Миналата седмица Европейският съвет обсъди пакет от 2 трилиона евро за възстановяване на икономиките на Стария континет от кризата, породена от COVID-19. Срещата обаче завърши без споразумение, като за 6 май се планира предоговаряне на финансовата рамка. Засега единственото решение е, че се отпускат 540 милиарда евро за справяне с преките последици от пандемията.

Липсата на споразумение се дължи на разногласията между държавите-членки относно механизма, по който да се акумулират и разпределят средствата. Германският канцлер Ангела Меркел потвърди, че страната й продължава да е против емитирането на съвместни еврооблигации (т.нар. "коронаоблигации"). В същото време тя подччерта необходимостта от създаване на общ фонд за подпомагане, като се ангажира Берлин да направи по-големи вноски в бъдещия европейски бюджет. Френският президент Еманюел Макрон пък заяви, че заемите биха били контрапродуктивни и ще доведат до натрупване на още дълг от страна на най-засегнатите държави. Според него страните-членки трябва да бъдат подпомогнати с безвъзмездни средства.

Макар между евролидерите да съществува принципно разбирателство за създаването на този общ фонд, председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард ги предупреди, че вероятно усилията им вече са закъснели. Или казано по-просто, ЕС продължава да подтичва след събитията.

Коронавирусът и (без)действията на ЕС

Коронавирусът и (без)действията на ЕС

Крайно необходимо е Европейският съюз да се намеси по-енергично, смята Димитър Петров. Защото COVID-19 не е общ проблем на отделните държави. COVID-19 e проблем на целия ЕС.

За забавената европейска реакция по отношение на здравните мерки във връзка с коронавируса вече писах. Европейската комисия отговори с около месец закъснение на очакванията на здравните министри на страните-членки за енергични действия в тази насока. Видно е, че и икономическият отговор на кризата закъснява. И тук основният проблем не е толкова по отношение на механизма за противодействие, а най-вече с липсата на единна, ясна визия как ще се противодейства. С каква цел се договаря този механизъм, с какво тези два (или повече) трилиона евро ще променят европейските икономики.

Икономическата криза, в която Европа и светът навлязоха, няма единствено количествени измерения. Сега не става дума само за временно свиване на потреблението, както беше по време на световната криза от 2008 г. Очаква ни сериозна промяна в поведенческите и потребителските навици на широки социални слоеве. Респективно, предстоят структурни трансформации в националните икономики.

Ваксината срещу COVID-19 явно е далеч отвъд хоризонта, начертан от скорошните намерения за разхлабване на противоепидемичните мерки в различните европейски страни. Напълно възможно е светът да преживее втора вълна на заразяване в края на тази или началото на следващата година. Което означава, че още месеци наред ще живеем с мисълта на коронавируса. А това неизбежно ще повлияе на световната икономика.

Някой замислял ли се е на каква част от компаниите и служителите в тях, които сега принудително са в режим "хоум офис", това ще им се услади и ще продължат тази практика и след разхлабването на ограничителните мерки (но при все още реален страх от заразяване)? Новият работен ритъм води до редукция в потреблението на обществено хранене, облекло, транспорт, а това неминуемо рефлектира върху тези сектори от икономиката и заетите в тях.

Какви ще бъдат последиците, ако рекордно ниските цени на петрола (и на природния газ) се задържат?

Какъв ще бъде психологическият ефект върху туризма и масовите събития (спортни прояви, концерти, фестивали и т.н), дори и след падането на ограниченията?

Все въпроси, на които европейските лидери не са дали отговор. И не показват, че имат такъв...

Всъщност, светът изпадна в икономическа криза, защото хората изведнъж започнаха да потребяват само това, от което наистина имат нужда (а не това, което системата/обществото/рекламите ги караха да си мислят, че имат нужда). И това няма да приключи скоро. Милиони европейци губят работата си заради промяната в консуматорското поведение. И как ще отговори ЕС на нуждите на тези нови безработни? С помощи, заеми и в най-добрия случай инвестиции в създаване на нова, "алтернативна" заетост (последната не е сигурно доколко ще бъде икономически устойчива при новите реалности, а и при старите, като всяка изкуствено създадена заетост). Вместо това не е ли по-добре Европа да започне да връща на своя територия индустриалните производства, които последните десетилетия изнасяше в други части на света (например, в Китай)?

А като стана дума за Китай - не е ли време Европейският съюз да си даде ясна сметка, че реално е в състояние на търговска война с Китай? Като причината за това не е пандемията, тя само ускори едни процеси, които се случваха и преди нейното избухване. И въобще как днешните европейски лидери смятат да върнат Стария континент на полагаемото му се място на световен лидер? А дали изобщо го смятат?

Реиндустриализацията на Европа би била добро решение на проблема с безработицата, но тя се сблъсква с безумните параметри на "Зелената сделка", от която в Брюксел, Берлин, Париж и други столици не личи да са се отказали. Прочее, Ангела Меркел вече заяви, че бъдещото германско председателство на ЕС ще премине под знака на коронавируса, но няма да се пренебрегват и други въпроси като климатичната политика. Точен и ясен отговор на въпроса за евентуалната реиндустриализация.

Европейските лидери сякаш си мислят, че са изправени пред проблем, не много по-мащабен от... гръцката дългова криза преди няколко години. И много вероятно решението да е подобно - ще се налеят едни пари някъде, пък после ще видим. Само че ще видим всички ние, не само те.

Разбира се, ситуацията е динамична и всичко това може и да се промени. Но към момента усещането за безпътица трайно се е настанило.