На 11 юни тази година пътят на обратно към Истанбул за Ебру Йозкан се оказва невъзможен. На летището Бен Гурион в Тел Авив 27 годишната гражданка на Република Турция e задържана от Шин Бет, израелската служба за вътрешна сигурност.

Ебру Йозкан е обвинена за връзки с палестинската формация "Хамас". Съдебното преследване се мотивира с това, че Йозкан е пренасяла пари за палестинската формация, с която през последната една година Израел е в нарастваща военна схватка.

Разликата между туристката Ебру Йозкан и терористката Ебру Йозкан, поне в очите на израелските служби и прокуратура, са пренасяните от нея 500 долара в брой, пет флакона със скъп парфюм и зарядно за телефон. Защитата на обвиняемата обаче твърди, че тя просто е пренасяла пари от приятел за негов роднина, без да е знаела, че човекът, с когото е трябвало да се срещне, е бил член на "Хамас".

Месец по-късно обаче израелката прокуратура е "замразила" обвиненията си срещу нея, Ебру Йозкан е освободена и отново е на родна почва в Турция.

На какво се дължи тази внезапна промяна в поведението на Тел Авив?

Краткият отговор е: на едно телефонно обаждане. Такова, каквото е направил американският президент Доналд Тръмп на 14 юли, чувайки се с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху. В рамките на разговора Тръмп е помолил Нетаняху да освободи Ебру Йозкан. На следващия ден се случва точно това.

А от къде тази загриженост на американския президент спрямо гражданка на Турция?

Въпросната жена е просто част от сделка, сключена между Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган. Тази сделка има следния характер. Израел освобождава Йозкан, а Турция - американския пастор Андрю Брънсън. Вече 22 месеца той е задържан от турските власти, които го обвиняват в шпионаж, връзки с кюрдската ПКК и гюленистите в страната.

В допълнение към сделката САЩ са предложили на Турция да предадат на последната Мехмет Хакан Атила, който да излежи присъдата си в турски затвор. Атила е бивш заместник-управител на турската държавна Халкбанк, която е обвинена от САЩ в заобикаляне на наложените върху Иран санкции в периода преди 2015-та година. Турската държава обаче не е била толкова заинтересувана персонално от Атила, колкото от това САЩ да наложат само формална глоба върху тяхната банка.

След освобождаването на Ебру Йозкан обаче турската страна в движение променя условията на сделката. Анкара вкарва допълнително изискване: прекратяване изобщо на разследването и наказателните действия срещу турската Халкбанк.

Подобно искане постфактум обаче изобщо не се е харесало на САЩ. Но Ебру Йозкан вече е на свобода в Турция, където е и все още американският пастор Брънсън.

Затова следващия период, който бе особено важен в тази хронология, бе този между 18 и 25 юли миналия месец. Тогава съдът в Измир на своя сесия разглеждаше казуса и изслушваше американския пастор. Последният обаче, в крайна сметка, не бе освободен окончателно, а бе само преместен от затвора в режим на домашен арест.

На този етап вече изглеждаше, че Анкара не е изпълнила своята част от сделката, така както и това, че САЩ са отхвърлили заявените допълнителни искания от Турция.

За Турция, разбира се, Ебру Йозкан е ниска топка. Анкара си дава ясно сметка, че Андрю Брънсън е от по-голямо значение за САЩ. Така както и Вашингтон е наясно, че за Турция е важен живеещият в Пенсилвания Фетхуллах Гюлен (обвиняван от турските власти за организирането на опита за преврат в страната през 2016-та година). Но американците, поне на този етап, по никакъв начин не подсказват, че биха предали Гюлен за когото и да е задържан или арестуван американски гражданин в Турция, включително и Брънсън.

Доналд Тръмп обаче досега е подсказал, че не е от политиците, които се разочароват, но е от ръководителите, които лесно се гневят. А в такъв случай Туитър се превръща в огнестрелно оръжие, а туитовете - в патрони, които този път бяха насочени срещу Анкара.

Бързо след решението на съда в Измир по отношение на Андрю Брънсън, според което той не бе пуснат на свобода, а само преместен в условията на домашен арест, САЩ отговориха с първия залп от санкции: на турските министри на вътрешни работи и на правосъдието (Сюлейман Сойлу и Абдулхамит Гюл) бяха наложени забрани да придобиват собственост или да развиват бизнес дейност с лица или юридически субекти от САЩ. Турция отговори по реципрочен начин.

Първият американски залп обаче изглеждаше като по-скоро предупредителен. При това, той бе придружен с ултиматум (даден по неофициалните канали), че Анкара трябва да освободи Бренсън в срок от 7 дни.

Този период обаче изтече без движение по казуса с американския пастор. И тогава последва вторият, реалният санкционен залп: решението на САЩ да наложат двойни (спрямо тези за Европейския съюз) мита на алуминия и стоманата на Турция.

А това сложи сол във вече наличната рана на Турция: обезценяването на лирата. В рамките на 24 часа турската парична единица загуби около 18% от стойността си, а погледнато от началото на годината, то тя се е обезценила с 40%. В опит да парира този отрицателен тренд Ердоган отново призова съгражданите си да обърнат спестяванията си от долари и злато в лири. Те, отново по примера на миналата година, направиха точно обратното: закупуват твърда валута. Липсата на реален план на новия министър на финансите, Берат Албайрак, да се справи със ситуация доведе до още по-голяма несигурност в страната. Но той е и силно ограничен от натиска, който Ердоган оказва върху централната банка в страната. Въпросът е сега дали валутната криза ще прерасне в банкова, а оттам - и в икономическа.

На този фон, сякаш за да проблематизират допълнително американско-турските отношения, Конгресът в САЩ вече одобри закон, с който засега отлага предоставянето на многоцелеви стелт-изтребител F-35 на Турция, която желае да закупи тъкмо 100 такива. Последното се прави най-вече заради това, че Анкара е в процес на придобиване на зенитно-ракетен комплекс С-400 от Русия.

Междувременно американски дипломати вече разговарят със свои европейски колеги спрямо възможността Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие да откажат заеми на Турция.

Следователно всеки политик трябва да помисли за цената, която евентуално ще плати, ако рискува да ядоса Доналд Тръмп. Тъй като оранжевият гняв причинява инфлация.

Инфлация, заради която дори и "Хамас", както подсказва историята с Ебру Йозкан, нямат доверие на турската лира и предпочитат парфюмите и доларите.