Днес прерязахме официално стартовата лентичка на предизборната кампания. Безсмислено мероприятие, като се има предвид, че надпреварата за място на подиума на победителите в гонката за Европейския парламент започна преди почти година.

Започна типично по български - с удари под кръста, компроматна война, използване на медийни маши за очерняне на опонентите, мерене на рейтинги и наддаване за социологическа благосклонност, подритване по кокалчетата между уж независимите институции. Дори новоизлюпени играчи - с претенции за гробокопачи на статуквото - бързо прихванаха детските болести на родната политическа изборна реалност.

За да се стигне съвсем на края на тази предкампания до най-грозните рудименти - тежка воня на предизборно кебапче и отвратителното оцапване на съдебната система в предизборната кал...

Каква кампания да очакваме? Какви обещания ще ни поднасят на паничка със синя панделка кандидатите да бранят българския интерес в Европа?

Със сигурност европейската тема няма да е широко застъпена. Първо - тя е доста чужда за редовия гласодавател, второ - не е силна страна на повечето - с много малки изключения - от мечтателите за кабинет в Брюксел. Единствените очаквани еврозначими теми може би ще бъдат кризата в Украйна и бъдещето на проекта „Южен поток". И, естествено, не на професионално и експертно ниво, а лесносмилаемо пречупени през потребителския интерес на суверена, комуто предстои да гласува. Със задължителното залагане на разделение на електоратите на фили и фоби...

Всред пушек на скара, тътен на патриотични химни, носталгични напеви на ретро, нагла натрапчивост на чалга, вой на зурни и думкане на тъпани - според избирателите - стари и нови муцуни ще залагат на традиционните послания галещи ухото на потенциалния бюлетинопускател: светло бъдеще, доходи, работни места, повишаване на жизнен стандарт, здравеопазване, образование, съд и правосъдие... Далеч от европейските измерения на въпросните проблеми.

И не без неизбежната доза неизпълнима шизофренност: излизане от ЕС, връщане на „народна" пред Р България, общоевропейски заплати и пенсии сега и пр.

И досегашното говорене на кандидатите за европарламента бе на нивото по-скоро на претенденти за поста на селски кмет на местни избори, отколкото за депутати в ЕП. Нищо не натрапва надеждата, че оттук до деня за безсмислен размисъл нещо ще е по-различно.

Ако някой очаква реален дебат - сбъркал е. Ако някой очаква този дебат да е „градивен" и „толерантен", както призова президентът Плевнелиев - ама много е сбъркал. Дори фактът, че призоваващият е символ на липсата на толерантност и диалогичност в политическия живот, лишава призива от смисъл...

В момента сме свидетели не толкова на избори за Европа, колкото на генерална репетиция за все по-неотвратимия предсрочен парламентарен вот. И не толкова за съотношението на силите след него, колкото за времевите му параметри. Именно резултатите от евроизборите ще са барометърът, който ще даде представа на управляващите имат ли силите и възможностите (а не на последно място - желанието) да доизкарат мандата. И дали пък няма да са „на кяр" ако гласуването за нов парламент се проведе възможно по-скоро. Резултатите ще подскажат на парламентарната и извънпарламентарна опозиция кога имат интерес да инициират своя поход към законодателната власт.

Затова и кампанията за европейските избори ще прилича на ММА-турнир на принципа „всеки срещу всеки". Но за разлика от зрелищните Mixed Martial Arts - скучни, монотонни, с втръснали до болка физиономии и нови такива, които повтарят номерата на старите. И - най-неприятното - без правила.

Европейските избори няма да приближат българския избирател до Европа, да му присадят любов към европейските ценности. За него ЕС ще си остане куче-касичка, което дава - когато слушкаме, и хапе - когато правим „български работи". Евродепутатът няма да излезе от образа на брюкселски бюрократ-чиновник с костюм и вратовръзка, който получава едни големи пари за една не-знам-каква-си работа. А сега бе моментът тази представа да се промени.

Изборите ще са без победител. Или по-скоро - всички ще са победители. Защото - от посланията отправени дотук - на тях се гледа през олимпийската призма за важността на участието. За някои кандидати това ще е тест за политическо оцеляване, за други - за налагане на бранда им на политическия пазар, за трети - поредно доказателство за безнаказана дълговечност във властта.

Единственият момент, който си заслужава с любопитство да се проследи е дали българският избирател ще се възползва от дадената му възможност да пренареди партийните листи. Дали този псевдомажоритарен елемет ще наруши хармонията на партийните лидери и централи да изпращат било в европейския, било в националния парламент своите послушни марионетки, които гласуват като кучето на Павлов. Ако се случи - ще е добър сигнал. Защото за разлика от подскачането по площадите за 5-15-50 лева ще е признак за гражданска и политическа зрялост за неранобудното ни общество.

Европейските избори традиционно не се ползват с голям интерес от гласоподавателите. По-ранното откриване на риболовния сезон тази година със сигурност ще изкуши мнозина да се взират с трепетно очакване в плувката, отколкото да се борят със сложната като листовка за шофьорски изпит бюлетина и да правят своя избор между „кръстче" и „чавка". Със сигурност обаче интересът към кампанията и към резултата от тази генерална репетиция с публика този път ще е повишен. Ако някой си прави илюзиите, че със стари кебапчийски трикове и изтъркани лозунги ще купи зрителите - бърка. Ако е решил да окаля противника, вместо да представи себе си - ще изгуби. Ако има намерение да покаже за кой ли път, че всичко му е позволено - ще открие с изненада, че греши. Тези малки компоненти и ще дадат сумарно изборния резултат.

Засега никой не показва воля да води смислен дебат, градивен диалог, позитивна кампания. За думата „толерантност" повечето претенденти трябва да отварят речник, за да разберат какво значи тя. Малцина са онези, които могат смислено да обяснят, за какво са се запътили към Брюксел. И какво ще направят там, за да стане животът по-добър тук. За да не сме повече европейци second hand, да не се радваме на огризките от европейската трапеза, да не са нашите политици мистър и мисис Yes...

А точно от това зависи, дали зрителите на този спектакъл ще са склонни да си купят билети и за премиерата. Когато и да е тя...