За поредна година огромен брой деца останаха извън столичните ясли и градини. За поредна година и проблемът с недостатъчния брой места в тях е нерешен, а междувременно родители организираха серия протести с настояване за места за всички деца и компенсация под формата на ваучери за некласираните. На този фон Столична община готви измения в наредбата, регулираща условията за прием в общинските заведения. Дали обаче плануваните промени ще доведат до по-справедливо класиране на децата или ще създадат още ограничения в системата, която вече близо 20 години демонстрира немощ в подсигуряването на достатъчно грижа за най-малките?

Без място

Сагата с недостатъчния брой места в градините в София се превърна в хронична и в един от символните проблеми за столицата. Ежегодно хиляди деца остават извън класирането за общинска ясла и градина, като тази година техният брой е особено голям - след третото класиране през юни вън от системата са почти 10 000 деца. Числото е стряскащо голямо, особено ако си спомним амбицията на дългогодишния кмет на София Йорданка Фандъкова, дадена през 2018, а именно "до две години за всички деца над 3-годишна възраст в София да има място в детска градина, която да е близо до района, в който живеят". От тогава изминаха две години, обещанията си останаха само добри намерения, а фактите са видими за всички - не само че няма места за децата в градина до дома им, но проблемът се задълбочава. В резултат отново хиляди родители ще са принудени да търсят алтернативи за отглеждане на децата си, от което най-потърпевш е семейният бюджет.

Компесации

Огромният брой неприети деца провокира серия протести с основно искане за подсигуряване на достатъчно места в общинските заведения, обезщетения за неприетите под формата на ваучери, както и цялостно подобряване на условията в градините. На практика, идеята за компенсиране не е нова - още през 2009 година в Закона за семейните помощи залегна текст, според който неприетите в градина деца ще имат право на месечна компенсация. Разпоредбата обаче така и не бе финализирана, а на по-късен етап беше и отменена. Това, за което настояват сега родителите, е изплащането на обезщетение в размер на издръжката на едно дете, ако то би било прието в общинско заведение. Към момента отговорът на местната власт обаче не изглежда никак обнадеждаващ - общината твърди, че не разполага със средства за компенсации, а наличните финанси се насочват в изграждането на нови градини. От там изтъкват и числото от близо 100 нови детски заведения, които са построени в последните години на територията на столична община. Според Антонина Кенова от Инициативния комитет за качествена и иновативна образователна система обаче реалният брой на новите градини е в пъти по-малък. "Реалният брой на новите градини е около 30", заяви тя пред news.bg. Останалите "нови" градини, отбеляза Кенова, са всъщност разширения на вече съществуващи такива или реконструкция на етернитови сгради. Кенова е категорична, че решение на проблема с недостатъчното места е субсидирането на децата. "Нека сумата, която се дава за приетото дете, се заделя и за това, което е останало извън класирането", посочи тя. Според нея именно това най-вероятно ще подтикне общината да започне с ударно строителство на нови градини.

Нови правила и стари проблеми

Стъпка към разрешаване на проблема с недостатъчното места според местната власт е въвеждането на т.нар. уседналост - критерий, който е заложен в измененията на Наредбата за прием на деца в общинските детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на Столична община. Съгласно него занапред при класирането на децата влиза в сила условие, според което максимален брой точки за кандидастване ще се дава при постоянен или настоящ адрес на родител в административния район, в който се намира градината, през последните над три години. Според родители обаче това, което прави общината в действителност, е да усложни допълнително условията за прием наместо да разреши проблема в цялост. С въвеждането на подобен критерий например"се наказват" семейства, които са с дългогодишен адрес в София, но закупуват жилище в различен от досегашия си квартал, защото, премествайки дома си - промяна, която именно раждането на дете в семейството може да провокира, шансът им за класиране спада рязко. Нещо повече, случайно или не, със заложените нови критерии на практика дете на семейство с двама безработни родители, но със заветната уседналост, ще има равен брой точки с дете, чиито родители работят, но са променили адреса си, решавайки да създадат отделно домакинство чрез покупката на имот, за който ще заплатят немалка сума данък на Столична община. Последният, апропо, за настоящата 2020 година беше увеличен от 2,5 на 3% от стойността на сделката по покупката. Поради тази причина немалко родители настояват в свои становища по проектонаредбата за въвеждане на уседналост на територията на Столична община, но не и тя да е обвързана с конкретен район.

Групи на макс

Друго сериозно притеснение на родителите, свързано с подготвените промени, се отнася до риска от увеличаване на групите в яслите и градините. В отговор на протестите от Столична обявиха, че есента ще отпуснат още около 1500 места в градините. В действителност обаче, това което планира СО, е прехвърлянето на свободните места на деца с хронични заболявания, които са надпланови, към местата на деца по общ ред. Подобно увеличение на броя на деца според много от родителите е крачка назад към годините, в които групите бяха с по 30 и отгоре деца. Според нормативната уредба в момента капацитетът на една група в детска градина е 23 деца, а в ясла 18, като по изключение се допускат съответно 28 и 23 места. В същото време, СО не планира увеличение на персонала в градините, дори напротив, в доклада си към предлаганите промени изтъква, че средната посещаемост на децата в яслените групи варира между 6 и 11 деца, както и че "наличният персонал в градините е достатъчен" - два факта, които са оспорени в становища на родители по въпроса. В едно от тях например четем: "ако децата са повече, то не може да се говори за обучение, а просто за събиране на едни деца на едно място и хората, които се грижат за тях, единственото, което могат да направят, е да следят да не се получи фатален край за някое от тях.". В друго родител посочва: "Увеличаването на броя на децата до 30 ще доведе до неуспяване на персонала да се справи с дейността си, защото е претоварен с много задължения, детските помещения не са достатъчно големи, за да поемат толкова деца, възможно е да зачестят инцидентите с децата (визирам например инцидента с падналото дете в Пловдив). Нека се има предвид и възрастта на учителите, медицинските сестри и възпитателите, претоварването му би затруднило и намирането на нови хора, които да се грижата за децата". Опит за увеличаване на групите беше направен преди дни и в Пловдив, но промяната беше върната от областния управител. Дали тя ще бъде реализирана в София, ще разберем съвсем скоро.

Наследство

Едната от причините за недостига на места в ясли и градини в София е използването на сградния им фонд за различни цели, започнало в годините на демокрацията, когато никой не е очаквал, че ще има подобен приръст на хора към София, какъвто се наблюдава в момента. На места това граничи с пълно безхаберие и липса на дългосрочна визия за развитието на столицата, за която е ясно и без да си специалист по градска антопология, че ще продължи да се разраства. След няколкото протеста на родителите от кместската управа обявиха, че социалните служби в два столични района ще освободят сградите на бивши детски градини, където са настанени. Кметът на район "Средец" Трайчо Трайков от Демократична България обясни от своя страна, че има възможност емблематичният ресторант "Синият лъв"да бъде преустроен в детска ясла. Тези наглед дребни промени показват, че за съвсем кратко време решения може да се намерят. Дали те щяха да станат факт без изразеното родителско недоволство е въпрос, чиито отговор ще оставим отворен.

Вечната лотария

Независимо дали бъдат одобрени предлаганите сега изменения, честите промени в условията, по които се класират децата, показват само едно - липса на мерки, с които да се премахне проблемът с недостига на места, ако не изцяло, то поне в приемлива степен. Аргументът за строеж на нови сгради на фона на лавинно нарастващия брой неприети деца и в същото време разширяването на вече съществуващи квартали или създаване на изцяло нови такива в столицата с далеч по-бърза скорост, доказва, че явно някой някъде чертае, пресмята и брой погрешно. Или изобщо не го прави. В същото време ставаме свидетели на почти ежегодни редакции на нормативната база за прием в общинските градини. Резултатът най-често е настройване на едни родители срещу други и разиграване на хиляди деца в лотария, чиито изход се решава от късмета. Когато става дума за проблем, засягащ десетки хиляди семейства, размяната на търсенето на дългосрочни решения с упование в добрата случайност звучи меко казано нелепо. Крайно време е Столична община да предприеме стъпки, с които да престане да разделя жителите си и техните деца чрез нови и нови критерии, да осигури равен достъп и да сложи край на една изначално сбъркана томбола, просто като я премахне. А това, както всички видяхме, но с една друга далеч по-мащабна лотария, не е толкова трудна задача.