Служебният правосъден министър Андрей Янкулов изпрати становище до Конституционния съд (КС) по повод делото за мандата на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
Делото беше образувано по искане на състав на Апелативен съд - Варна, който спря дело по искане на Сарафов за възобновяване на наказателно производство и сезира КС за противоконституционност на нормата на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт, в сила от 21 януари м. г.
Оспореният текст гласи: "При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите".
В становището на Янкулов се посочва, че ограничението едно и също лице да изпълнява временно функциите на главен прокурор или председател на върховен съд за не повече от 6 месеца не противоречи на Конституцията.
По думите му постът на временно изпълняващ функциите не е уреден в Конституцията и основанията за определяне на продължителността на временното изпълнение, както и за неговото евентуално предсрочно прекратяване, могат да се определят в закон.
На оспорената норма на ЗСВ не е придадено обратно действие и правното положение на "заварения" и.ф. главен прокурор не се преурежда от момента на влизане на новото правило в сила. В конкретния случай нopмaтa нa чл. 173, aл. 15 ЗCB имa т. нap. "нecъщинcĸo oбpaтнo дeйcтвиe" върху завареното правоотношение на Сарафов - тя пpeypeждa зa в бъдeщe (след изтичането на 6 месеца) зaвapeнитe пpaвooтнoшeния, ĸoитo нe ca пpиĸлючили, обяснява министърът на правосъдието.
Той напомня, че според решения на КС прилагането на нов закон към заварено правоотношение не е равнозначно на обратно действие на закона. А фигурата на временно изпълняващ функциите на главен прокурор не е уредена в Конституцията и няма конституционна защита на срока на правомощията ѝ.
В становището си Янкулов посочва още, че оспорваната разпоредба не създава и институционален вакуум - тя не забранява определянето на следващ изпълняващ съответните функции при спазване на заложеното условие. Възникналите проблеми с фактически изпълняващия функциите на главен прокурор не се дължат на закона, а на неприлагането му от компетентните органи, категоричен е министърът.
Измененията в съдебния закон (предвидили и че ВСС с изтекъл мандат не може да избира титулярни главен прокурор и председатели на ВКС и на ВАС) не са засегнали кадровата компетентност на ВСС, нито са променяни правилата за мандатите на органите на съдебната власт, отбелязва още Андрей Янкулов.
"Законодателната намеса в ограничаване на правомощията на ВСС след изтичане на мандата на членовете му е оправдана от това същият да не взема трайни решения за бъдещето на държавните органи при положение, че изтеклият срок на правомощията му създава риск от неправомерно влияние", се отбелязва още в становището. Това решение е и в съответствие със задълженията за опазване на независимостта на съдебната власт, наложени от правото на ЕС.
"Да се отрече контрол над ВСС от законодателната власт и след изтичане на мандата на членовете му приближава този орган до форма на абсолютна власт по въпросите на кадровото обезпечение" на съдебните органи. "Законодателната реакция - ограничението на правомощията с текста на чл. 173, ал. 15 ЗСВ е необходим коректив, за да не се допусне това," заключава становището.
USD
CHF
EUR
GBP
