Улисани в зрелищния лов на олигарси, сякаш зарязахме нейде из сенките на гражданското си внимание една тема, доста по-важна, доста по-съдбоносна, като се замислиш - старата, но неувяхваща тема за влизането на България в еврозоната или, както още я наричат - Клуба на богатите. Каква ще е паричната ни система, какво ще произлезе от промените в нея за неопределено дълъг в бъдещето период, мисля си, е по-важно от съдбата на този или онзи олигарх. Съдбата на олигарсите може да е сензационна, но не е толкова важна, защото парите са си пари и ако не са на едно, то ще са на друго място, докато движенията около валутния борд и еврозоната могат да ги накарат да изчезнат въобще.

След като Стив Ханке дойде специално да се изкаже по въпроса, у лаиците, се загнезди подозрението, че наистина става дума за интрига, граничеща с това, което вече се чу от няколко места - въпросът за членството ни в еврозоната, освен финансов, е и политически и вероятно има отношение към зоните на влияние на великите сили и в коя от тях ще попаднем през следващия исторически период.

Като казвам "лаиците", имам предвид, че вероятно повече от 95% от българите нямат представа от проблематиката и от онази херметична сфера на познанието, която се занимава с нея. Специалистите, които създават впечатление, че са наясно, се броят на пръсти. Но въпреки това обществото трябва да си изгради някакво мнение, да излезе с някакво становище. Не може да остави изцяло решението в ръцете на властта, защото, за жалост, за властта са налице две тежки подозрения: че е некомпетентна и че е злонамерена (не дай, Боже, и двете заедно!). Просто подозрения, но пак вгорчават манджата.

Какво искаме ние, простите граждани - да влизаме или да не влизаме в еврозоната. Понеже не можем сами да решим поради окаяното си ниво на компетентност, нека чуем специалистите или поне онези, които минават за специалисти, защото ние сами не можем да определим кой е специалист и кой не по абсолютно същите причини. Те обаче очаквано са се разделили на два лагера и застъпват абсолютно противоположни мнения. Едните казват, че не бива да влизаме, защото ще станем като Гърция (Стив Ханке), други пък твърдят, че трябва да сме последни идиоти и комплексари, ако не влезем (Николай Василев). Ето какво казва бившият икономически министър на Царя: "Ако сега насила се откажем да влизаме в еврозоната, пак ще останем на опашката последни, както сме свикнали да бъдем през последните 70 години. Затова смятам, че хората, които не искат да бързаме за еврозоната, имат доста ограничено провинциално мислене". Забележете: не "не искат да влезем", а "не искат да бързаме" - толкова е важно и неотложно! И защо "насила"? Кой ни насилва да не влезем?

Какви са плюсовете и минусите? Без да се задълбаваме особено, ние, простите граждани, лаиците, сме запомнили няколко по-важни:

Ползите са тези, че ще нараснат цените на услугите, което означава повече пазар и повече капитализъм. Оттам работодателите ще се принудят да увеличат заплатите, от което ще нараснат и доходите на хората. Двете събития ще повишат стандарта, доколкото "стандарт", грубо казано, означава скъп живот за богати хора.

При въвеждането на еврото се очакват повече инвеститори, защото се предполага, че само поради този факт ще се повиши качеството на бизнес климата, който обаче зависи и от други неща като законодателство, правосъдие, администрация, данъци и т.н. Не на последно място инвеститорите ще дойдат и заради това, че в еврозоната опасността от кризи е по-малка, защото системата, която ще реагира на дадена локална криза е по-голяма и с повече финансови възможности.

Най-сетне въвеждането на еврото ще укрепи престижа на стопанството ни, защото, поне формално, ще ни тури във вече споменатия Клуб на богатите и на нас ще гледат като на много по-сериозна държава.

Опасностите пък произтичат преди всичко от това, че отчасти ще загубим паричния си суверенитет, защото ако досега обезпеченията на парите ни са си при нас, то след влизането в еврозоната ще се прехвърлят към европейската банка. Иначе казано, ако еврото се срине, сега бързо можем да се прехвърлим към долар или нещо друго, докато иначе пропадаме и ние заедно с еврото.

Мнозина са сигурни (с основание или не), че въвеждането на еврото ще доведе до поскъпване на живота. Логиката е простичка: което досега е струвало един лев, сега ще струва едно евро; няма да преизчислят цените, но ще преизчислят заплатите, следователно аз ще се окажа 1.95583 пъти по-беден. Не знам дали ще стане така, но мнозина са убедени.

Затова може би социологическите проучвания сочат, че повечето хора не желаят страната да влезе в еврозоната. За мен е интересен въпросът има в цялата тази работа политика, има ли манипулация? Нищо чудно и да има. Очевидно положението на България ще се промени след влизането ѝ в еврозоната, все едно в каква посока. Това означава, че ще се променят и нейните позиции, отношенията ѝ с трети страни и този факт прави въпросните трети страни заинтересовани участници в процеса по присъединяване на България към еврозоната. И понеже всеки води някаква своя, къде по-явна, къде по-завоалирана пропаганда, клетият български народ е като разрязан през средата - половината искат да влезем в зоната, другата половина искат да останем във валутния борд. Много интересна данна от социологическите проучвания е тази, че 54% от анкетираните настояват да се проведе референдум.

Сакън! Въпросът за членството на България в еврозоната е много по-деликатен, много по-експертен даже и от въпроса за строежа на АЕЦ "Белене", по който имаше референдум с печални резултати. Не говоря за преките резултати, а за резултатите от резултатите, които в крайна сметка се оказаха такива, че референдум все едно не е имало. Има теми, по които референдумите са пагубни, защото поради незнание, участниците в тях стават удобен материал за всякакви манипулации. Дали гилотинирането на Мари-Антоанета е минало през референдум или през нещо подобно? А разстрелът на Романови?

Не помня вече къде сред всичко онова, което прочетох из медиите, срещнах една разумна, една прекрасна теза - докато "елитът" не е годен, не е добронамерен да води адекватна финансова политика в интерес на обществото, няма да ни спасят нито еврозони, нито валутни бордове. Такава е и моята философия - усъвършенстването трябва да върви отвътре навън; човекът не трябва да се мъчи да оправи света, а да оправи себе си, след което нещата за света ще се подредят сами. Некадърният музикант няма да засвири добре, ако му дадеш Страдивариус. Злонамереността на човека не се поправя с контрол, защото злонамереният човек ще заобиколи всеки контрол. Светът не се оправя със закони, когато законите ги пишат хора, които не желаят светът да се оправи.

И сега какво? Какво да решим по въпроса с еврозоната - да влизаме или да не влизаме? Нека приемем, че всички прогнози на експертите - и оптимистичните, и песимистичните - са верни. Но също така да си припомним, че валутният борд през годините - ще станат вече 23 - безотказно се е държал добре, дори в твърде нервни ситуации. Здравият разум казва: не променяй нищо, което работи добре и от което си доволен. Най-малкото защото няма откъде да знаеш как ще работи новото нещо. "Ами прогресът!" - ще изпищи паникьосан глас. Що е прогрес? Според мен нищо повече от постъпателно движение в посока от началото на историята към нейния край. Илюзия е, че прогресът непременно е движение от нещо по-лошо към нещо по-добро. Историята показва, че често е точно обратното. Прогресът не е задължително разрушаване на старата система в името на някаква нова и не особено ясна. Всички блага на съвременната цивилизация, технологичните ѝ чудеса вероятно биха били налице и без революциите, дори може би в по-голяма степен. Прогресът не е идол. Който го приема за такъв, рискува да погуби много неща. Истинските постижения на човешки дух са резултат от дълги, понякога много дълги процеси, които е безумие да бъдат прекъсвани насила, за да се връщаме с някаква идиотска упоритост отново и отново в първо отделение. Ще кажете, че еврозоната по никакъв начин не може да се нарече "първо отделение". Разбира се, че не може, а и не бива. Но вече не говорим за конкретни неща, а за общата жажда за прогрес. Замислете се. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.