В началото на април, в разгара на пандемията, арестуваха 30-годишен мъж причинил смъртта на приятелката си. Двамата постъпили в болница да ги тестват за коронавирус. Жената се оплаквала от болки в гърдите - резонен симптом за инфекцията. Лекарите се борили за живота ѝ, но не успели да я спасят. Аутопсията обаче показала нетипично "придружаващо заболяване" - счупени ребра, които увредили белите ѝ дробове. При разследване се установило, че в средата на март любимият ѝ Ивайло я пребил. Виновникът успял дори да избяга от болницата, но впоследствие бил задържан от полицията. В дома му открили пушка и бухалка. Защо е отишъл в болница с приятелката си? Страх го е от коронавируса.

Един друг "герой", малко по-чувствителен, пак по време на пандемията, застреля жена си, детето си и се гръмна. Не от разкаяние, а от страх от възмездие, коментираха психолозите, тъй като тези бабаити се оказват силно податливи на "респект".

И пак по време на изолация, когато уж полиция, РЗИ и каквито други служби се сетим патрулираха, за да наблюдават как се спазват указанията за дистанциране, мъже успяха да се доберат до бившите си половинки и да нарушат ограничителните си заповеди, за да им хвърлят един бой. Такива сигнали имаше и в Смолян, и в Горна Оряховица, и в Лом и в Благоевград - списъкът е внушителен.

Организациите, които работят с жени жертви на домашно насилие, отчетоха удвояване на убийствата и подадените сигнали за тормоз на горещите си линии по време на извънредното положение. Само за две седмици от началото му на 13 март бяха извършени три убийства, свързани с домашно насилие - 76-годишна жена от пловдивско село, застреляна от съпруга си, убийство след побой на 30-годишна жена в Кюстендил и случаят на ученик от Варна, който уби баща си при опит да защити майка си при поредния побой.

До края на извънредното положение убийствата, вследствие на домашно насилие, станаха 8.

За специалистите, които работят в сферата, това не е изненада - изолацията и липсата на възможност за адекватна защита само утежниха ситуацията в домовете, в които тормозът и боят са почти ежедневие - нямаш достъп до реална помощ, съжителстваш с насилника си 24/7, а възможности да предизвикаш "справедливия" му гняв - колкото искаш.

Ако питаме психолозите, ще кажат, че капсулирани в дома си, с утежняващи обстоятелства - неизвестен до момента вирус и криза, дори пасивните насилници излизат на сцената. В този смисъл пандемията откри лицата на доста агресори, които дълго време са се задоволявали само с психологически тормоз и най-сетне, изнервени от обстоятелствата, са включили юмруците си.

Хайде тоя път да си замълчим и да не коментираме защо много от тези жени и преди са сигнализирали, че са жертви на тормоз и са се отказвали от показанията си. Ясно е, че когато не се чувстваш сигурен във възможността на институциите да те защитят, гледаш да намалиш щетите, както ти се струва, че ще е по-ефективно. Или мълчиш, за да не изкараш на светло "най-големия си срам" - че си интелигентна жена, която вкъщи яде бой, нищо че изкарва достатъчно пари да издържа семейството си.

Ако вземем да изброяваме случаите на сексуално насилие, ще взривим хейта, който е особено чувствителен по темата. Какво значи да изнасилиш собствената си жена - малко се дърпала, голяма работа, то си е нейно задължение. Щом си се вързал с нея доживот, ще трябва да откликва на сексуалните ти нужди, колкото и да не ѝ се иска.

Когато в началото на март от Ухан съобщиха, че случаите на домашно насилие по време на карантинната заради COVID-19 са зачестили - го отдадохме на извратената азиатска психика - колко да струва животът на една жена Китай? - Колкото в България оказа се по-късно.

Когато от ООН и СЗО предупредиха за вероятност от увеличаване на домашното насилие в условията на коронавирус - пак не им повярвахме - те една пандемия не можаха да предотвратят, за домашно насилие ще алармират. Да не говорим колко екзотична ни се стори тезата, че чувствително ще се увеличи броят на нежеланите бременности, защото в много страни жените няма да имат достъп до контрацепция по време на изолацията, а партньорите им не се вълнуват особено от вероятността да забременят жената, с която правят секс - в крайна сметка това си е неин проблем.

Че изолацията катализира насилието вкъщи у нас вече споменахме.

По-тревожното е, че пак според "насилени" прогнози на ангажираните с темата организации у нас, случаите ще продължат да ескалират. Защото след здравната идва икономическата криза за много семейства, а това както знаем изнервя допълнително. Да добавим и силно намалелите възможности за излизане извън дома или дори почивка - и имаме всичко необходимо от искрата на семейните конфликти да избухне поредната саморазправа.

Между другото Националната програма за домашно насилие у нас все още не е приета. Много сериозен е общественият ѝ отпор, привърженици на "традиционното българско семейство" излязоха по площадите и правителството се сниши, както прави обикновено.

А тези, които смятат, че приемането ѝ е наложително, са нищо и никакви джендъри.

Търся си мъж да ме бие

Търся си мъж да ме бие

Четирите случая на домашно насилие за седмица съвсем не отразяват реалната картинка, защото това са само регистрираните случаи. Милена Петкова обаче чете коментарите под новините за пребитите жени...