Още от миналата година ни обясняват какви сериозни увеличения на месечните помощи за деца с увеждания се въвеждат със Закона за държавния бюджет за 2017 година. Както обикновено става обаче, и в случая проработи скептичната констатация: "много хубаво не е на хубаво".

След като попремина еуфорията, заложените бомби започнаха да гърмят. Първо, държавата започна да си "прибира парите", които се изплащаха по програмата "Личен асистент" за родители на деца с над 90 % увреждания. Хората бяха заставени да се откажат от трудовите си правомощия, като подпишат заповед за прекратяване, по взаимно съгласие, на трудовите договори.

Причината за това е писмо от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) до всички общини във връзка със споменатия закон и по-точно, с промените в размера на паричната помощ за отглеждане на дете с 90 и над 90% увреждане.

Административните служители, буквално, подведоха родителите (лични асистенти), че ако не подпишат заповедите за прекратяване на трудовите договори по взаимно съгласие, ще им бъде пуснато предизвестие и в последствие, ще трябва да връщат на държавата парите, превеждани в срока на предизвестието. Можело дори да бъдат накарани да върнат и помощите, отпуснати въз основа на телковите решения за същия период. Всъщност подобни действия могат да бъда категоризирани и като престъпления по служба.

Според юристи изплащането на "колосалните" 930 лева помощи не може да бъде спряно, защото то е на основание на ТЕЛК за над 90% инвалидност и нищо друго. Писмото, което МТСП е изпратило до общините, е указание, а не заповед и като такова не е достатъчно за прекратяване на договорите. Подобна заповед министерството няма как да издаде, защото програмата "Личен асистент" се осъществява с европейски пари, а не с бюджетни.

Цитираната злоупотреба със семействата на децата с увреждания обаче не е единствена.

Стана ясно, че тези от тях, които са с по-нисък процент инвалидност, дори ще получават по-малки суми, от превежданите досега. Това се случва, защото с новия закон се отнемат средствата за рехабилитация и интеграционните, които са им били изплащани до момента.

Още по-онеправдани са родителите на деца с увреждания навършили 18 години. За тях законът не предвижда никаква промяна. Родителите обаче с основание твърдят, че това е крайно несправедливо. Децата с увреждания не порастват, те са безпомощни за цял живот. Сега някои от родителите им получават между 120 и 200 лева, затова че работят като асистенти на децата си за по 2 или 4 часа. В някои общини не съществува дори тази възможност, защото местата за асистенти по програмата са ограничени и с предимство са децата до 18 години.

Въпреки протестите, които тези хора организираха, съществена промяна в битието им няма. Те продължават да настояват за приемането на Закон за личната помощ, индивидуална оценка на потребностите на всяко дете, създаването на регистър, който ще промени статута им на мъртви души.

И докато това не се случи, никой няма право да твърди, че вече не са втора ръка хора.