмно- такива веднага съзряха погазване на Конституцията и поискаха импийчмънт, за който дори най-хардлайнерите сред тях са сигурни, че няма да мине. И „Атака" не вярват, но те са си избрали позицията на втора цигулка без струни и твърдо си стоят на нея.

Безличният в политическо отношение председател на Народното събрание Цачева поиска обяснение от държавния глава, каквото той по закон не й дължи. Той великодушно й даде да послуша един диск, обаче тя отново нещо не доразбра. Но поне се появи в светлината на прожектора извън протоколно събитие, а това прави впечатление. Защото е рядкост.

Борисов и дясната му ръка Цветанов учудващо не яхнаха вълната на анти Първановото говорене и избраха по-умерената позиция. Вероятно самият премиер е усетил, че когато накара заместника си Дянков да пресече бул. „Дондуков", за да се извини на „обиденото другарче", не е направил най-верния си ход.

И така не е ясно дали обидата е нанесена от длъжностно лице на друго такова или от човек с трудно контролируема уста на друг, който не му е симпатичен. И под каква форма да се поднесат коленопреклонните извинения.

Не се разбра дали прословутият член 32 от основния закон се отнася до публични фигури по време на обществените им изяви.

В цялото това разплискване на словесна мътилка в мръсната чаша на родната политика се загатват няколко интересни момента.

При Борисов е повече от ясно, че не прави нищо без определени, в повечето случаи дългосрочни, цели. Дали не се е вгледал в Президентството с перспектива след две години? Той е бегач на дълги разстояния и е напълно способен на подобна маратонска кампания във времето.

Въпреки сериозните препятствия, които ще поставят пред него липсата на сериозна антикризисна управленска програма, надигащото се недоволство на редица съсловни организации, непопулярните мерки и някои личностни специфики на ръководения от него кабинет.

Мъглата при Георги Първанов е по-непрогледна. Той си отива от триъгълника на властта. Лявото пространство е в сериозна криза след загубата на изборите и основателните критики от вътре и от вън за управлението в „безпринципната тройна коалиция". БСП и левицата като цяло се лута в търсене на лидер или по-скоро в отхвърляне на всички възможни претенции към първия пост на „Позитано" 20.

Първанов има достатъчно висок рейтинг като държавен глава, за да се опита да оглави любимата си партия. Едно поне е сигурно - той не е политикът, който след излизане от Президентството ще се примири с ролята на философ отшелник (Ж. Желев) или ще смени креслото на единствен държавен глава и върховен главнокомандващ с парламентарната банка сред безличното множество (П. Стоянов).

При всички положения следващите две години могат да доведат до сериозни промени на политическата сцена. И водевили от типа Дянков ще радват почитателите на сапунки между две риалита и един турски сериал. Въпросът е режисьорите да не допускат сериозни грешки.