Препечатваме коментара на Диян Божидаров от в-к "Сега" без редакция.
Събитията в политическия ни живот се повтарят с удивителна точност - едни и същи лица, реплики, действия. Времето губи значение. Като в антиутопия
Виден управленски кадър грабва микрофоните и назидателно наставлява: "Вижте колко много коли има по улиците! Който и шофьор да питате, ще каже, че едва свързва двата края. Много се извинявам, но при тоя скъп бензин да караш кола и да носиш няколко джиесема на колана... Как става това? Имаме най-ниските данъци. Ръстът ни е два пъти по-висок от средния за ЕС. Германия и Франция ни завиждат". Публиката немее, подсмихва се, плюе в пазва и унива. Кой изрича горните думи? Не, не е Бойко Борисов. Казва ги министърът на икономиката Петър Димитров. Годината е 2008-а, предизборна. Димитров и други флагмани на тройната коалиция обикалят страната за повдигане духа на българина.
2012-а отново е предизборна. Високият дух на българина пак е жизненоважна задача. Бойко Борисов я решава с всекидневни тиради
"Бюджетният ни дефицит е 1.2%, инфлацията е 0%. Единствените други страни от ЕС, чиято икономическа ефективност е близо до нашата, са Дания и Финландия", реди генералът. Заместникът му Дянков добавя: "По-добре сме от Германия по бюджетен дефицит". А по спестявания сме абсолютен номер едно. "Хората казват: Бедни сме, ужасно мизерстваме. А в същото време имат влог от 100, 200 или 50, 40, 30 хиляди лева. Така че донякъде високите лихви, лихварството е точната дума, това е най-мързеливото нещо, то е най-непродуктивното", гръмко обобщава Борисов.
Тогава и сега правителството се пъчи с цифри, а в реалния живот загиват фирми, отрасли, съдби. Живеем в антиутопия - държавите, "които ни завиждат", ги има и ги няма. Реално не съществуват, но фигурират ежечасно в пропагандните хроники. Ако някой след векове сглобява историята на нашето време и си служи с думи на първите ни държавници, ще сметне, че народът е тънел в благоденствие - доволен и виновен. В очите на властта той ползва коли, телефони, трупа лихви, но е винаги мрънкащ неблагодарник.
Яне Янев е звездата на праймтайма. Носи папки, громи корупцията, мачка лошите.
Портите на телевизионния рай магически се отварят пред него. Яне е цветист, пъргав, трябва да изкара хората от унинието, но по-важното - да влезе в парламента. Годината пак не е 2012-а, 2008-а е. Някой мощно тика Янев напред. Кой? Отговорът идва година по-късно - БСП. "Кой реши, че създаването и поддържането на РЗС ще ни помогнат", пита на пленум социалистът Румен Овчаров. Здравото рамо на управляващата тогава БСП, или поне на среди в нея, разплита много мистерии. Като например как така опозиционерът Яне получи квота в ЦИК (имаше една нова партия БНД, която също като РЗС бе регистрирала парламентарна група, но не получи квота).
Днес Янев пак е във вихъра, реди коалиция с аптекаря Марешки. В услуга е на управляващата партия, която този път се казва ГЕРБ. Политическите инженери дори не си правят труд да измислят нов говорител на Министерството на истината. Янев все пак е поизхабен, в борбата срещу унинието принос ще даде и Марешки.
Ахмед Доган разпалва етнически страсти. Огражда турците, плаши българите. Годината пак е 2008-а, есента. "Мъжката секретарка" Ахмед Емен е намерен мъртъв в Сарая. Доган е нервен, с остри изявления насажда страх и разделя обществото. Държи изкъсо своя парцел, не изпуска и националистическия (мистерията с псевдопатриотите също ще се разплете някой ден). Доган вече е разпалил страстите с прозрението "купуването на гласове е европейско явление". В 2012-а ДПС отново изправя българи срещу турци.
Историята с ген. Делов е само началото
Ще има и други. Както през 2004-та, също предизборна. Тогава Доган върна на президента Първанов ордена "Стара планина". Поводът бе награждаването със същото отличие на проф. Васил Мръчков, главен прокурор по време на възродителния процес. В добавка, за да не изгасне етническият огън, ДПС сложи съчки и в "дискусията" за изграждане на паметник на Вейсел паша под Шипка.
Доган, минаващ за най-големия мъдрец в българската политика, е предвидим. Непосредствено преди вота през 2005 г. "изпусна" в "Шоуто на Слави" репликата: "ДПС върти обръчи от фирми". Непосредствено преди вота през 2009 г. "се изтърва": "Аз разпределям порциите в държавата". Каквото и да каже, гласовете за ДПС не намаляват. Но гласовете анти-ДПС се увеличават и разпределят в зависимост от конюнктурата. Какво ли ще "изтърве" Доган догодина?
Но да се върнем в настоящето. Най-големият проблем за правителството на ГЕРБ е Европейската комисия. Най-големият проблем за тройната коалиция през 2008 г. също бе Европейската комисия. Един представител на бившето управленско статукво влезе в образа на алтернатива - Бойко Борисов. Представител на бившето статукво и сега влиза в образа на алтернатива - Меглена Кунева.
Мнозина повярваха на Борисов, по-малко сега ще се доверят на Кунева. Но това не е важно. Важното е, че времето няма смисъл. Живеем в 1984-та. Годината на Оруел, в която истината няма значение. Дори сценарият няма. Две плюс две е равно на пет.
vremeRazdelno
на 11.11.2012 в 23:18:27 #7Монте, явно си поел дълбоко червения шнур ... Нещо простееш здраво
the socialista
на 10.11.2012 в 13:01:31 #6Вестник "Сега" не е ли собственност на едн друг с хамстерска захапка - Сашо Дончев, собственик и на "Овергаз"? и СЕГА какво очаквате от вестник "Сега"? унищожителни критики към Газпром - малееее...
jelqznata
на 10.11.2012 в 12:22:03 #5Извода е,че навремето Бойко спечели изборите в ролята на опозиция,заради разочарованието на хората,а сега на същата стратегия разчита Кунева...Надявам се хората да осъзнават добре,че това не е добър вариант!
iXact
на 10.11.2012 в 12:01:59 #4...мистерията с псевдопатриотите също ще се разплете някой ден... Какво има да се разплита, като че ли не е ясна - каша от бивши ченгета от политическата милиция, компрометирани политици, открити лумпени и заблудени ушевци в лов за меко кресло, под антинародното управление на командващите парада бивши комунисти от ДС.
Legalen
на 10.11.2012 в 11:37:49 #3Българският премиер Бойко Борисов говори днес на митинг в негова подкрепа, на който се събраха 150 000 души, предадоха големите информационни агенции. Той защити провежданите от правителството му прогресивни реформи, обясни, че страната прави всичко възможно да изпълни правилата, но не приема "някой друг да казва какво да правим". Премиерът бе бурно аплодиран от поддръжниците си. Млади жени крещяха истерично: "Бойко! Искам дете от тебе!" След това множеството запя: "Вятър ечи, Балкан стене, сам юнак .."! Това беше ден, в който беше изразена любовта на народа към големия стратег и ръководител на нацията. Напред към светли бъднини!
vremeRazdelno
на 10.11.2012 в 11:25:26 #2Явно Тиквата яко е бръкнал в дупето на всички. Такпва плюене по министър председател не е имало никога - дори когато Сьорж и Доганя разпределяха порциите
WiFi
на 10.11.2012 в 11:15:56 #1Две плюс две е равно на толкова колкото каже Партията.