В предишната част на този анализ, озаглавена "Сахел - конфликти, преврати и миграционни бомби", беше разгледан въпросът за засилването на терористичната дейност в Западна Африка и невъзможността да се прекрати партизанската война, водена от ислямските радикали срещу правителствените войски в Мали, Буркина Фасо, Нигер, Чад и Нигерия. Разгледан беше и въпросът за непреставащата гражданска война в Централноафриканската република.
Един от важните изводи е, че интензифицирането на конфликта е натоварено с голям риск от "избухване на миграционна бомба", която да доведе до безпрецедентен миграционен натиск по цялата южна граница на Европейския съюз. Важно обстоятелство са и възможностите на руската външна политика да манипулира интензивността на конфликтите в страни като Мали, Буркина Фасо, Чад и Централноафриканската република. [39] Държейки ръка на "шалтера" на евентуален миграционен взрив, Москва лесно може да се изкуши да използва предизвикан миграционен натиск срещу държавите от ЕС, които като цяло вече са определени като вражески.
В тази рискова ситуация особена роля играе народът Фулани - етническа група полуномади, миграционни животновъди, които обитават ивицата от Гвинейския залив до Червено море и наброяват 30 до 35 милиона души по различни данни. Бидейки народ, който е изиграл в исторически план много важна роля да проникването на исляма в Африка, особено н Западна Африка, фуланите са огромно изкушение за ислямските радикали, независимо, че те изповядват суфитското течение в исляма, което несъмнено е най-толерантното, както и най-мистичното.
За съжаление, както ще се види от анализа по-нататък, въпросът не опира само до религиозно противопоставяне. Конфликтът не е само етно-религиозен. Той е социо-етно-религиозен, като през последните години допълнително силно влияние започват да оказват ефектите от натрупаните по корупционен път богатства, превърнати в собственост върху добитък - така нареченото неопастирство. Това явление е особено характерно за Нигерия и на него ще бъде посветена третата част от този анализ.
Фуланите и джихадизмът в централната част на Мали: между промяната, социалните бунтове и радикализацията
Докато операция "Сервал" успя през 2013 година да отблъсне джихадистите, които завзеха северната част на Мали, и операция "Бархан" им попречи да се върнат на предна линия, принуждавайки ги да се крият, атаките не само че не спряха, но се и разпространиха в централната част на Мали (в района на завоя на река Нигер, известен също като Масина). Като цяло терористичните нападения се увеличават след 2015 година.
Джихадистите със сигурност не контролират региона, както контролираха северната част на Мали през 2012 година и са принудени да се крият. Те нямат "монопол върху насилието", тъй като са създадени милиции за борба с тях, понякога с подкрепата на властите. Въпреки това се увеличават целенасочените атаки и убийствата, а несигурността е достигнала такова ниво, че регионът вече не е под реален правителствен контрол. Много държавни служители са напуснали постовете си, значителен брой училища са затворени, а последните президентски избори не можаха ще се проведат в редица общини.
До известна степен тази ситуация е резултат от "зараза" от Севера. Изтласкани от северните градове, които държаха под контрол няколко месеца, след като не успяха да създадат независима държава, принудени "да се държат по-дискретно", джихадистките въоръжени групи, търсейки нови стратегии и нови начини на действие, успяха да се възползват от факторите на нестабилност в Централния регион, за да придобият ново влияние.
Някои от тези фактори са общи както за централните, така и за северните региони. Би било погрешно обаче да се смята, че сериозните инциденти, които години наред след 2015 година редовно стават в централната част на Мали, са само продължение на северния конфликт.
Всъщност други слабости са по-специфични за централните региони. Целите на местните общности, които се експлоатират от джихадистите, са много различни. Докато туарегите на север претендираха за независимостта на Азауад (регион, който всъщност е митичен - той никога не е съответствал на нито едно политическо образувание от миналото, но който отделя за туарегите всички региони в северната част на Мали), общностите, представени в централните региони, не издигат сравними политически искания, доколкото те изобщо предявяват претенции.
Значението на разликата между ролята на фулани в северните събития и в централните региони, което се подчертава от всички наблюдатели, е показателно. Наистина, основателят на Фронта за освобождение на Масина - най-важната от участващите въоръжени групировки, Хамадун Куфа, който беше убит на 28 ноември 2018 година, по етнически произход беше фулани, така както и огромното мнозинство от неговите бойци. [38]
Малцина на север, фуланите са многобройни в централните региони и загрижени както повечето други общности от засилването на конкуренцията между миграционни животновъди и уседнали фермери, което се наблюдава в региона, те страдат повече от това поради исторически и културни обстоятелства.
Определящите тенденции в региона и Сахел като цяло, които затрудняват съвместния живот на номадите и уседналите хора, по същество са две:
- изменението на климата, което вече е в ход в района на Сахел (валежите са намалели с 20% през последните 40 години), принуждава номадите да търсят нови зони за паша;
- нарастването на населението, което кара фермерите да търсят нова земя, оказва особено влияние в този вече гъсто населен регион. [38]
Ако фуланите, като миграционни животновъди, са особено обезпокоени от конкуренцията между общностите, породена от тези развития, това е от една страна, защото тази конкуренция ги изправя срещу почти всички други общности (регионът е дом на фулани, тамашек, сонгхай, бозо, бамбара и догоните), а от друга страна, защото фуланите са особено засегнати от други развития, свързани повече с държавните политики:
- дори и малийските власти, за разлика от това, което се е случило в други страни, никога да не са теоретизирали върху въпроса за интереса или необходимостта от уседналост, факт е, че проектите за развитие са по-насочени към уседналите хора. Най-често това се дължи на натиска на донорите, обикновено в полза на изоставянето на номадството, смятано за по-малко съвместимо с изграждането на модерна държава и ограничаващо достъпа до образование;
- въвеждането през 1999 година на децентрализация и на общински избори, които, въпреки че предоставиха на хората от народа фулани възможността да изнесат исканията на общността на политическата сцена, допринесоха главно за появата на нови елити и от там за поставяне под въпрос на традиционните структури, основани на обичаи, история и религия. Хората от народа фулани усетиха тези трансформации особено силно, доколкото социалните отношения в тяхната общност са стародавни. Тези промени също така станаха по инициатива на държавата, която те винаги са смятали за "внесена" отвън, за продукт на западната култура, намираща се далече от тяхната собствена. [38]
Този ефект, разбира се, е ограничен в рамките на превратностите на политиката на децентрализация. Въпреки това той е факт в редица общини. И несъмнено "усещането" от подобни трансформации е по-силно от реалното им въздействие, особено сред фуланите, които са склонни да се смятат за "жертва" на тази политика.
И накрая, историческите реминисценции не бива да се пренебрегват, макар и да не бива и да се надценяват. Във въображението на фуланите, империята Масина (на която Мопти е столица) представлява златният век на централните региони на Мали. Наследството на тази империя включва, в допълнение към социалните структури, специфични за общността и определено отношение към религията: фуланите живеят и се възприемат като поддръжници на чистия ислям, в ефира на суфитското братство куаддрия, чувствително към стриктното прилагане на предписанията на Корана.
Джихадът, проповядван от водещи фигури в империята Масина, е бил различен от този, провъзгласен от терористите, действащи в момента в Мали (които бяха насочили посланието си към други мюсюлмани, чиито практики не се смятаха за отговарящи на основополагащия текст). Отношението на Куфа към водещите фигури в империята Масина беше двусмислено. Той често се позоваваше на тях, но пак той оскверни мавзолея на Секу Амаду. Въпреки това изглежда, че ислямът, практикуван от фуланите, е потенциално съвместим с някои аспекти на салафизма, за които джихадистките групи редовно претендират, че са техни. [2]
Изглежда, че през 2019 година в централните региони на Мали се появява нова тенденция: постепенно първоначалните мотиви за присъединяване към чисто местни джихадистки групи изглеждат да са по-идеологически, тенденция, която се отразява в поставянето под въпрос на малийската държава и модерността като цяло. Джихадистката пропаганда, която прокламира отхвърлянето на държавния контрол (наложен от Запада, който е и съучастник в него) и еманципацията от социалните йерархии, произведени от колонизацията и от модерната държава, намира по-"естествено" ехо сред фуланите, отколкото сред другите етнически групи. [38]
Регионализирането на Фуланския въпрос в региона на Сахел
Разширяване на конфликта в посока към Буркина Фасо
Фуланите са мнозинството в сахелската част на Буркина Фасо, която граничи с Мали (по-специално провинциите Соум (Джибо), Сеено (Дори) и Оуадлан (Гором-Гоом), които граничат с регионите на Мали - Мопти, Тимбукту и Гао), а също и с Нигер - с регионите Тера и Тилабери. Силна общност на фулани също така живее в Уагадугу, където заема голяма част от кварталите Дапоя и Хамдалайе.
В края на 2016 година в Буркина Фасо се появи нова въоръжена група, която твърди, че принадлежи към Ислямска държава - Ансарул Ал Исламия или Ансарул Ислам, чийто основен лидер беше Малам Ибрахим Дико (Malam Ibrahim Dicko), проповедник от народа фулани, който, подобно на Хамадун Куфа в Централната част на Мали, даде да се знае за него чрез многобройни атаки срещу силите за отбрана и сигурност на Буркина Фасо и срещу училища в провинциите Сум, Сеено и Удалан. [38] По време на възстановяването на контрола на правителствените войски над Северната част на Мали през 2013 година, въоръжените сили на Мали заловиха Ибрахим Малам Дико. Но той е освободен след настояванията на вождовете на народа Фулани в Бамако, в това число и на бившия председател на Националното събрание - Али Нухум Диаво (Aly Nouhoum Diallo).
Лидерите на Ансарул Ал Исламия са бивши бойци на MOJWA (Movement for Oneness and Jihad in West Africa - Движение за единство и джихад в Западна Африка, като "единство" трябва да се разбира и като "еднобожие" - ислямските радикали са крайни монотеисти) от централната част на Мали. Малам Ибрахим Дико сега е смятан за мъртъв, а неговият брат Джафар Дико (Jafar Dicko) го наследи начело на Ансарул Ислям. [38]
Въпреки това действието на тази група засега остава географски ограничено.
Но, както в централно Мали, цялата общност на фуланите се възприема като съучастник на джихадистите, които се избират за мишени уседналите общности. В отговор на терористичните атаки, уседналите общности сформираха свои собствени милиции, за да се защитават.
Така в началото на януари 2019 година, в отговор на въоръжено нападение от неидентифицирани лица жителите на Йиргу (Yirgou), атакуваха местата, населени с фулани в продължение на два дни (1 и 2 януари), като убиха 48 души. Бяха изпратени полицейски сили, за да възстановят спокойствието. По същото време на няколко мили разстояние, в Банкасс Серкл (Bankass Cercle - административно подразделение на региона Мопти в Мали), 41 фулани са убити от догони. [14], [42]
Положението в Нигер
За разлика от Буркина Фасо, в Нигер няма терористични групи, действащи от територията му, въпреки опитите на Боко Харам да се установи в граничните региони, особено от страната на Дифа, като спечели на своя страна млади нигерци, на които им се струва, че икономическата ситуация в страната ги лишава от бъдеще. Досега Нигер успява да противодейства на тези опити.
Тези относителни успехи се обясняват по-специално със значението, което нигерските власти отдават на въпросите на сигурността. Те отделят много голяма част от националния бюджет за тях. Нигерските власти отделиха значителни средства за укрепване на армията и полицията. Тази оценка е направена, като се вземат предвид наличните възможности в Нигер. Нигер е една от най-бедните страни в света (на последно място по индекс на човешко развитие в класирането на Програмата за развитие на ООН - UNDP) и много трудно съчетава усилията в полза на сигурността с политиката за иницииране на процес на развитие.
Нигерските власти са много активни в регионалното сътрудничество (по-специално с Нигерия и Камерун срещу Боко Харам) и приемат с голяма готовност на тяхна територия чуждестранни сили, предоставени от западни държави (Франция, САЩ, Германия, Италия).
Нещо повече, властите в Нигер, точно както успяха да предприемат мерки, които до голяма степен тушираха проблема с туарегите, при това по-успешно от малийските им колеги, показаха и по-голямо внимание към фуланския въпрос, отколкото това става в Мали.
Нигер обаче не можа напълно да избегне заразата на терора, идващ от съседните страни. Страната редовно е обект на терористични нападения, извършвани както на югоизток, в граничните региони с Нигерия, така и на запад, в регионите в близост до Мали. Това са атаки отвън - операции, ръководени от Боко Харам на югоизток, и операции, идващи от региона Менака (Ménaka) на запад, който е "привилегирована зона за узряване" на бунтовете на туарегите в Мали.
Нападателите от Мали често са фулани. Те нямат същата сила като Боко Харам, но е още по-трудно да се предотвратят атаките им, тъй като порьозността на границата е голяма. Много от ангажираните в нападенията фулани са нигерци или са от нигерски произход - много миграционни животновъди фулани бяха принудени да напуснат Нигер и да се заселят в съседно Мали, когато през 90-те години развитието на напояваните площи в региона Тилабери намали техните пасищни площи. [38]
Оттогава те участват в конфликтите между малийските фулани и туарегите (имахади и даусаки). След последното въстание на туарегите в Мали балансът на силите между двете групи се промени. Дотогава туарегите, които вече се бунтуваха на няколко пъти от 1963 година насам, вече разполагаха с много оръжия.
Фуланите от Нигер бяха "милитаризирани", когато през 2009 година беше сформирана милицията "Ганда Изо". (Създаването на тази въоръжена милиция е резултат от продължаващото разцепление в по-стара от историческа гледна точка мелиция - "Ганда Кой", с която "Ганда Изо" по принцип е в тактически съюз. Тъй като "Ганда Изо" имаше за цел да се бори с туарегите, хората от народа Фулани се присъединиха към нея (както малийски фулани, така и фулани от Нигер), след което много от тях бяха интегрирани в MOJWA (Movement for Oneness and Jihad in West Africa - Движение за единство (еднобожие) и джихад в Западна Африка) , а след това и в ISGS (Islamic State in the Great Sahara - Исламска държава във Велика Сахара). [38]
Съотношението на силите между туареги и даусаки, от една страна, и фуланите, от друга, съответно се променя и към 2019 година вече е доста по-балансирано. В резултат на това възникват нови сблъсъци, често водещи до смъртта на десетки хора от двете страни. В тези схватки международните антитерористични сили (по-специално по време на операция "Бархан") в някои случаи създават ad hoc съюзи с туарегите и даусаките (по-специално с MSA), които след сключването на мирното споразумение с правителството на Мали се ангажират в борбата срещу тероризма.
Фуланите от Гвинея
Гвинея със столица Конакри е единствената страна, в която фуланите представляват най-голямата етническа група, но не и мнозинството - те са около 38% от населението. Въпреки че произхождат от Средна Гвинея, централната част на страната, която включва градове като Маму, Пита, Лабе и Гауал, те присъстват във всеки друг регион, където са мигрирали в търсене на по-добри условия на живот.
Регионът не е засегнат от джихадизма и фуланите не са и не са били особено замесени в сблъсъци с насилие, с изключение на традиционните конфликти между миграционните скотовъдци и уседнали хора.
В Гвинея фуланите контролират по-голямата част от икономическата мощ на страната и до голяма степен интелектуалните и религиозните сили. Те са най-образованите. Те се ограмотяват много рано, първо на арабски, а след това на френски чрез френските училища. Имамите, учителите по Свещения Коран, висшите служители от вътрешността на страната и от диаспората са в мнозинството си фулани. [38]
Можем обаче да се чудим за бъдещето, доколкото фуланите винаги са били жертви на [политическа] дискриминация от обявяването на независимостта, за да бъдат държани далеч от политическата власт. Другите етнически групи се чувстват като обект на посегателства от страна на тези традиционни номади, които идват да разкъсат най-добрите им земи, за да изградят най-процъфтяващите бизнеси и най-блестящите жилищни квартали. Според останалите етнически групи в Гвинея, ако фуланите дойдат на власт, те ще имат цялата власт и предвид манталитета, който им се приписва, ще успеят да я запазят и задържат завинаги. Това възприятие беше подсилено от яростната враждебна реч на първия президент на Гвинея - Секу Туре, срещу общността на фуланите.
От най-ранните дни на борбата за независимост през 1958 година, Секу Туре, който е от народа малинке и неговите поддръжници се изправят срещу фуланите на Бари Диаванду. След като идва на власт, Секу Туре възлага всички важни позиции на хора от народа малинке. Разобличаването на предполагаемите заговори на фуланите през 1960 година и особено през 1976 година, му предоставят претекст за елиминирането на важни личности от фуланите (по-специално през 1976 година, Тели Диало, който беше първият генерален секретар на Организацията за африканско единство, високо уважавана и видна фигура, е затворен и лишен от храна, докато умре в тъмницата си). Този предполагаем заговор е бил възможност за Секу Туре да произнесе три речи, заклеймяващи фуланите с изключителна злоба, наричайки ги "предатели", които "мислят само за пари...". [38]
На първите демократични избори през 2010 година, кандидатът на фуланите - Селу Далейн Диало (Cellou Dalein Diallo) излезе начело на първия тур, но всички етнически групи обединиха усилията си на втория тур, за да му попречат да стане президент, давайки властта на Алфа Конде, чийто произход е от народа малинке.
Тази ситуация е все по-неблагоприятна за хората от народа фулани и генерира фрустрация и разочарование, което скорошната демократизация (изборите от 2010 година) позволи да бъде публично изразено.
Следващите президентски избори през 2020 г., на които Алфа Конде (Alpha Condé) няма да може да се кандидатира за преизбиране (конституцията забранява президентът да има повече от два мандата), ще бъдат важен краен срок за развитието на отношенията между фуланите и другите етнически общности в Гвинея.
Някои междинни изводи:
Би било изключително тенденциозност да се говори за някаква изявена склонност на фуланите към "джихадизма", още по-малко за такава склонност, която да е предизвикана от историята на бившите теократични империи на този етнос.
Когато се анализира рискът от заставане на фуланите на страната на радикалните ислямисти, сложността на обществото на фуланите често се пренебрегва. Засега не сме навлизали в дълбочина на социалната структура на фуланите, но примерно в Мали тя е много сложна и йерархизирана. Логично е да се очаква, че интересите на съставните части на обществото на фуланите, могат да се различават и да станат причина за противоречиво поведение или дори за разделение в рамките на общността.
Що се отнася до централната част на Мали, склонността да се оспорва установения ред, за която се твърди, че кара много фулани да се присъединят към редиците на джихадистите, понякога е резултат от това, че младите хора в общността действат против волята на по-възрастните. По същия начин млади хора от фуланите понякога са се опитвали да се възползват от общинските избори, които, както беше обяснено, често са били възприемани като възможност за извеждане на лидери, които не са от традиционните нотабили) - тези млади хора понякога смятат по-възрастните за участници в тези традиционни "нотабилитети". Това създава възможности за възникване на вътрешни конфликти - включително и на въоръжени конфликти, между хора от народа фулани. [38]
Несъмнено е, че фуланите са предразположени да се съюзяват с противниците на установените порядки - нещо принципно присъщо на номадите. Освен това вследствие от географската им разпръснатост, те са обречени винаги да остават в малцинство и впоследствие да не могат да влияят решително върху съдбата на държавите, в които живеят, дори и когато по изключение изглежда, че имат такава възможност и вярват, че тя е легитимна, какъвто е случаят в Гвинея.
Субективните възприятия, произтичащи от това състояние на нещата, подхранват опортюнизма, който фуланите са се научили да култивират, когато са в беда - когато са изправени пред недоброжелатели, които ги смятат за застрашителни чужди тела, докато самите те живеят като жертви, дискриминирани и обречени на маргинализация.
Следва трета част
Използвани източници:
Пълният списък на използваната литература в първата и настоящата втора част на анализа е даден в края на първата част на анализа, публикувана под названието "Сахел - конфликти, преврати и миграционни бомби". Тук са дадени само тези източници, които са цитирани във втората част на анализа - "Фуланите и "джихадизмът" в Западна Африка".
[2] Дечев, Теодор Данаилов, "Двойно дъно" или "шизофренично раздвоение"? Взаимодействието между етнонационалистическите и религиозно-екстремистките мотиви в дейността на някои терористични групировки, Сп. Политика и сигурност; Год. І; бр. 2; 2017 г.; стр.34 - 51, ISSN 2535-0358
[14] Cline, Lawrence E., Jihadist Movements in the Sahel: Rise of the Fulani?, March 2021, Terrorism and Political Violence, 35 (1), pp. 1-17
[38] Sangare, Boukary, Fulani people and Jihadism in Sahel and West African countries, February 8, 2019, Observatoire of Arab-Muslim World and Sahel, The Fondation pour la recherche stratégique (FRS)
[39] The Soufan Center Special Report, Wagner Group: The Evolution of a Private Army, Jason Blazakis, Colin P. Clarke, Naureen Chowdhury Fink, Sean Steinberg, The Soufan Center, June 2023
[42] Waicanjo, Charles, Transnational Herder-Farmer Conflicts and Social Instability in the Sahel, May 21, 2020, African Liberty.
USD
CHF
EUR
GBP
