Такава е тъжната равносметка от дейността на Румяна Бъчварова като министър на вътрешните работи. Едва ли за 25 години преход кабинетът на „6-и септември" 29 е подслонявал по-неподходящ и непрофесионален за този пост човек. Независимо че през министерстването на нейни предшественици имаше и поръчкови убийства, и гангстерски войни, и политически уволнения и назначения, и икономически кризи, изправили ведомството на ръба, и бедствия и катастрофи, краткотрайната епоха „Бъчварова" до тук може спокойно да претендира за най-неудачната.

Първото убийство, което иначе добрата социоложка записа в министерското си битие бе почти двойно. Брутално и безочливо убийство на авторитета на българската полиция. На мита, че служителите на МВР безпристрастно и надпартийно служат единствено на закона, пазят живота, здравето и собствеността на българските граждани, а не интересите на една или друга икономико-политическа клика. И опитът с ръцете на българския полицай да бъде убита една независима телевизия.

Ръководството на вътрешното ведомство (а защо не и на държавата като цяло) мобилизира почти сто полицаи в услуга на един частен съдия-изпълнител, който частно изпълняваше нечия поръчка. Бъчварова и онзи, който я е пратил, докараха полицаите до жалкото положение унизени да гледат в пода на телевизионните студия и самите да се питат, какво по дяволите правят там - с джиповете, камионетките, кучетата. Освен, че изпълняват безумна заповед, от която - тъй като не е писмена - както си му е редът, нечестивците се отмятат впоследствие...

Втората екзекуция, в която министърът и неговите заместници се замесиха е убийството на доверието, на диалога между редовите служители и ръководството на МВР. Защото кой ден поред Бъчварова се прави, че не разбира исканията на протестиращите пазители на реда. А те са прости като въпрос от първата стъпка в играта „Стани богат". Полицаите (граничните, пожарникарите, спасителите) искат единствено и само нормални условия за работа, адекватно заплащане, запазване на дребничките привилегии, които досега държавата им бе отредила заради тежкия, понякога смъртоносен труд. Желания, възможни при политическа воля и формулирани безкрайно ясно и точно от синдикатите, но по незнайни причини, нестигащи до ушите и разума на министъра. С упоритото си нежелание да реагира адекватно Бъчварова поставя униформените в позиция на просяци. Което безусловно подкопава и без това рушащите се устои на сектор сигурност.

Третото убийство - за съжаление - излиза от рамките на бюрократичната немощ на ръководството на МВР. На 2 юни посред бял ден 17-годишният Георги нелепо и жестоко загуби живота си в Борисовата градина. Близо месец полицията се лута в лабиринт от несъстоятелни версии (сегиз-тогиз артикулирани от Бъчварова, от главсека Костов и - по-пестеливо, от главния прокурор Цацаров), от записи от охранителни камери, показания на близки и далечни „свидетели", от един заподозрян, двама заподозрени, трима... До - няма заподозрян, работи се по всички версии. За медиите - както си е било и ще бъде - чудото бе за три дни. Но някъде там близките и приятелите на Георги очакват отговор на въпроса - кой отне живота на това младо момче и ще получи ли той справедливо наказание. Бавенето на този отговор не е добър атестат за ръководеното очевидно на принципа на „статистическата грешка" министерство.

Разбира се няма да приемем и другата крайност - когато преди години Цв. Цветанов обявяваше победоносно за заловени убийци, които в последствие се оказваха напълно невинни, но с разбити завинаги нервна система и живот.

В края на миналата седмица Николай Чивиев бе убит на автомагистрала „Струма". И отново бруталното престъпление потъна в „бял шум" - един извършител, двама, четирима, жена с дете в автомобила, удар между двете коли, нападение, провокирано от жертвата. Последната нелепица под сурдинка бе измърморена от министър Бъчварова в национален ефир и дори без да се уточнява, остави впечатление за версията „сам си го е търсил".

Четири дни основният заподозрян за убийството - с известна самоличност - е на свобода. А ръководителят на МВР твърди, че ведомството - цитирам: работи изключително активно от момента, в който е подаден сигналът... Може би фразата трябва да се разчлени - „работи", „активно", „изключително". И да се запитаме - какво работи, колко активно и колко изключително. Защото от момента, в който е подаден сигналът са минали четири дни, а по учебник заградителна операция (при установен автомобил на извършителя) и последващи оперативно-издирвателни мероприятия (установени адреси на заподозрения, близки, приятели, роднини) се правят в наистина първите часове след извършване на престъплението. Толкова могат разследващите или просто министърът си придава тежест, без да си дава сметка, че неглижира работата на своите подчинени.

Четири убийства... Независимо от безвремието, настъпило на „6-и септември" 29 не може да не отбележим, че полицията наистина работи. Професионално - в рамките на ресурсите, с които разполага, в рамките на правомощията, които са ù делегирани, в границите, между които е поставена от законовата и политическа конюнктура. Между два протеста.

Служителите на реда не допуснаха напрежението в различни ромски махали из страната да прерасне в етнически конфликт с непредсказуем край. Те бяха на своя пост и вероятно единствено на тях, а не на волята на кукловодите на циганската и антициганската тълпа, дължим относителното спокойствие, настанило се засега в районите с гета.

Това е само медийно видимата страна. Защото хиляди цивилни и униформени ежедневно, не благодарение, а въпреки министър Бъчварова, изпълняват своите задължения. Едва ли ще чакаме дълго убийците на Георги и Николай да получат възмездие.

Съвсем одосадени от несъстоятелността на МВР шефа и неговия екип оставаме под черта назначаването на едни висши столични полицаи, получили наказания, на още по-високи постове в страната... Това е абсурдно, но другото е страшно.

Природата обаче не търпи празни пространства. Престъпниците, нарушили закона, рано или късно отиват в затвора. Политиците, несправили се с властта, доста по-бързо отиват в забвението... Или това последното за България май не важи.