В отговор на зачестилите от години насам случаи на агресия в училищата Министерството на образованието излезе с Междуинституционален план за действие за превенция на агресията и за засилване на сигурността в образователните институции.

Докато прочетеш заглавието на плана едно дете е станало жертва на насилие (според изнесена преди време информация за горещия телефон 116 111, на всеки 5 минути се подава сигнал за насилие над дете. А колко не звънят?).

Служителите в Министерството на образованието толкова отдавна симулират дейност, че вече и това не могат да правят като хората. Убива ги рутината. В този рядко некадърен документ има краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки, които ще ликвидират агресията. Да видим краткосрочните.

Първо ще бъде изготвен проект за изменение и допълнение на една наредба от 2006 година за здравните кабинети в училищата - щели да определят модели на осигуряване на медицинско обслужване, там където преди доста години беше заличена практика, която функционираше прилично. Сега ще се търси съдействие на Спешна помощ и близки до детските заведения и училищата болници.
Като се има предвид спешността на спешната ни помощ и докараната до никъде реформа в тоя сектор, вероятността тази псевдоинициатива да се осъществи е нулева. Но за сметка на това педагогическите и медицинските кадри стават все по-активна страна и в тази образователна инициатива.

Ще се създава система за взаимодействие между учителите, учениците и техните лични лекари. Същите личните лекари, които и в момента недоумяват защо в една малка медицинска бележка трябва да се пише номер на амбулаторен лист и код на заболяване, като че ли другите замесени в чиновническата глупост - учителите - могат да ги разчетат. Задава се нова колаборация, която няма да реши проблема с агресията, но със сигурност ще създаде нов.

Другите набедени в краткосрочните мерки са "доставчиците" на социални услуги. Изобщо кой ги пише и формулира тия мерки? Как така наречените "доставчици" ще подпомогнат процеса на омиротворяване на градини и училища, когато те и в момента не успяват да извършат "доставките" към контингента, с който работят или, за да сме в стилистиката на тази лингвистична глупост - "зареждат". Те, освен че ще доставят социални услуги, ще работят със семействата на проблемните деца, в помощ на психолозите в училищата и където има необходимост да се покрие нуждата от специалист. Къде образователното министерство видя ресурс у социалните работници да поемат нови функции?

Да не забравяме и растящите прогресивно отговорности на учителите, които в краткосрочен, но и в дългосрочен план отново имат една от водещите роли. Учителите например ще преминават обучение за "поведение и реакции при инциденти в училищата".
Същите ще бъдат и инструктирани да оказват първа помощ при нужда. Явно се разчита на хора, които освен да обучават, което се оказва една съпътстваща дейност, ще осъществяват интеграцията на децата от малцинствени групи, ще работят с изоставащите, защото в нашата страна няма европейчета, които повтарят класа, ще поемат и функциите на ресурсни учители, там където такива няма, при работата с деца със специални образователни потребности. Защо да не окажат и една първа помощ при нужда?

Прави впечатление, че в този документ изключително много се разчита на професионални съсловия, които години наред са пренебрегвани и унижавани от властта - учителите и социалните работници. Можем да предвидим какъв ще бъде отзвукът и ентусиазмът сред тях.

Това ли са единствените ресурси? Ами само неправителствените организации, които работят за защита на детските права са към 150-200, не броим държавните агенции и общинските им структури. Някои от тези НПО-та са на държавна хранилка (т.нар. и при тях делегирани бюджети), периодично им увеличават субсидиите. Всички са затънали в проекти за защита правата на децата и семействата в риск, срещу насилието и всякакви възможни вариации по темата. И този потенциал не може да бъде впрегнат, а трябва да се увеличат отговорностите на учители и социални работници?

Щели да подобряват "институционалните политики", насочени към превенция и противодействие на насилието с провеждане на беседи и ролеви игри!?
Още по мило ти става като четеш по-нататък - големите ученици ще правят клубове по интереси за подкрепа на учителите, за превенция на насилието. Щели да използват подхода "връстници обучават връстници". Същевременно ще се провежда дълбочинно изследване на законодателството, на връзките между училището, семейството и социалните служби.

А лично СЕМ ще се заеме с "доставчиците" на медийни услуги, за да се популяризират правата на детето. Емоционално-поведенческите проблеми, агресията, тормозът, кибертормозът - всичко ще мине под шапката на регулатора, който ще контролира и разпределя кой и какви медийни "доставки" по темата прави.

В този ялов план липсват единствените работещи думи в тези ширини - наказания, санкции, глоби. Макар и доказано ефективни, те нямат място в един европейски документ за борба с агресията. Не са хуманни, не са европейски. Ние ще водим битката нежно - с убеждение, занимания по интереси и ролеви игри. Нищо, че умират деца.