Турция и Сомалия демонстрираха споделеното си желание за допълнително задълбочаване на двустранните си отношения, подписвайки две ключови споразумения в рамките на половин месец.

Първото бе рамково такова, обхващайки сътрудничеството между двете държави в сферата на отбраната и икономиката. Доколкото текстът на това споразумение все още не е публикуван официално, което ще се случи при ратификацията му от турския Парламент, съдържанието му бива по-скоро "извличано" от медии, които имат близък контакт с властови представители от Анкара и Могадишу. Според тези информации става дума за това, че Турция ще помогне изграждането на пристанищната инфраструктура на Сомалия, успоредно със създаването и обучението на неин флот. Междувременно турският такъв ще бъде дислоциран във водите на Сомалия, изпълнявайки мисии, свързани с борбата с контрабандата, пиратството и тероризма. От предстоящото публикуване на текста на споразумението предстои да разберем какъв обем отбранителни услуги ще бъдат в правомощията на Анкара, тоест дали в прерогативите на турския флот ще влиза само противодействието на антисистемни субекти като пиратите и контрабандистите от сомалийското крайбрежие или той ще трябва да обезпечава и сигурността на африканската държава спрямо конвенционални опасности от трети страни. Периодът на споразумението, отново според предварителните информации в медиите, касае диапазон от 10 години.

Второто споразумение, сключено тези дни между Анкара и Могадишу, конкретизира сферата на икономическото партньорство между двете държави, постановявайки, че Турция ще може да извършва проучвателна работа и последващ добив на залежите на природен газ и петрол в изключителната икономическа зона на Сомалия (предварителните данни сочат, че в страната има такова количество на въглеводороди, еквивалентно на около 30 млрд. барела). Това идва в допълнение към първото споразумение, според което Анкара ще може да участва изобщо в експлоатацията на морски ресурси на страната от Африканския рог (от въглеводородите до морските дарове). Отново времето ще покаже дали Турция ще получи около 30 процента от приходите от експлоатацията на тези ресурси, както също се коментира към момента в средствата за масова информация.

Тези две споразумения, съдържащи в себе си както отбранителен, така и търговски компонент, стъпват и надграждат вече утвърдена основна на сътрудничество между Анкара и Могадишу. Така например, най-голямото турско посолство е базирано именно в Сомалия, така както там се намира и най-сериозната военна база в чужбина на нашата югоизточна съседка. С финансовата помощ на Анкара бе модернизирано и разширено международното летище във въпросната африканска държава (Aden Adde International Airport), докато турската фирма Albayrak Group управлява пристанището в Могадишу. Турция извършва от години насам и обучения на сомалийските сухопътни сили и специализирани отряди от командоси, подкрепяйки включително контратерористичните действия на сомалийските въоръжени спрямо Ал-Шабаб, местното крило на Ал-Кайда (срещу което биват използвани и турските безпилотни летателни апарати Bayraktar TB2). А турски военно-морски съдове вече извършват мисии срещу пиратството в региона, макар че са под мандата на ООН.

Сомалия обаче далеч не е само пример за "твърдата" сила на Анкара, но представлява такъв и за "мекото" влияние на Турция. Така например, африканската държава е реципиент на хуманитарна помощ от югоизточната ни съседка от години насам, включително и в периоди, в които разкъсваната от тероризъм и сепаратизъм Сомалия на практика бе неглижирана от международната общност. В Могадишу функционира болницата "Реджеп Таийп Ердоган" (бившата Digfer Hospital), реновиран и модернизиран медицински център, който развива допълнителен и все по-сложен набор от здравни услуги. В страната действат и образователни институции като управляваните от Фондацията Maarif училища (тази проправителствена турска фондация бе създадена с целта да поеме контрола върху разположените в чужбина активи на Фетхуллах Гюлен, а Сомалия бе първата държава, която, по молба на Анкара, сътрудничи на турските власти в този процес на дегюленизация на образователните учреждения в страната от Африканския рог).

Всъщност използването на "твърда" и "мека" сила от страна на Турция спрямо Сомалия може да се обобщи метафорично с ръцете на султан Абдулхамид II, които са били еднакво добри и в борбата, и в рисуването. Турският президент Реджеп Таийп Ердоган, формиращ политиката на страната спрямо Сомалия и Африка изобщо, носи ръкавиците на някогашния султан на Османската империя.

Още повече, че задълбочаването на партньорството между Турция и Сомалия кореспондира с удовлетворяването на собствените интереси на всяка една от двете.

Развиването на сътрудничеството със Сомалия предоставя възможност на Турция да "отключи" свой достъп до Аденския залив. Това е особено важно, след като такъв, посредством изграждането на турска военна база на пристанището Суакин на брега на Червено море, бе изтрит като опция за Анкара след преврата срещу суданския президент Омар ал-Башир през 2019-та година. Партньорството с Могадишу предоставя възможност на Турция и за панорамен, многостранен и открит контакт с Индийския океан (за разлика от турската военна база в Катар, която бива логистично ограничавана покрай контрола на Иран и ОАЕ спрямо Ормузкия проток). Евентуалното "въвеждане" на турските енергийни компании в проучването и добива на въглеводороди в изключителната икономическа зона на Сомалия пък ще представлява допълнително разширяване на техния периметър на действие след Черно Море и Източното Средиземноморие. Разбира се, както пък е вече широко прието, Сомалия е и "вход" на Турция не само към Африканския Рог, но и спрямо континента изобщо. Развиването на отношенията на Анкара с различни държави от Африка всъщност е един от най-големите приноси на външната политика на президента Ердоган изобщо.

Развиването и задълбочаването на отношенията с Турция изпълва със съдържание определени потребности и на Сомалия. Чрез партньорството си с Анкара Могадишу търси допълнителни гаранции за сигурност срещу нарасналите геополитически амбиции на Етиопия спрямо Африканския рог като цяло и спрямо зависимостта на Могадишу в борбата му срещу Ал-Шабаб от етиопските въоръжени сили в частност (военни контингенти на Адис Абеба са разположени в Сомалия не само като част от мисиите на Африканския съюз, но и на двустранна основа). Въпреки добрите отношения между Анкара и Адис Абеба, включително стъпващи на турската военна помощ в подкрепа министър-председателя Абий Ахмед срещу Тигрей, Турция еднозначно подкрепи териториалната цялост на Сомалия при възникналия казус със Сомалиленд, който подписа меморандум за разбирателство с Етиопия по-рано тази година, осигуряващ достъп на Адис Абеба до Червено море. В този смисъл, турско-сомалийското сътрудничество като реакция срещу политическите екстраполации на Адис Абеба е само част от общото усилие на Могадишу да парира домогванията на Етиопия, срещу които сомалийската дипломация потърси (и получи) гаранции от страна на Египет и придаде нова плоскост на двустранния си диалог с Джибути (и с Еритрея, макар и в по-малка степен). Оттук отношенията на Сомалия с Турция се развиват и като опит за баланс спрямо партньорството на ОАЕ с Етиопия, един път, и на това на Емиратите със Сомалиленд и Пунтленд, втори път. Ако това задълбочаване на сътрудничеството с Анкара от страна на Могадишу крие рискове за Сомалия, то те са именно в този аспект, доколкото ОАЕ - наред с близкото си партньорство с Етиопия, Сомалиленд и Пунтленд - е също един от основните партньори спрямо сферата на сигурността за централните власти в Могадишу.

Въпреки последното, надграждането на партньорството между Сомалия и Турция изглежда като win-win ситуация за двете държави. Могадишу е пример за това как ръкавиците, които формират турската външната политика, са еднакво добри и в изобразителното изкуство, и в борбата. Затова Африканският рог вече познава Абдулхамид II, в лицето на едноименната джамия в Джибути, завършена от турската Дирекция по религиозни дела през 2019-та година. В сомалийските води обаче може да акостира и турският военен флот, както и най-новият сондажен кораб на Анкара, носещ отново името на любимия султан на Ердоган.