Пред президентството на Република Литва във Вилнюс гордо се веят четири знамена: тези на страната и града са досущ като заобиколени, защитени от синьото знаме на Европейския съюз, и също синьото, но малко по-анонимно, на НАТО. В допълнение пред Министерството на отбраната голямо пано отбелязва петнадесетата годишнина от влизането на страната в Организацията на Северноатлантическия договор. Тази демонстрация на принадлежност към Европа и НАТО може да бъде открита също в Рига и Талин, столиците на Латвия и Естония.

Малките балтийски републики сами по себе си биха оправдали съществуването на Европейския съюз и НАТО; първата като гаранция за просперитет, втората като гаранция за сигурност. Това пише в анализ за икономическия всекидневник Les Echos френският политолог и бивш заместник директор на Френския институт за международни отношения Доминик Моаси. Във Вилнюс Европейският съюз финансира реконструкцията на стените на града, разрушен в началото на 19 век от имперска Русия. "В географски план Русия е толкова близо, а в исторически тя придоби навика "винаги да се връща", ми напомня със смесица от хумор и страх един от моите събеседници.

Подслон за богати руснаци

Руснаците винаги са навсякъде. В Латвия, морският курорт Юрмала, близо до Рига, изглежда като колонизиран от заможни руснаци в търсене на сигурност за собствеността си, както и за самите себе си. Докато вървя покрай разкошен имот с изглед към Балтика, по петите ме следват двама въоръжени охранители, които говорят на руски помежду си. С черните си униформи изглеждат като излезли направо от норвежкия телевизионен сериал "Окупирани". На Балтийско море ли съм или в страна от Латинска Америка, където свръхбогаташите биват пазени от милиции и високи стени?

Русия на Путин може да осъжда необратимия упадък на западния демократичен модел, но Европейският съюз не може ни най-малко да увери в това тези богати руснаци. Тук те имат чувството, че властта не може да отнеме имуществото им с просто щракване на пръсти. Най-богатите олигарси вероятно са в Лондон. Рига, толкова близо географски и културно, привлича значително по-малки богатства.

Краят на еврейската общност

От друга страна, във Вилнюс намираме руски интелектуалци, полудисиденти, които се възползват от климата на свобода, който царува над града, за да говорят това, което мислят. С известна предпазливост , разбира се, човек никога не може да бъде сигурен за вътрешната еволюция на своята страна. Руската империя беше закрила Вилнюския университет за близо век, разбирайки твърде добре риска, който поема, ако го остави да съществува. Днес университетът, разбира се, е отворен отново. Но атмосферата на интелектуалното богатство поне отчасти изчезна. В трите балтийски републики, главно Литва и Латвия, квасът на еврейската общност просто вече не съществува. В Рига наскоро възстановената голяма синагога изглежда несъразмерна по отношение на общност, чиято съществена част до голяма степен изчезна. Усещането за нея се носи там като странен парфюм, който по нещо напомня този над Виена, столицата на също така изчезнала империя, чието население сякаш се губи в дрехите, които вече са му станали много големи.

Да пуснеш котва на Запад

Самите прибалтийци, за разлика от авиокомпанията, която гордо носи името си Air Baltic, се чувстват много малко прибалтийци. Техните култури, техните езици, техните истории са различни и особено скорошната им независимост, която получиха преди по-малко от тридесет години. Прибалтийските републики са готови да се претопят и да приемат формата на Европейския съюз. Ползите са твърде големи и се виждат веднага. Но работата в тясно сътрудничество помежду им изглежда по-малко очевидна и естествена. Младите хора, независимо дали са латвийци, литовци или естонци, най-вече искат да бъдат възприемани като европейци от север, а не от изток, с други думи като нови скандинавци. Желанието им да се закотвят на Запад минава през Севера. Просвещението на Севера, извън Европейския съюз и НАТО, изглежда за тях като трета стена на защита, социална и културна, стена пред корумпираните спомени от съветско време.

Руските, полските и пруските исторически присъствия са лесно разпознаваеми в архитектурното наследство на балтийските градове, но модерността е скандинавска. Новите резиденции, които се строят във Вилнюс, Рига или Талин, не биха загрозили по никакъв начин улиците на Стокхолм или Осло. Те отразяват новото благоденствие на поколенията в търсене на светлина и простота.

На строго геополитическо равнище е ясно, че при моите балтийски събеседници желанието на Франция да се сближи с Русия на Путин не минава. Те могат да разберат стратегическите основи: не позволявайте на Москва да попадне в обятията на Пекин, създайте с Русия климат на доверие, който да даде напредък по въпроси, различни от тези за Украйна или Сирия. Но може ли да се използва думата "доверие" по отношение на един режим, ако не на държава, която е направила лъжата и дезинформацията своя втора природа?

Споменът за съветското иго

Амбицията на Путин, превъоръжавайки страната си и цинично поемайки определени рискове от Европа до Близкия изток, несъмнено беше да позволи на Русия да си възвърне, ако не статута, който имаше по време на Студената война, то поне да бъде чута във Вашингтон по следния начин: "Може да не съм на вашето ниво, но колкото и да съм неприятна, не можете повече да се правите, че не съществувам, както направихте още на другия ден след падането на СССР." Разходката по улиците на Вилнюс по особен начин напомня кръстния път към Голгота. Паметни плочи в църквите припомнят спомена за зверствата, извършени от руснаците. Във Вилнюс музеят на геноцида е посветен на страданията на литовци, депортирани или дори екзекутирани от СССР. Прибалтийските републики ни карат да разберем както причината за съществуването на Европа и НАТО, така и необходимостта от намиране на нов тип отношения, без наивност, но и без твърдост, с една Русия, толкова европейска по своята география.