Онова, което отричат, е вярно. И колкото повече го отричат, толкова по-вярно е. Прозрял го сър Артър Конан Дойл. Мисълта сякаш е изречена по повод парламентарното изслушване на шефа на Националното бюро за контрол върху СРС Рашков. Умишлено или не депутатите поканиха като опоненти срещу него главния прокурор Цацаров, шефовете на ДАНС Георгиев и на ДАТО Китов. Неравна схватка с предизвестен край. Един срещу трима (плюс политическа агитка), като се има предвид отдавнашната неприязън между бюрото, държавното обвинение и контраразузнаването.

В открито заседание Рашков немà възможност да говори конкретно, но дори чрез езоповския език на полуфактите успя да алармира, че ситуацията със СРС продължава да е тревожна. Гражданите практически не са защитени от незаконно подслушване. Пак като потърпевши (без имена) бяха посочени политици, журналисти, магистрати. Но епидемията "слушат ме" може да засегне всеки.

Може би поради шумния скандал с екс вътрешния министър Цветанов (удобно отсъстващ от залата) и "кетчърите" от 2013 (за който той и неговите хора от тогавашната спецдирекция "Оперативно-техническа информация" чуха окончателно "невинни") точно нерегламентираното слухтене се оказва винаги в светлината на прожекторите. Но според Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) наравно са видеозаписа, фотографирането, белязаните предмети, а оперативни способи са още наблюдение, проследяване, негласно проникване, проверка на кореспонденция и компютърни данни, агенти под прикритие. Те също дават достатъчно възможности на службите да надничат в живота на всеки българин, за който съществува "обосновано предположение", че е може би замесен в нещо си.

Едва ли Рашков трябваше да си дава труда да обяснява на законодателя колко калпав е ЗСРС. Той разширява кръга от хора, срещу които спецсредствата се прилагат, до безкрайност. Изключително много са органите, които могат да поискат подобни операции. Съдебната система, която ги разрешава, не е с най-чистата съвест в този казус. Но обикновено се сещаме само за екс шефа на Софийския градски съд Янева.

Като върха на абсурда - ДАНС сама иска разрешенията, сама си прилага СРС, много трудно се отчита пред когото и да било, сама си знае какво става със събраните данни, които така и не са се превърнали във веществени доказателствени средства, рядко информира заявителя или съда, почти никога - засегнатите лица. Унищожаването на материалите от СРС, за които е отпаднала необходимостта, става безконтролно, ако въобще не отиват в папка "ако потрябват". Тук отбелязваме, че за разлика от другите правоохранителни органи, които работят по законосъобразност - данни за извършено или подготвяно престъпно деяние, разузнаването и контраразузнаването - по целесъобразност: хипотеза за такова. А под подозрение може да попадне всеки.

Обезпокоително е съотношението на поискани разрешения за СРС, разрешени такива и достигнатите резултати. Да не говорим, че за случаи на корупция почти не са искани спецсредства. Няма ги при телефонните измами, не се е чуло и при нелегалния трафик на хора. Определени успехи има в борбата с организирани престъпни групи, но и те едва ли отговарят на изразходваните средства. Имало било използвани СРС срещу тероризма (10 бр.), но службите свенливо премълчават дали са довели до нещо. Не вярвам, че западните им колеги страдат от несвойствена за този занаят бъбривост, но често чуваме огласени данни за разкрити терористични групи или отделни лица. Във Франция, Германия, Великобритания. И скромността на родните контратерористи навява мисълта, че тя краси човека единствено при липса на други достойнства.

Че ЗСРС концентрира прекомерно много власт в едни ръце, бе ясно още при приемането му, а впоследствие - потвърдено с поправки. И то в ръце, неподлежащи на контрол или наблюдавани от правосъдие, подложено на тежък политически натиск. Е, още руският реформатор Пьотър Столипин е казал на границата между предходните два века: "Ще пишем закони за силните, но не за слабите."

И очаквано "силните" се ядосаха. Обвинител №1 Цацаров, реагира остро на "апокалиптичната картина", обрисувана от Рашков, която не отговаряла на истината. Той го обвини в съзнателно разигран театър. В политическа злоупотреба го набеди депутатът от ГЕРБ Данаил Кирилов и почти в прав текст заяви, че бъдещето на Рашков начело на бюрото при нов избор е доста съмнително. Шефовете на двете спецагенции - ДАНС и ДАТО - категорично отхвърлиха твърденията за нарушения и отказ от съдействие на проверките. И министър Валентин Радев очаквано обяви, че МВР е цялото в бяло по въпроса за СРС.

Това че българският парламент е приел негоден за изпълнение на целта си закон, който обаче има възможна двойна употреба - постигане на други цели, не е изненада. Че онези, които го прилагат и облагодетелстваните от него, го бранят - също.

По-опасна е обществената търпимост към нерегламентираното навлизане в личния живот. Както каза една дама в открита линия по едно радио: защо ме занимават с глупости като СРС, когато искат да вдигат цената на природния газ. Дискусията за това какво избираме - свобода или сигурност, върви отдавна в целия свят.

Очевидно при нас темата е: свобода или салам.
Но ЗСРС в своята безпомощност не може да ни гарантира сигурност срещу организираната престъпност и тероризма. Може да ни ограничи неоправдано конституционни права, може да окаже натиск върху съществуващата политическа система и да свърши още редица неща, за които не сме гласували. За да се чуе, че не искаме беззаконен контрол над живота си - от телефона и срещите в кафене с приятели, до електронната поща и ФБ, трябва да го кажем високо. И да не разчитаме на дългите уши...