Предложението ми за определяне на изпълняващ функциите главен прокурор е включено като последна точка в дневния ред на заседанието на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет на 11 март, заяви служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов в публикация във "Фейсбук". Той допълва, че министърът на правосъдието не може да смени главния прокурор и според него и не би трябвало да може.
"Това, което мога да направя и правя, е да поставя проблема на масата, като покажа цялата му сериозност и поискам от съответните управляващи съдебната власт органи да прекратят настоящата безпрецедентна криза на правовата държава", изтъква Янкулов.
Той планира съвсем скоро да покани на консултации представители на професионалните юридически общности и гражданския сектор с цел реализиране на една от целите за краткия мандат на служебното правителство - изготвяне на критерии за номинации за ключови постове в правосъдието, които да бъдат предложени на министъра от професионалните и гражданските организации и се ползват с тяхната подкрепа и доверие. Идеята на Янкулов е той от своя страна да използва правомощията си да ги предложи на компетентните органи по избор.
Ресорният министър обяснява, че прави това заради дълбокото си убеждение, че професионалните правни среди и гражданският сектор трябва да играят по-активна роля в управлението на съдебната власт. "Сегашната безпрецедентна криза на правовата държава в България, предизвикана от настоящото незаконно и неморално управление на прокуратурата, им дава не само много добрата възможност да го направят, но и ги задължава", посочва той.
"Един човек стои в кабинета на главния прокурор уж временно и за кратко, но вече близо три години. Стои без мандат, без да е ясно докога, без да е доказал с абсолютно нищо за цялото това време, че заслужава да бъде там, с риска да компрометира цялата прокуратура и правосъдието въобще, защото много съдии не признават актовете му, с купища неизяснени съмнения около интегритета си, с уронващи престижа на съдебната власт публични позиции. Стои, благодарение единствено на някакви юридически еквилибристики, но без нито една разумна причина по същество", изтъква Андрей Янкулов.
Според него дори защитаващите правната теза, че въпросният "толкова спорен" закон, въвеждащ лимит за временното заемане на длъжността главен прокурор, не се отнася точно до случая с Борислав Сарафов, защото бил написан лошо, не могат "да си счупят езика" и да кажат, че Сарафов трябва да продължи да заема поста, защото издига авторитета на прокуратурата и това е нещо добро за правосъдието. "Трудно можете да намерите някой, който да каже това или нещо в този смисъл. Напротив, влиза се в някакви тежки правни аргументи за това коя норма какво точно действие имала и какви точно случаи уреждала", заявява Янкулов и добавя, че същревременно няма отговор на простия въпрос кое всъщност налага изпълняващ функциите на главен прокурор да е Сарафов и толкова ли не може някой друг да поеме временно прокуратурата.
"По някаква странна причина точно законите, които засягат правосъдното статукво, все се оказват лоши и все не могат да бъдат приложени, а всички останали са си добри и си се прилагат", коментира иронично той.
Според Янкулов никой ангажиран с правосъдието в България не може просто да стои безучастен и да наблюдава тази криза, очаквайки тя да се разреши от само себе си, от законодателя, от Конституционния съд или с промяна в политическата конфигурация след изборите.
"Редно е всеки ясно да заяви своята аргументирана позиция. По същество. Защото това не е някакъв технически въпрос, а въпрос от ключово значение за постигане на най-базисна нормалност в правосъдието ни. Нека чуем магистратите, адвокатите, всички останали правни професии, политиците, гражданските организации... всички", посочва още той.
USD
CHF
EUR
GBP
