Към 31 август 2025 г. децата, лишени от родителски грижи са общо 4487, като от тях за пълно осиновяване са вписани едва 865 деца или това са 19%, което е безпрецедентно нисък процент. Това показват данните, предоставени по Закона за достъп до обществена информация от Агенцията за социално подпомагане (АСП), на Българската асоциация "Осиновени и осиновители" (БАОО).

За сравнение, през 2017 г. децата, които са се отглеждали по институции и приемни семейства са били над 6000. От тях за осиновяване са били вписани 38%, като тогава този процент също се е смятал за нисък.

Освен това за цялата 2024 година са регистрирани 1456 случаи на реинтеграция, като от тях 62% или 909 са неуспешни, но въпреки това изглежда тези деца не са вписани за пълно осиновяване. Нещо повече, тези 909 случая са едва 20% от децата, които са настанени.

Стои въпросът останалите 80% защо не са вписани, като се отбележи и фактът, че от 865 деца, вписани за осиновяване, 392 или 45% са с увреждания.

От Асоциацията на акредитираните организации за международно осиновяване (АОМО) обясниха за News.bg, че една от причините за това е правната неуредица, която се е създала с промените в Семейния кодекс (СК) от 2023 година и създаването на новата НАРЕДБА № РД-06-46 от 4.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване, която отменя старата НАРЕДБА № РД-07-7 от 5 октомври 2010 година за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване.

Според измененията в СК, влезли в сила през 22.12.2023 г., в чл. 83 се посочва, че "Министерството на труда и социалната политика създава, води и поддържа Национална електронна информационна система за пълно осиновяване".

Новата НАРЕДБА № РД-06-46 от 4.11.2024 г. пък определя редът за вписване, водене, съхраняване, поддържане и функциониране на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване по чл. 83, ал. 1 от Семейния кодекс, както и нивото на достъп до данните в нея и кандидатстването чрез Електронната платформа за кандидатстване за осиновяване на деца при условията на пълно осиновяване.

Тези две платформи, които имат за цел да улеснят осиновяването - Национална електронна информационна система за пълно осиновяване и Електронната платформа за кандидатстване за осиновяване на деца при условията на пълно осиновяване - трябваше да бъдат готови до 1 януари 2025 г., но към този момент те все още не съществуват, а с последната редакция на Семейния кодекс от 2025 г. този срок бе удължен до 31.12.2026 г.

Tочно с липсата на тези две електронни системи се създава правен парадокс, затрудняващ вписването на децата за пълно осиновяване. Защо? Защото има правна рамка, но тя не поражда действие без да са въведени в експлоатация системите, за чиято работа е създадена.

Правен вакуум се е получили и при въвеждането на новата Наредба № РД-06-46 от 4 ноември 2024 г., публикувана в брой 97 на ДВ /15.11.2024 г., която отменя старата Наредба № РД-07-7 от 2010 г. Но новата няма как да действа без въведена в експлоатация електронна система.

В същото време обаче Наредбата от 2010 година е отменена. Едва осем месеца по-късно е осъзнат този юридически парадокс и с изменение от брой 58 на ДВ / 18.07.2025 г. се предвижда, че новата Наредба ще влезе в сила едва от момента на въвеждане в експлоатация на новата електронна система, а дотогава ще действа старата Наредба.

Срещите по повод информационните седмици, които организира Българската асоциация на осиновени и осиновители (БАОО) показват, че по места социалните служби са блокирани от противоречащи на закона практики, а именно отворени случаи на реинтеграция, продължаващи години въпреки пасивното отношение на биологичните родители, които понякога дори са напуснали страната или са с неизвестни адреси, телефонно обаждане или инцидентно посещение от страна на биологичните родители се приема като траен интерес, който прегражда вписването в регистъра за пълно осиновяване - без да се отчита, че според Семейния кодекс пасивността на родителя се санкционира в интерес на детето, коментират още от АОМО.

Още през 2009 г. Семейният кодекс беше променен така, че да се изисква активност от страна на родителя в сравнително кратки срокове, с цел съдбата на детето да бъде изяснена в предвидим период от време.

Нормата на чл. 93, ал. 2 от СК предвижда, за да запази връзката си с детето, родителя има само две полезни алтернативи - да иска прекратяване на настаняването и връщане на детето обратно или промяна на мярката за закрила с настаняване в семейна среда. Ако без основателни причини не се направи такова искане, детето следва да бъде предложено за вписване в регистъра по инициатива на социалните служби /чл.84, ал.2/.

Асоциацията изтъква, че на практика законът не се прилага и са налице противоречиви и разнообразни случаи, които чувствително накърняват правата на децата в неравностойно положение.

Последствието от това е деца да бъдат отглеждани до пълнолетие в Центрове от семеен тип, институции и приемни семейства, като по този начин - когато децата не се вписват за осиновяване, но остават в нея в продължение на години - се натоварва социалната системата.

В допълнение към това, много деца, които имат големи шансове да бъдат осиновени, не се вписват за осиновяване, остават с години в социалните системата и по този начин възможностите им за осиновяване спадат, понеже не са много семействата, които биха осиновили дете на 10 и повече години.

Според БАОО причината е отсъствие на политическа воля за вписване, намиращо отражение в бездействието на социалните служби. Социалните работници не получават подкрепа и методически указания, които да им помогнат да преодолеят и правния вакум, който се създаде в правната уредба с оглед въвеждането на новата електронна информационна система за пълно осиновяване, предвидена с изменението на Семейния кодекс от 2023 година.

Разбира се, не всички деца могат да бъдат осиновени заради здравословни заболявания и други причини, но всяко дете заслужава шанс, който може да бъде предоставен със социална политика от страна на МТСП, която да бъде насочена и да поощри осиновителните процедури за изоставените от години деца, която обаче към момента липсва.

News.bg изпрати въпроси до МТСП и АСП, но към момента на публикуване на текста отговор не бе получен.