Публикуването на доклада на специален прокурор Робърт Мълър, който разследваше американския президент Доналд Тръмп, със сигурност не оправда вниманието и ресурсите, които бяха вложени в него. Получи се нещо, което сме гледали и друг път: голям бюджет, пищна реклама - слаб филм.

Самото разследване на Робърт Мълър, което продължи почти две години, бе една от основните теми в американските медии през същия период. Някои от тях обаче не само отразяваха събитията около разследването, но като че ли се опитваха и да участват в него, направлявайки го от екраните. Нещо повече, никак не бяха единични случаите, в които четвъртата власт в САЩ се държеше като третата и издаваше присъди.

Именно тези американски медии създадоха очаквания в своите зрители, които самият доклад на Робърт Мълър не успя да удовлетвори. Аудиторията бе напълнила киносалоните, но филмът изобщо не се оказа атрактивен: Доналд Тръмп не си е сътрудничил с руснаците, заключи "сценаристът" Робърт Мълър. А това е като да си купиш билет за шпионски трилър и да ти прожектират блудкава екранизация на Нора Робъртс. Къде отиде обещаният съспенс?

Но все пак американската публика е отглеждана внимателно. Ричард Никсън селектираше добри питиета в Белия дом и определено не им се възхищаваше само от дистанция. Бил Клинтън пък избираше взискателно сътрудничките си. Ето, американските зрители вече имаха алкохол и секс. Липсваше само шпионският мотив, за да се затвори "веригата" на зрителското внимание и да се напълнят киносалоните.

И тук някой реши, че Доналд Тръмп, с типичната си "сдържаност" и "дисциплина" на характера, би влезнал чудесно в ролята на (поне) полковник от ГРУ или ако това би било прекалено, то тогава да се е заобиколил с руски агенти. Друг е въпросът, че вече има осъдени хора от екипа му, които са нарушили американските закони (Майкъл Флин - заради това, че е излъгал ФБР за контактите си с руския посланик; Пол Манафорт - за данъчни и банкови измами и т.н.). Друг е и онзи въпрос, според който (и) от разследването на Мълър си личи, че Доналд Тръмп не показва това поведение и зрялост, които са характерни за Белия дом.

Но ако прожекциите за Никсън и Клинтън да не разочароваха аудиторията, то представянето на доклада на Робърт Мълър, на рекламния фиш на който се обещаваше руски агент в Белия дом, се оказа, че някой се е опитал да пробута на американците уестърн без индианци.

Нормално е, в такъв случай, зрителите да бъдат ядосани. И да започнат да адресират екраните не с аплодисменти, а с пуканки. Но никога няма да бъде нормално журналистите да имат поведение на полицаи и вместо микрофони, да държат белезници, да задават присъди, а не въпроси.

Но тези американски медии, които не толкова отразяваха разследването на специален прокурор Мълър, колкото се опитваха да го задават и направляват, имаха един основен съучастник в този процес. Това бе Демократическата партия на САЩ.

Демократите в САЩ, разбира се, имат партиен интерес да посочват слабите места на действащия президент-републиканец и да изпускат услужливо неговите силни страни и политики. Това е част от конкуренцията за власт, в която политическите партии са основен легитимен инструмент.

В случая с поведението на Демократическата партия в рамките на разследването на Робърт Мълър, както и в контекста на цялата тема за хипотетичната връзка на Доналд Тръмп с Владимир Путин, която предхождаше работата около доклада на специалния прокурор, говорим за нещо различно от обичайната конкуренция за власт, в която едната партия просто иска да "потопи" представителите на другата.

Нещата спряха да бъдат просто политически и безобидни, когато демократите в САЩ решиха, че рейтингите и партийните интереси оправдават "счупването" на институционалната система в страна.

Какво всъщност направиха опонентите на Доналд Тръмп?

На първо място, демократите поляризираха допълнително американското общество, антагонизирайки не малка част от него срещу демократично избрания президент на САЩ. Никой не е длъжен да харесва Доналд Тръмп, стига да се уважава институцията, която той представлява. Различни мнения в страната винаги е имало (това е част от достойнствата на американската култура и политика), но с поведението си демократите напуснаха полето на разумния дебат и критика и отидоха в полето на конфликта и войната. Когато едно общество бива поляризирано обаче, пукнатините в него бързо раждат разломи, които поглъщат възможностите за диалог и компромис.

Пионер в поляризацията на американското общество бе бившият президент Барак Обама, който, чрез тенденциозната си и сектарна вътрешна политика, успя да създаде условията, които породиха като реакция ефекта "Тръмп".

На второ място, демократите, с натякването на тезата, че едва ли не Доналд Тръмп е избран от Владимир Путин, всъщност успяха не толкова да компрометират американския президент, колкото да лъснат имиджа на руския държавен глава. По този начин демократите действаха като безплатните PR-ри на Владимир Путин. Едва ли има друг фактор, който да е правил от ръководителя на Кремъл толкова значителна фигура, в каквато светлина го представи пред света американската левица.

На трето място, с тезите и посланията, които демократите излъчваха през целия период на разследването на Робърт Мълър, те де факто инсталираха в идеологическия си корпус фалшивите новини. Fake news се превърна в един от стълбовете на Демократическата партия. Понеже едно е да кажеш, че Русия се е намесвала в изборния процес на САЩ (което твърди не само докладът на Робърт Мълър, но и ресорните служби на американците), съвсем друго е да твърдиш, че тази намеса е повлияла на крайния резултат на президентските избори, а оттук, че и Владимир Путин е избрал Доналд Тръмп.

А докато Демократическата партия е една от двете основни такива в партийната система на САЩ, то цената за инкорпорирането на фалшивите новини като релевантни за политическия дебат ще плащат всички американци. Тъй като лъжата бе легитимирана и се превърна в част от инструментите на партиите.

А вместо да ги посочат и санкционират с мълчанието си, американските медии предоставяха трибуна на тези фалшиви новини, като дори участваха в тяхното допълнително разгръщане.

Филмът обаче не оправда очакванията, а загубата от него тепърва ще се изчислява в средите на продуцентите му от американската левица.