Младо семейство, репресирано от майката и сестрата на съпруга, решава да си остави шестмесечното бебе някъде из Люлин, защото много плаче и изнервя околните. Така е, бебетата плачат. Ако родителите му имаха някакъв капацитет, щяха да знаят, че това е нормално и че бебетата плачат, когато им липсват адекватни грижи. Майката и бащата, от български произход, обаче са неприятно изненадани от този факт и след неособено дълга съпротива решават да оставят детето на институциите, да им плаче на тях. Естествено, те са социално слаби, нещо което е било факт още преди да решат да се размножават. Нищо че бащата е собственик на четири фирми, за чиято регистрация вероятно е взел някой лев. А може и да не е взел, предвид колко му е акълът.

Все пак, за да не обвиняваме пристрастно двойката, ще трябва да споменем, че те правят опит да потърсят помощи от социалните, но пред перспективата да се срещнат с шефа на службата, който трябва да ги убеди да задържат детето си, предпочитат да избягат. Решението да се разделят със сина си идва още на следващия ден, когато го изоставят на площадка в Люлин 6 и пишат жалостива бележка, че са дотук.

Социалните обаче, които напоследък са обвинявани във всички възможни норвежки грехове, се заинатяват да работят с младите родители, за да приемат детето си отново. Загубена кауза.

Няколко дни по-късно, 38-годишна жена, за която никой не подозира, че е бременна, ражда дъщеря си в банята. Жената е тиха и скромна шивачка, за която никой не може да каже лоша дума. Обаче е разведена веднъж, има 14-годишен син и живее с родителите си. Разбира се, те не подозират за бременността й. Малко преди да роди даже отиват на екскурзия нищонеподозиращи. После жената ражда, някак отрязва пъпната връв и няколко дни се грижи за бебето. На околните обяснява, че то е на приятелка, която не се разбира с мъжа си, защото е срамота да забременееш на тези години, след като живееш сама в малкото село. Близките продължават да не подозират нищо. Бащата е извън картинката. Ако се вярва на информацията той е криминално проявен и да става родител му е последна грижа. Детето милостиво е оставено пред лекарски кабинет. И с тая жена социалните водят разговори да размисли. След като я арестуват, разбира се.

По-рано през октомври в Монтанското село Балша социалните извеждат две деца от дома им, който по-скоро може да се нарече бунище. Децата са настанени в приемни семейства. Третото, най-малкото, родено тази година, е в социална институция. Тъй нареченото им семейство ги "отглежда" сред купища боклуци и покъртителна мизерия. Службите ги наблюдават, съветват, но не успяват да повлияят на "родителския капацитет" на майката и бабата. Обаче продължават да работят с тях и да ги подкрепят с цел децата да се върнат в биологичното си семейство. Здравият разум диктува тези деца да бъдат отведени възможно най-далеч от бунището, но законът диктува да се работи с родителите до последно. Още една загубена кауза.

Три случая в рамките на месец. И в трите социалните служби, верни на предназначението си да закрилят децата, правят всичко възможно да убедят родителите да си ги вземат обратно. Без особен успех засега.

Само преди месец Агенцията за социално подпомагане оповести данни, според които средно по 253 деца се изоставят на месец. От тях осиновени биват едва 41.

През първите седем месеца на годината 1775 деца са били отхвърлени от родителите си. Данните на агенцията показват и спад на осиновяванията спрямо миналата година, когато 2061 деца са останали без дом, а 306 са намерили ново семейство.

Всяка година над 2000 деца биват изоставени, повечето още в родилното отделение. Животът им започва в социален дом и само късметлиите намират по-късно семейство.

Кой осиновява у нас? Предимно семейства на възраст между 40 и 50 години, макар да има тенденция за падане на средната възрастова граница на 40 г. Ако да си родител не изисква никаква подготовка, да си осиновител е малко по-сложно. Трябва да бъдеш одобрен, социалните да ти изготвят комплексна оценка. Проучват ти личния, социалния живот, здравословното състояние и моралните качества. Процедурата трае 3 месеца.

По-сложно е, ако приемното семейство реши да осинови детето, за което се грижи. Семейството трябва да бъде вписано в регистъра за осиновяващи, при условията на пълно осиновяване. Трябва да е полагало грижи за детето поне една година. После още две години социалните наблюдават как го отглежда и дали спазва правата и интересите му.

Макар броят на кандидат-осиновителите да е сравнително постоянен (около 1500 души), той пак е недостатъчен, за да компенсира броя на децата, изоставени от семействата си. Данните показват още, че децата, които подлежат на пълно осиновяване, намаляват през последните години. Това вероятно се дължи на факта, че службите работят с биологичните родители, за да предотвратят отказа им от децата. И защо да не се отказват, като има кой да се грижи за тях, а те могат да се възползват от правото си да ги виждат от време на време - ако искат, разбира се. Тази хуманна на пръв поглед възможност създава един друг феномен - децата се отглеждат от приемни семейства, защото биологичните им родители не са се отказали от тях, но нямат възможност (и желание) да си ги вземат. Така на практика ги лишават и от възможността да бъдат осиновени от хора, които наистина ги искат.

В този смисъл групата на децата, които не се отглеждат от родителите си, в последните години нараства. Настаняват ги при близки, роднини, приемни семейства и домове само не и при родителите им, които биват убеждавани да запазят правата над децата си до последно. И така, докато децата навършат пълнолетие и отпаднат от регистъра. Изпуснали са всякаква възможност да живеят в истинско семейство, да създадат връзки с близки и роднини. Тези случаи само за миналата година са над 1700.