Хроника на основните реакции на един наднационален съюз спрямо възникването и разрастването на една епидемия:

Декември 2019 г. В китайската община Ухан избухва епидемия, причинена от нов коронавирус, която бързо се разпространява в други региони на Китай и в света. По-късно Световната здравна организация официално признава новия коронавирус като тип SARS-CoV-2, а болестта е наречена COVID-19.

28 януари 2020 г. Хърватското председателство задейства механизма за реакция на политическо равнище при кризи (IPCR) в режим обмен на информация във връзка с коронавируса.

13 февруари. Министрите на здравеопазването на държавите-членки на ЕС приемат заключения относно COVID-19, в които призовават Европейската комисия:

  • да продължи координацията във връзка с оценката на риска и насоките относно съветите при пътуване
  • да повиши готовността, ако епидемията ескалира до следващата фаза
  • да активира съществуващите механизми за финансиране в подкрепа на готовността на държавите-членки
  • да засили подкрепата за Комитета за здравна сигурност

17 февруари. ЕК: Повод за паника няма, броят на заразените с коронавирус в ЕС остава нисък. От миналата седмица насам не се наблюдава промяна, заявява говорител на Европейската комисия в отговор на въпрос за необходимите мерки за пресичане на разпространението на заразата, появила се в Китай. Държавите в ЕС са добре подготвени, допълва той.

21 февруари. Регистрирано е значително увеличение на случаите на COVID-19 в Северна Италия. В същото време няколко други държави членки на ЕС, съобщават за случаи на заразени хора.

27 февруари. Министрите, отговарящи за конкурентоспособността, разглеждат последиците от COVID-19 за промишлеността на ЕС. 2 март. Председателството на Съвета на ЕС променя режима на IPCR на пълно активиране.

4 март. Еврогрупата (включваща министрите на финансите на страните от Еврозоната) обсъжда въздействието на COVID-19 върху икономиката.

5 март. Предствител на ЕК обявява, че до момента 3400 души в ЕС са заразени с коронавирус. По-рано същия ден белгийските власти съобщават, че сред заразените вече има двама служители от европейските институции.

6 март. Второ извънредно заседание на министрите на здравеопазването на държавите-членки на ЕС във връзка с разрастването на епидемията.

10 март. Видеоконферентен разговор на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел с членовете на Съвета. Набелязани са 4 приоритета:

  • ограничаване разпространението на вируса
  • осигуряване на медицинско оборудване
  • насърчаване на научните изследвания, включително за разработване на ваксина
  • справяне със социално-икономическите последствия

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен съобщава, че ЕС ще създаде инвестиционен фонд за отговор на коронавируса, като очаква той да набере 25 млрд. евро.

12 март. Министрите на образованието обсъждат последиците от COVID-19 върху образованието и обучението.

16 март. Еврокомисията предлага първоначална 30-дневна забрана чужденци да влизат в Европейския съюз. В същия ден Еврогрупата прави преглед на икономическото положение и приема изявление относно отговора на икономическата политика във връзка с епидемията от COVID-19. "Ще защитим нашите граждани и нашата валута с цената на всичко. Нашата решимост да оказваме подкрепа в тези времена на нужда е безгранична." (Марио Сентено, председател на Еврогрупата)

17 март. Европейският съвет решава да затвори границите на ЕС за чужденци. Към този момент повечето държави членки вече са си наложили строги карантинни ограничения.

18 март. Съветът дава зелена светлина за подкрепа от бюджета на ЕС за 2020г. за справяне с последиците от епидемията от COVID-19.

19 март. Управителният съвет на Европейската централна банка решава да задейства програма за изкупване на ценни книжа за 750 млрд. евро за подкрепа на финансовата стабилност.

Европейската комисия взима решение да създаде стратегически резерв от медицинско оборудване в rescEU, като например респиратори и предпазни маски, за да помогне на страните от ЕС, борещи се с пандемията от COVID-19. 140 милиона евро публично и частно финансиране се заделят за изследвания за ваксини, диагноза и лечение. Обещана е помощ в размер на 80 милиона евро на германската фармацевтична компания CureVac след като става ясно, че САЩ се опитват да убедят компанията да премести изследванията за ваксина срещу COVID-19 отвъд океана и да даде ексклузивен достъп на Вашингтон до резултатите.

Главният говорител на ЕК Ерик Мамер заявява, че се налага и се изпълнява преструктуриране на приоритетите в изпълнителната власт на ЕС. Според запознати, става дума за някои "несъществени инициативи", които са част от "Зелената сделка".

Министрите от ЕС обсъждат последиците от коронавируса за социалната сфера и сферата на заетостта.

20 март. Европейският съвет временно отменя изискванията за летищните слотове, които задължават авиокомпаниите да използват най-малко 80% от своите слотове за излитане и кацане, за да могат да ги запазят през следващата година.

23 март. Министрите на външните работи обсъждат международните действия в отговор на COVID-19 и репатрирането на пътниците от ЕС. Осъжда се опита за дискредитиране на Европейския съюз чрез дезинформация и стигматизирането на гражданите на ЕС в чужбина във връзка с епидемията. Министрите на финансите се споразумяват да облекчат фискалните правила на ЕС.

24 март. Еврогрупата оценява действията в отговор на COVID-19. Управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард предлага еднократно емитиране на съвместен дълг на ЕС - "коронаоблигации".

25 март. Министрите на земеделието и рибарството обсъждат как да се противодейства на отрицателното въздействие на COVID-19.

26 март. Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен участват в извънредна видеоконференция на лидерите от Г-20, на която се обсъждат глобалните действия в отговор на пандемията от COVID-19. Членовете на Европейския съвет провеждат трета видеоконференция относно коронавируса.

27 март. Европейският парламент одобрява помощ в размер на 37 милиарда евро за най-засегнатите от коронавируса. Германия и Нидерландия обаче се противопоставят на идеята за т.нар. "коронаоблигации".

30 март. Европейският съвет приема мерки за незабавно освобождаване на средства от кохезионните фондове за справяне с кризата, предизвикана от коронавируса.

Еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилиони заявява пред италианското Radio Capital, че "има опасност европейският проект да умре".

31 март. Урсула фон дер Лайен обявява в Туитър, че Европейската комисия възнамерява да въведе в Италия и Испания схемата за заплатите, въведена от Ангела Меркел и Бойко Борисов (известна като "60:40").

ЕК предупреждава държавите членки на Европейския съюз, че извънредните мерки, които правителствата предприемат в борбата срещу COVID-19, не може да подкопават демокрацията.

1 април. Европейската служба за външни действия заявява, че Русия и Китай използват глобалната криза покрай коронавируса, за да рапространяват фалшиви новини и друга дезинформация онлайн.

2 април. Урсула фон дер Лайен съобщава, че ЕС ще отговори на епидемията от COVID-19 с мерки за 2.77 трилиона евро - нов план "Маршал" за възстановяване от кризата. В отворено писмо, председателят на Европейската комисия поднася извинения на италианския народ за закъснялата реакция на ЕС.

Последното изречение сякаш обобщава всичко. Когато от най-високо място идва признание, че европейските институции са реагирали ненавременно, едва ли нещо повече може да се добави.

Ще убие ли коронавирусът демокрацията?

Ще убие ли коронавирусът демокрацията?

Между свобода и демокрация не винаги съществува знак за равенство, прави уговорка Димитър Петров

А положението наистина е много сериозно, при това далеч не само за Италия. В 23 от 27-те държави-членки на ЕС мащабът на разпространение на заразата е над средния за света (данни в реално време можете да видите тук). Засега единствено в Унгария, България, Полша и Словакия положението е удържано. На другия полюс са Люксембург, Испания, Италия, Белгия, Австрия... По отношение на смъртни случаи от коронавирус на един милион население нещата са една идея по-малко стряскащи - 11 държави членки са с по-ниски нива от средното за света. Въпросът е ще удържим ли?

В действителност, може би най-адекватният измерител за размера на опасността е съотношението между критичните случаи, нуждаещи се от болнично лечение, и наличните леглова база и медицинска апаратура. Тоест, колко близо е съответната държава до ситуация, при която смъртността от коронавирус рязко ще започне да се увеличава, просто поради невъзможност новите тежки случаи да бъдат лекувани. Аз не успях да намеря сравнителни данни за държавите, но съм напълно убеден, че в европейските институции разполагат с такива. Затова нека да започнат да реагират според нуждите (които, със сигурност, ще се променят динамично).

Досега видяхме примери на международна солидарност - Италия получава външна помощ, Германия хоспитализира пациенти от Нидерландия, вероятно има и други примери. Крайно необходимо е обаче Европейският съюз да се намеси по-енергично. Защото COVID-19 не е общ проблем на отделните държави. COVID-19 e проблем на целия ЕС. (Тук в уравнението трябва да се включат и държавите, които не са членки на ЕС, но имат интензивни контакти с Евросъюза.)

В края на краищата, каква полза, ако отделни държави се справят със заразата, докато други още са в бедствено положение? Свободното движение на хора, стоки и капитали ще продължи да бъде възпрепятствано, а това рискува да торпилира самата европейска идея.

А дали досегашните действия са адекватни - всеки сам може да си направи изводите...