Началото на новия цикъл на насилие в страните от Сахел може условно да бъде свързано с Арабската пролет. Връзката всъщност не е символична и не е свързана с нечий "вдъхновяващ пример". Пряката връзка е свързана с участието на туарегските въоръжени милиции, които десетилетия на ред се борят за създаване на независима държава - най-вече в северната част на Мали. [1]

По време на гражданската война в Либия, приживе на Муамар Кадафи, туарегските милиции застават на негова страна, но след гибелта му те се завръщат в Мали с цялото си тежко и леко въоръжение. Внезапната поява на много по-силни от преди туарегски паравоенни формирования, които направо са въоръжени до зъби, е неприятна новина за властите в Мали, но и за други държави в региона. Причината е, че при туарегите е настъпила трансформация и някои от техните въоръжени фракции са се "ребрандирали" от борци за национална независимост във ужким ислямистки войнстващи формации. [2]

Този феномен, при който етноцентристки формации с дълга история, изведнъж прегръщат "джихадистки" лозунги и практики, авторът на тези редове нарича "организации с двойно дъно". Такива феномени не са специалитет само на Западна Африка, такава е и "Божията съпротивителна армия" в Уганда, както и различни ислямистки въоръжени формации по най-южните острови на Филипинския архипелаг. [2], [3]

Нещата в Западна Африка се стекоха така, че след 2012 - 2013 година, регионът се превърна в бойно поле, където си съперничеха "франчайзи" на световните терористични мрежи, които в по-голяма или в по-малка степен могат да бъдат наречени "терористични дезорганизации", поради особената си структура, правила и лидерство, които са отрицание на класическите организации. [1], [2]

В Мали туарегите - новоизпечени ислямисти, в конфронтация с "Ал Кайда", но в съюз със салафистки формации, които не принадлежаха нито към Ислямска държава, нито към "Ал Кайда", направиха опит да създадат независима държава в северната част на Мали. [2] В отговор на това официалните власти в Мали започнаха военна операция срещу туарегите и джихадистите, която беше подкрепена от Франция с мандат от Съвета за сигурност на ООН - в рамките на така наречената стабилизационна мисия на ООН в Мали - Minusma.

Започват една след друга операциите "Сервал" и "Бархан", операция "Сервал" е френска военна операция в Мали, проведена в изпълнение на Резолюция 2085 на Съвета за сигурност от 20 декември 2012 година. Резолюцията е гласувана по молба на властите на Мали, като никой включително и Русия не е възразила, да не говорим за налагане на вето в Съвета за сигурност. Целта на операцията с мандата на ООН е да се разгромят силите на джихадистите и на туарегските "организации с двойно дъно" в северната част на Мали, които започват да си пробиват пък към централната част на страната.

В хода на операцията са убити трима от петимата лидери на ислямистите - Абделхамид Абу Зейд, Абдел Крим и Омар Улд Хамаха. Мохтар Белмохтар бяга в Либия, а Ийад аг Гали се спасява в Алжир. Операция "Сервал" (кръстена на известната симпатична африканска дива котка) завършва на 15 юли 2014 година, за да бъде наследена от операция "Бархан", на която е дадено начало на 1 август 2014 година.

Операция "Бархан" се провежда на територията на пет държави от Сахел - Буркина Фасо, Чад, Мали, Мавритания и Нигер. Участват 4500 френски войници, а петте държави от Сахел (Г5 - Сахел) обучават около 5000 войници, които да се включат в антитерористичните операции.

Опитът за отцепване на северната част на Мали в някаква своеобразна туарегско - ислямистка държава не успява. Операциите "Сервал" и "Бархан" постигат непосредствените си цели. С амбициите на ислямистите и на "организациите с двойно дъно" е приключено. Лошото е, че това не слага край на насилието и съответно - на военните действия в Сахел. Макар и разбити и принудени да мислят преди всичко как да се крият от силите на Франция и на държавите от Г5-Сахел, ислямските радикали преминават към партизанска война, превръщаща се на моменти в обикновен бандитизъм.

Макар че след провеждането на операциите "Сервал" и "Бархан", ислямските радикали вече не са способни да постигнат някакви стратегически успехи, поне на пръв поглед, броят на нападенията срещу мирни жители не намалява, а на определени места се увеличава. Това създава изключително нервна и нездрава обстановка, от която се възползват амбициозни военни, които не споделят гледната точка, че мястото на армията е в казармите.

От една страна, Африка армията е социален асансьор. Тя дава възможност човек да се издигне на някакъв що-годе меритократичен принцип. От друга страна, практиката на военните преврати в Африка е толкова разпространена, че амбициозните командири от армията сякаш изобщо не смятат, че по този начин се извършва престъпление.

Както показват данните на STATISTA, между януари 1950 г. и юли 2023 г. е имало около 220 успешни и неуспешни опита за преврат в Африка, което представлява почти половината (44 процента) от всички опити за преврат в света. Включвайки неуспешните опити, Судан оглавява списъка на африканските страни, в които са извършени най-много държавни преврати от 1950 г. насам с общо 17. След Судан, Бурунди (11), Гана и Сиера Леоне (10) са страните с най-много опити за преврати от средата на 20 век.

В днешната ситуация в Сахел, създала се след първоначалното настъпление на радикални ислямисти и "организации с двойно дъно" в северната част на Мали и след съответния контраудар, нанесен от въоръжените сили на страните от Г5 - Сахел и на Франция, основен проблем е личната сигурност на хората. Някои граждани на различни страни от региона споделят сходни чувства, които най-кратко могат да се предадат с афоризма на един гражданин на Буркина Фасо: "Денем треперим да не дойдат военните от редовната армия, а нощем треперим да не дойдат ислямистите."

Точно тази обстановка дава кураж на определени среди сред военните да посегнат към властта. Това по принцип се обосновава с тезата, че актуалната власт не се справя с терора, наложен от ислямските радикали. Трябва да се отбележи, че моментът е избран доста точно - от една страна, джихадистите са разбити и способността им да завземат за постоянно територии не е толкова голяма. Едновременно с това, набезите на ислямските радикали си остават много опасни и смъртоносни за мнозина мирни граждани. По този начин, военните в някои страни се възползват от свършената работа от силите на ООН и на Г5 - Сахел срещу смутителите на реда и едновременно с това (доста лицемерно) повдигат въпроса, че териториите им не са умиротворени и е необходима тяхната "компетентна" намеса.

Някой би могъл да възрази, че в един момент Буркина Фасо, където в началото на 2022 година се смята, че властите имат сигурен контрол над едва 60 процента от територията на страната се е оказала изключение. [40] Това е вярно, но само от части. Трябва да е ясно, че ислямските радикали не упражняват контрол над останалите 40 на сто от територията в смисъла, който можеше да се вложи в думата "контрол" при Ислямска държава в Сирия и Ирак или при опита за отделяне на северната, населена с туареги част на Мали. Тук няма местна администрация, която да е поставена от ислямистите, нито фактически контрол поне над основните комуникации. Просто бунтовниците могат да безчинстват относително безнаказано и затова критиците на тогавашното правителството (а вероятно и на днешното), смятат че тази част от територията на страната не се намира под контрола на властите. [9], [17], [40]

Така или иначе, безспорно изключително болезненият въпрос за постоянните нападения на ислямските радикали даде морално основание (поне в собствените им очи) на военните в някои страни от Сахел да вземат властта по насилствен начин, обосновавайки своите действия с грижа за сигурността на хората. Последният такъв преврат, който споходи региона, беше държавният преврат в Нигер, където генерал Абдурахман Тиани завзе властта на 26 юли 2023. [22]

Тук е важно да се каже, че превратът в Габон, който безспорно е възможно най-скорошният преврат в Западна Африка, не може да се разглежда в същия контекст като този, който е създаден от процесите, които протичат в страните от Сахел. [10], [14] За разлика от Мали, Буркина Фасо, Нигер и Чад, в Габон няма военни действия между правителствени войски и ислямски радикали, а превратът е насочен, поне засега, срещу президентското семейство - фамилията Бонго, която управлява Габон вече 56 години.

Така или иначе, трябва да се подчертае, че след периода на относително спокойствие между 2013 и 2020 година, в Африка бяха извършени 13 опита за преврат, включително в Судан, Чад, Гвинея, Буркина Фасо и Мали. [4], [32]

Тук се налага да посочим като сродно в някаква степен на разглеждания нов водовъртеж на политическа нестабилност в Западна Африка, по-специално в Сахел, продължаващото насилие в Централноафриканската република (ЦАР), където се водят една след друга две граждански войни. Първата, известна като "Войната в шубраците на Централноафриканската република" (Central African Republic Bush War), започва през 2004 година и завършва формално с мирно споразумение де юре през 2007 година, а де факто през март 2013 година. Втората, известна като "гражданската война в Централноафриканската република" (Central African Republic Civil War), започва през април 2013 година и не е приключила и до ден днешен, макар че в момента правителствените войски са сложили ръка на най-голямата част от територията на страната, която някога са контролирали.

Излишно е да се казва, че страна, която е изключително бедна, индексът й на човешко развитие е на възможно най-долните етажи в класацията (последното място, поне до 2021 беше резервирано за Нигер) и рискът да се предприема каквато и да е стопанска активност е изключително висок, е на практика "провалена държава" и рано или късно става плячка на различни политически и военни лешояди. Към тази категория с чиста съвест можем да отнесем Мали, Буркина Фасо, Нигер, Централноафриканската република (ЦАР) и Южен Судан от групата на разглежданите в този анализ държави.

Едновременно с това списъкът на държавите в Африка, където потвърдено има забележимо и договорено на правителствено равнище присъствие на руската частна военна компания "Вагнер", включва Мали, Алжир, Либия, Судан, Южен Судан, ЦАР, Камерун, ДР Конго, Зимбабве, Мозамбик и Мадагаскар. [4], [39]

Сравнението между списъка на "провалените държави", съсипани от граждански войни, етнически и религиозни конфликти, военни преврати и други подобни нещастия и списъка на държавите, където наемниците от ЧВК "Вагнер" се "трудят", ужким в полза на законни правителства, показва забележително съвпадение.

Мали, Централноафриканската република и Южен Судан присъстват убедително и в двата списъка. Все още няма потвърдени данни за официално присъствие на ЧВК "Вагнер" в Буркина Фасо, но има достатъчно указания за руска намеса и подкрепа в полза на последните по ред превратаджии в страната, да не говорим за развихрилите се про-руски настроения, стъпващи най-вече на факта, че наемниците на вече покойния Пригожин вече бяха успели да се "отличат" в съседната държава Мали. [9], [17]

Всъщност, "изявите" на ЧВК "Вагнер" в Централноафриканската република и в Мали, би трябвало по-скоро да предизвикват ужас у африканците. Влечението на руските наемници към масови кланета и бруталност са публично достояние още от сирийския период в изявите им, но и подвизите им в Африка, особено в посочените по-горе ЦАР и Мали са добре документирани. [34] В края на месец юли 2022 година, командващият френските сили в провежданата под флага на ООН операция "Бархан", генерал Лоран Мишон (Laurent Michon), направо обвини ЧВК "Вагнер, че "плячкосва Мали". [24]

Всъщност, както стана вече дума по-горе, събитията в Мали и Буркина Фасо са свързани и протичат по един и същи модел. "Заразата" на радикалното ислямистко насилие тръгна от Мали. Тя премина през туарегско-ислямистко въстание в северната част на страната и след поражението, нанесено на бунтовниците от силите на ООН и на Г5 - Сахел, след това се пренесе под формата на партизанска война, насилие над цивилното население и откровен бандитизъм в средната част на Мали, където потърси подкрепата на народа фулани или фулбе (много важен въпрос, който ще бъде анализиран подробно по-нататък) и се пренесе в Буркина Фасо. Анализаторите дори заговориха, че Буркина Фасо се е превърнала в "новия епицентър на насилието". [17]

Важна подробност обаче е това, че през месец август 2020 година военен преврат свали от власт избрания президент на Мали - Ибрахим Бубакар Кейта (Ibrahim Boubacar Keïta). Това се отрази зле на борбата с джихадистите, защото дошлите на власт военни гледаха с недоверие на силите на ООН, състоящи се предимно от френски войници. Те основателно подозираха, че французите не одобряват военния преврат. Затова и новите, самоназначили се власти в Мали побързаха да поискат прекратяване на операциите на ООН (разбирай най-вече на французите) в Мали. Точно в този момент военните управници на страната се страхуваха повече от намиращите се с мандат от ООН на тяхна територия френски сили, отколкото от ислямските радикали.

Съветът за сигурност на ООН прекрати мироопазващата операция в Мали много бързо и французите започнаха да се изтеглят, по всичко личи - без особено съжаление. Тогава вече военната хунта в Бамако си спомни, че партизанската война на ислямските радикали изобщо не е приключила и потърси друга външна помощ, която се яви в лицето на ЧВК "Вагнер" и на готовата винаги да услужи на сходни по мислене държавници Руска федерация. Събитията се развиха много бързо и ЧВК "Вагнер" остави дълбоки отпечатъци от обувките си в пясъците на Мали. [34], [39]

Превратът в Мали задейства "ефектът на доминото" - последваха два преврата за една година в Буркина Фасо (!), а след това и в Нигер, и Габон. Моделът и мотивите (или по-точно - оправданията) за извършването на превратите в Буркина Фасо бяха идентични с тези в Мали. След 2015 година насилието, диверсиите и въоръжените набези на ислямските радикали рязко нараснаха. Различните "франчайзи" на Ал Кайда, Ислямска държава (Ислямска държава на Западна Африка, Ислямска държава на Велика Сахара и т.н.) и самостоятелните салафистки формации избиха хиляди мирни жители, а броят на "вътрешно преместените", разбирайте - на бежанците надхвърли два милиона души. Така Буркина Фасо се сдоби със съмнителната слава да е "новият епицентър на конфликта в Сахел". [9]

На 24 януари 2022 година, военните в Буркина Фасо, водени от Пол-Анри Дамиба (Paul-Henri Damiba) свалиха от власт президента Рох Каборе (Roch Kabore), който беше управлявал страната вече шест години, след няколко дневни безредици в столицата Уагадугу. [9], [17], [32] Но на 30 септември 2022 година, за втори път през една и съща година, беше извършен нов преврат. Самоназначилият се за президент Пол-Анри Дамиба беше свален от не по-малко амбициозния от него капитан Ибрахим Траоре. След като свали текущия президент, Траоре разтури и създаденото от Дамиба преходно правителство и суспендира (окончателно) конституцията. Без никакво стеснение представителят на армията заяви, че група офицери са взели решение да отстранят Дамиба заради неговата неспособност да се справи с въоръженото въстание на ислямските радикали. Това че той принадлежи към същата институция, която не е успяла да се справи с джихадистите при двама поредни президенти за около седем години, изобщо не го смущава. Нещо повече - той открито заявява, че "през последните девет месеца" (тоест точно след осъществения и с негово участие военен преврат през януари 2022 година), "положението се влоши". [9]

Общо взето създава се модел на насилствено взимане на властта в страните, където е налице засилване на подривната работа на ислямските радикали. След като силите на ООН (разбирай "лошите" французи и войските на Г5 - Сахел) прекършат настъпателния устрем на джихадистите и бойните действия останат в сферата на партизанската война, диверсиите и нападенията над цивилното население, местната военщина в дадена държава преценява, че часът й е ударил; провиква се, че борбата с радикалните ислямисти не се води сполучливо и ... взима властта.

Несъмнено комфортна ситуация - ислямските радикали вече нямат сили да влязат в столицата ти и да ти уредят някаква форма на "Ислямска държава", а едновременно с това боевете съвсем не са приключили и има с какво да се плаши населението. Отделен въпрос е, че голяма част от населението и без друго се плаши от самата си "родна" армия по редица причини. Те варират от безотговорността на армейските командири до диспропорциите в племенната принадлежност на същите пълководци.

Към всичко това, вече е прибавен и откровеният ужас от методите на "Вагнер", които са привържениците на "радикалните действия" и на "индустриалната сеч". [39]

Точно тук трябва да оставим за малко попроточилия се прелет над историята на ислямисткото проникване в Западна Африка и да обърнем внимание на едно съвпадение, което най-вероятно не е случайно. В търсенето на човешки ресурси за тяхната кауза, особено след като бяха изоставени до голяма степен от туарегските милиции след провала на въстанието в северната част на Мали, ислямските радикали се обръщат към фуланите - полуномадски народ на потомствени пастири, които се занимават с миграционно животновъдство в един пояс от Гвинейския залив до Червено море, южно от пустинята Сахара.

Фуланите (известни още като Фула, Фулбе, Хилани, Филата, Фулау и дори Пьол, в зависимост от това за кой от многобройните езици говорени в региона става дума), са един от първите африкански народи, приели исляма и по силата на бита и поминъка си са в определена степен маргинализирани и дискриминирани. Всъщност, географското разпределение на фуланите изглежда така:

Фуланите са приблизително 16 800 000 в Нигерия от общо 190 милиона жители; 4 900 000 в Гвинея (със столица Конакри) от 13 милиона жители); 3 500 000 в Сенегал от 16 милиона жители на страната; 3 000 000 в Мали от 18,5 милиона жители; 2 900 000 в Камерун от 24 милиона жители; 1 600 000 в Нигер от 21 милиона жители; 1 260 000 в Мавритания от 4,2 милиона жители; 1 200 000 в Буркина Фасо (Горна Волта) от 19 милиона жители; 580 000 в Чад от 15 милиона жители; 320 000 в Гамбия от 2 милиона жители; 320 000 в Гвинея-Бисау от 1,9 милиона жители; 310 000 в Сиера Леоне от 6,2 милиона жители; 250 000 в Централноафриканската република от 5,4 милиона жители (като изследователите подчертават, че това е половината от мюсюлманското население на страната, което на свой ред е около 10% от населението); 4 600 в Гана от 28 милиона жители; и 1 800 в Кот д"Ивоар от 23,5 милиона жители. [38] Също така се е създала общност от фулани в Судан по протежение на маршрута за поклонение в Мека. За съжаление суданските фулани са най-малко изучената общност и числеността им не е оценена по време на официалните преброявания. [38]

Като процент от населението, фуланите представляват 38% от населението в Гвинея (със столица Конакри), 30% в Мавритания, 22% в Сенегал, малко под 17% в Гвинея-Бисау, 16% в Мали и Гамбия, 12% в Камерун, почти 9% в Нигерия, 7,6% в Нигер, 6,3% в Буркина Фасо, 5% в Сиера Леоне и в Централноафриканската република, малко под 4% от населението в Чад и много малки дялове в Гана и в Кот д"Ивоар. [38]

Няколко пъти в историята, фуланите са създавали империи. Могат да се приведат три примера:

  • През 18-ти век, те създават теократичната държава Фута-Джалон в Средна Гвинея;
  • През 19-ти век, империята Масина в Мали (1818 - 1862), създадена от Секу Амаду Барий, след това Амаду Секу Амаду, който успява да завладее великия град Тимбукту.
  • Пак през 19-ти век е създадена империята Сокото в Нигерия.

Тези империи се оказват обаче неустойчиви държавни образувания и в днешно време, няма държава, която да е контролирана от фуланите. [38]

Както вече беше отбелязано, традиционно фуланите са миграционни, полуномадски пастири. Те са останали такива в по-голямата си част, дори и като се има предвид, че постепенно определен брой от тях са уседнали, както поради ограниченията, наложени им от непрекъснатото разширяване на пустинята в определени региони, така и поради тяхната разпръснатост, както и защото някои правителства са създали програми, насочени към насочване на номадското население към уседнал начин на живот. [7], [8], [11], [19], [21], [23], [25], [42]

Огромното мнозинство от тях са мюсюлмани, почти всички от тях в редица страни. Исторически, те са изиграли важна роля в проникването на исляма в Западна Африка.

Малийският писател и мислител Амаду Хампате Ба (Amadou Hampate Bâ, 1900-1991), който самият принадлежи към народа фулани, напомняйки за начина, по който те се възприемат от други общности, прави сравнение с евреите, доколкото подобно на евреите преди създаването на Израел, те са били разпръснати в много страни, където пораждат повтарящи се хули от други общности, които не се различават много в различните страни: често фуланите се възприемат от околните като склонни към комунитаризъм, непотизъм и предателство. [38]

Традиционните конфликти в районите на миграция на фуланите, между тях, от една страна, в качеството им на полуномадски скотовъдци и уседналите земеделци от различни етнически групи, от друга страна, както и фактът, че те присъстват повече от останалите етнически групи в голям брой страни (и затова са в контакт с различни групи население), несъмнено допринасят за обяснението на тази репутация, твърде често поддържана от населението, с което те са влизали в противопоставяне и спорове. [8], [19], [23], [25], [38]

Идеята, че те са изпреварващо развиващи се вектори на джихадизма, е много по-скорошна и тя може да се обясни с ролята на фуланите в отбелязания не толкова отдавна възход на тероризма в централната част на Мали - в региона Масина и в завоя на река Нигер. [26], [28], [36], [41]

Когато се говори за възникналите допирни точки между фуланите и "джихадистите", трябва винаги да се има пред вид, че в исторически план в цяла Африка са възниквали и продължават да съществуват конфликти между уседналите фермери и скотовъдците, които обикновено са номади или полуномади и имат практиката да мигрират и да се движат със стадата си. Земеделците обвиняват скотовъдците, че опустошават реколтата им със стадата си, а животновъдите се оплакват от кражби на добитък, затруднен достъп до водоеми и пречки при придвижването им. [38]

Но от 2010 година насам конфликтите, които стават все по-многобройни и смъртоносни, придобиват съвсем различно измерение, особено в региона на Сахел. Юмручните боеве и схватките с тояги са заменени със стрелба с автомати "Калашников". [5], [7], [8], [41]

Непрекъснатото разширяване на земеделската земя, наложено от много бързия растеж на населението, постепенно ограничава зоните за паша и отглеждане на животни. Междувременно големите суши през 70-те и 80-те години на миналия век подтикнаха животновъдите да мигрират на юг към райони, където уседналите хора не са свикнали да се конкурират с номадите. Освен това приоритетът, даден на политиките за развитие на интензивното животновъдство, създават тенденция да маргинализиране на номадите. [12], [38]

Оставени извън политиките за развитие, мигриращите пастири често се чувстват дискриминирани от властите, чувстват, че живеят във враждебна среда и се мобилизират, за да защитят интересите си. Освен това терористични групи и милиции, воюващи в Западна и Централна Африка, се опитват да използват разочарованието си, за да ги привлекат на своя страна. [7], [10], [12], [14], [25], [26]

Едновременно с това, по-голямата част от скотовъдците - номади в региона са фулани, които са и единствените номади, които могат да бъдат открити във всички страни от региона.

Природата на някои от споменатите по-горе фулански империи, както и определената войнствена традиция на фуланите, кара много наблюдатели да смятат, че участието на фуланите в появата на терористичен джихадизъм в централната част на Мали от 2015 година насам е в някакъв смисъл комбиниран продукт на историческото наследство и идентичността на народа Фулани, който се представя като bête noire ("черен звяр"). Участието на фуланите в разрастването на тази терористична заплаха в Буркина Фасо или дори в Нигер сякаш потвърждава това мнение. [30], [38]

Когато се говори за историческото наследство, трябва да се има предвид, че фуланите са играли важна роля в съпротивата срещу френския колониализъм, особено във Фута-Джалон и околните региони - териториите, които ще станат френските колонии Гвинея, Сенегал и Френски Судан.

Освен това трябва да се прави важното разграничение, че докато фуланите изиграха важна роля в създаването на нов терористичен център в Буркина Фасо, ситуацията в Нигер е различна: действително там периодично се извършват атаки от групи, съставени от фулани, но това са външни нападатели, идващи от Мали. [30], [38]

На практика обаче положението на фуланите се различава значително в различните страни, независимо дали става въпрос за техния начин на живот (степен на уседналост, степен на образование и т.н.), начина, по който те самите възприемат себе си или дори по начина, по който те са възприемани от околните.

Преди да продължим с по-задълбочен анализ на различните начини на взаимодействие между фуланите и джихадистите, би трябвало да се обърне внимание на едно многозначително съвпадение, към което ще се връщаме до края на този анализ. Беше посочено, че фуланите живеят разпръснато в Африка - от Гвинейския залив на Атлантическия океан на запад, до бреговете на Червено море на изток. Те живеят на практика по протежение на един от най-древните търговски пътища в Африка - маршрутът, минаващ непосредствено по южния край на пустинята Сахара, който и до ден днешен представлява и един от най-важните маршрути, по които се осъществява миграционното земеделие в Сахел.

Ако от друга страна погледнем картата на страните, където ЧВК "Вагнер" извършва официална дейност, в помощ на съответните правителствени сили (независимо дали правителството е що-годе законно или е дошло на власт в резултат от скорошен преврат - виж специално Мали и Буркина Фасо), ще видим, че има сериозно застъпване между страните, където пребивават фуланите и където оперират "Вагнеровците".

От една страна, това може да бъде отдадено на съвпадение. ЧВК "Вагнер" относително успешно паразитира върху страни, където има тежки вътрешни конфликти, а ако са граждански войни - още по-добре. С Пригожин или без Пригожин (някои хора продължават да го смятат за жив), ЧВК "Вагнер" няма да мръдне от заетите позиции. Първо, защото има да изпълнява договори, за които са взети пари, и второ, защото такава е геополитическата повеля на централната власт в Руската федерация.

Няма по-голяма фалшификация от обявяването на "Вагнер" за "частна военна компания" - ЧВК. Човек основателно би се запитал, какво му е "частното" на компания, която е създадена по разпореждане на централната власт, въоръжена е от нея, възложени са й задачи от първостепеннна важност (първо в Сирия, след това и на други места), осигурява й се "личен състав", чрез условно освобождаване на затворници с тежки присъди. При такова "обслужване" от страна на държавата е повече от заблуждаващо, направо извратено е, "Вагнер" да бъде наричана "частна компания".

ЧВК "Вагнер" е инструмент на осъществяването на геополитическите амбиции на Путин и отговаря за проникването на "Русский мир" на места, където не е "хигиенично" да се появи редовната руска армия в целия си параден официален вид. Компанията се появява по правило там, където има огромна политическа нестабилност, за да предложи като един съвременен Мефистофел услугите си. Фуланите имат нещастието да живеят по места, където политическата нестабилност е много висока, така че на пръв поглед сблъсъкът им с ЧВК "Вагнер" не би трябвало да е изненада.

От друга страна обаче на лице е и обратното обстоятелство. ЧВК "Вагнер" изключително методично се "нанасят" по трасето на споменатия вече древен търговски път - днешен ключов миграционен скотовъдски маршрут, част от който дори съвпада с маршрута на доста африкански народи за хадж в Мека. Фуланите са около тридесет милиона души и ако бъдат радикализирани, могат да предизвикат конфликт, който да има характер поне на общо африканска война.

До този момент в Африка в наше време са водени безчет регионални войни с огромен брой жертви и неизчислими щети и разрушения. Но има поне две войни, които претендират за макар и неофициалните етикети "африкански световни войни", иначе казано - войни ангажирали голям брой държави на континента, а и извън него. Това се двете войни в Конго (днешната Демократична република Конго). Първата трае от 24 октомври 1996 до 16 май 1997 година (повече от шест месеца) и довежда до смяната на диктатора на тогавашната държава Заир - Мобуто Сесе Секо с Лоран-Дезире Кабила. Във военните действия участват пряко 18 държави и военизирани организации, подкрепяни от 3 + 6 държави, някои от които и не докрай открито. Войната в някаква степен е предизвикана и от геноцида в съседна Руанда, който довежда до вълна от бежанци в ДР Конго (тогава - Заир).

Едва завършила Първата конгоанска война, победилите съюзници влизат в конфликт помежду си и тя бързо се прелива във Втора конгоанска война, известна и като "Великата африканска война", продължила почти пет години, от 2 август 1998 до 18 юли 2003 година. Броят на ангажираните военизирани организации в тази война е почти невъзможно да бъде точно установен, но е достатъчно да се посочи, че на страната на Лоран-Дезире Кабила се сражават контингенти от Ангола, Чад, Намибия, Зимбабве и Судан, докато срещу режима в Киншаса са Уганда, Руана и Бурунди. Както винаги подчертават изследователите, някои от "помагачите" се намесват съвсем неканени.

В хода на войната загива президентът на ДР Конго - Лоран-Дезире Кабила и е заместен от Джоузеф Кабила. Освен всички възможни жестокости и разрушения, войната е запомнена и с поголовното изтребване на 60 000 мирни жители - пигмеи (!), както и на около 10 000 пигмейски войни. Войната завършва със споразумение, което довежда до формалното изтегляне на всички чуждестранни сили от територията на ДР Конго, назначаването на Джоузеф Кабила за преходен президент и заклеването на четирима предварително договорени вицепрезиденти, в зависимост от интересите на всички участници във войната. През 2006 година са проведени общи избори, така както биха могли да бъдат проведени в страна в Централна Африка, преживяла две поредни общо континентални войни в рамките на над шест години.

Примерът на двете войни в Конго може да ни даде някаква приблизителна представа, какво би могло да се получи ако бъде подпалена война в Сахел с участието на 30-милионния народ на фуланите. Не можем да се съмняваме, че подобен сценарий отдавна е разгледан и в държавите от региона и особено в Москва, където вероятно смятат, че с ангажиментите на ЧВК "Вагнер" в Мали, Алжир, Либия, Судан, Южен Судан, ЦАР и Камерун (както и в ДР Конго, Зимбабве, Мозамбик и Мадагаскар), те "държат ръката си на шалтера" на мащабен конфликт, който би могло да бъде предизвикан по необходимост.

Амбициите на Москва да бъде фактор в Африка изобщо не са от вчера. В СССР имаше изключително подготвена школа от разузнавачи, дипломати и най-вече военни специалисти, които бяха готови да се намесят в един или друг регион на континента при необходимост. Голяма част от страните в Африка са картографирани от съветското главно управление по геодезия и картография (още през 1879 - 1928 година) и "Вагнеровците" могат да разчитат на много добро информационно поддържане.

Има сериозни индикации за силно руско влияние при извършването на превратите в Мали и Буркина Фасо. На този етап няма твърдения за руско участие в преврата в Нигер, като лично държавният секретар на САЩ Блинкън отхвърли такава възможност. Последното, разбира се, изобщо не означава, че още приживе Пригожин не приветства превратаджиите и не предложи услугите на "частната" си военна компания.

В духа на някогашните марксистки традиции и тук Русия действа с програма минимум и програма максимум. Минимумът е да се "стъпи" в повече държави, да се завземат "форпостове", да се създава влияние сред местните елити, особено сред военните, и да се експлоатират колкото се може повече ценни местни полезни изкопаеми. В тази насока ЧВК "Вагнер" вече има резултати.

Програмата максимум е да се придобие контрол над целия регион на Сахел и Москва да решава, какво ще има там - мир или война. Някой основателно би казал: "да, разбира се - има смисъл да се приберат парите на превратаджийските правителства и да се изкопаят колкото се може повече ценни минерални суровини. Но за какъв дявол им е на руснаците да контролират битието на държавите от Сахел?".

Отговорът на този резонен въпрос е в обстоятелството, че в случай на военен конфликт в Сахел, потоци от бежанци ще рукнат към Европа. Това ще бъдат човешки маси, които няма да могат да бъдат удържани само от полицейски сили. Ще станем свидетели на сцени и на грозни гледки с огромен пропаганден заряд. Най-вероятно, европейските страни ще се опитат да приемат част от бежанците, за сметка на задържането на други в Африка, които пък ще трябва да бъдат издържани от ЕС поради пълната им беззащитност.

За Москва всичко това би било райски сценарий, който Москва не би се поколебала да задвижи в определен момент, ако има възможност. Очевидно е, че капацитетът на Франция да играе ролята на главна мироопазваща сила е поставен под въпрос, а пак под въпрос е и желанието на Франция да продължава да изпълнява подобни функции, особено след случая в Мали и прекратяването на мисията на ООН там. В Москва не се притесняват да провеждат ядрен шантаж, а какво остава за взривяването на една "миграционна бомба", при която няма радиоактивно излъчване, но ефектът пак може да е опустошителен.

Точно по тези съображения си струва в огромна степен процесите в страните от Сахел, да бъдат следени и задълбочено изучавани, включително и от българските учени и специалисти. България е на предния край в случай на миграционна криза и властите у нас са длъжни да оказват необходимото влияние върху политиката на ЕС, за да бъдем подготвени за такива "евентуалности".

Използвани източници:

[1] Дечев, Теодор Данаилов, Възходът на глобалните терористични дезорганизации. Терористичен франчайзинг и ребрандиране на терористичните групировки, Юбилеен сборник в чест на 90 годишнината на проф. д.и.н. Тончо Трандафилов, Издателство ВУСИ, стр. 192 - 201

[2] Дечев, Теодор Данаилов, "Двойно дъно" или "шизофренично раздвоение"? Взаимодействието между етнонационалистическите и религиозно-екстремистките мотиви в дейността на някои терористични групировки, Сп. Политика и сигурност; Год. І; бр. 2; 2017 г.; стр.34 - 51, ISSN 2535-0358

[3] Дечев, Теодор Данаилов, Терористичните "франчайзи" на Ислямска държава завземат плацдарми на Филипините. Обстановката на островната група Минданао предлага отлични условия за укрепване и разрастване на терористични групировки с "двойно дъно", Научни трудове на Висшето училище по сигурност и икономика; том ІІІ; 2017 г.; стр. 7 - 31, ISSN 2367-8526

[4] Флек, Анна, Подновена вълна от преврати в Африка?, 03.08.2023 г., blacksea-caspia

[5] Ajala, Olayinka, New drivers of conflict in Nigeria: an analysis of the clashes between farmers and pastoralists, Third World Quarterly, Volume 41, 2020, Issue 12, (published online 09 September 2020), pp. 2048-2066

[6] Benjaminsen, Tor A. and Boubacar Ba, Fulani-Dogon killings in Mali: Farmer-Herder Conflicts as Insurgency and Counterinsurgency, African Security, Vol. 14, 2021, Issue 1, (Published online: 13 May 2021)

[7] Boukhars, Anouar and Carl Pilgrim, In Disorder, they Thrive: How Rural Distress Fuels Militancy and Banditry in the Central Sahel, March 20, 2023, Middle East Institute

[8] Brottem, Leif and Andrew McDonnell, Pastoralism and Conflict in the Sudano-Sahel: A Review of the Literature, 2020, Search for Common Ground

[9] Burkina Faso"s coup and political situation: All you need to know, October 5, 2022, Al Jazeera

[10] Cherbib, Hamza, Jihadism in the Sahel: Exploiting Local Disorders, IEMed Mediterranean Yearbook 2018, European Institute of the Mediterranean (IEMed)

[11] Cissé, Modibo Ghaly, Understanding Fulani Perspectives on the Sahel Crisis, April 22, 2020, Africa Center for Strategic Studies

[12] Clarkson, Alexander, Scapegoating the Fulani is Fueling the Sahel"s Cycle of Violance, July 19, 2023, World Political Review (WPR)

[13] Climate, Peace and Security Fact Sheet: Sahel, April 1, 2021, JSTOR, Norwegian Institute of International Affairs (NUPI)

[14] Cline, Lawrence E., Jihadist Movements in the Sahel: Rise of the Fulani?, March 2021, Terrorism and Political Violence, 35 (1), pp. 1-17

[15] Cold-Raynkilde, Signe Marie and Boubacar Ba, Unpacking "new climate wars": Actors and drivers of conflict in the Sahel, DIIS - Danish Institute for International Studies, DIIS REPORT 2022: 04

[16] Courtright, James, Ethnic Killings by West African Armies are Undermining Regional Security. By joining hands with militias that target Fulani civilians, state forces risk sparking a wider conflict, March 7, 2023, Foreign Policy

[17] Durmaz, Mucahid, How Burkina Faso became the epicentre of conflict in the Sahel. Casualities in the West Africa state are eclipsing those in its neighbour mali, the birthplace of the conflict, 11 March 2022, Al Jazeera

[18] Equizi, Massimo, The true role of ethnicity in Sahelian herder-farmer conflicts, January 20, 2023, PASRES - Pastoralism, Uncertinity, Resilience

[19] Ezenwa, Olumba E. and Thomas Stubbs, Herder-farmer conflict in the Sahel needs a new description: why "eco-violance" fits, July 12, 2022, The Conversation

[20] Ezenwa, Olumba, What"s in a Name? Making the Case for the Sahel Conflict as "Eco-violance, July 15, 2022

[21] Ezenwa, Olumba E., Nigeria"s deadly conflicts over water and grazing pasture are escalating - here"s why, Smart Water Magazine, November 4, 2022

[22] Fact Sheet: Military Coup in Niger, 3 August 2023, ACLED

[23] Farmer-Herder Conflict between Fulani and Zarma in Niger, Climate Diplomacy. 2014

[24] French Commander Accuses Wagner of "Preying" on Mali, Author - Staff writer with the AFP, The Defense Post, July 22, 2022

[25] Gaye, Sergine-Bamba, Conflicts between farmers and herders against a backdrop of asymmetric threats in Mali and Burkina Faso, 2018, Friedrich Ebert Stiftung Peace and Security Centre of Competence Sub-Saharan Africa, ISBN: 978-2-490093-07-6

[26] Higazy, Adam and Shidiki Abubakar Ali, Pastoralism and Security in West Africa and the Sahel. Towards Peaceful coexistence, August 2018, UNOWAS Study

[27] Hunter, Ben and Eric Humphery-Smith, Sahel"s downward spiral fuelled by weak governance, climate change, 3 November 2022, Verisk Maplecroft

[28] Jones, Melinda, The Sahel Faces 3 Issues: Climate, Conflict and Overpopulation, 2021, Vision of Humanity, IEP

[29] Kindzeka, Moki Edwin, Cameroon Hosted Sahel Cross-Boundary Pastoralists Forum Proposes Peacekeeping, July 12, 2023, VOA - Africa

[30] McGregor, Andrew, The Fulani Crisis: Communal Violance and Radicalization in the Sahel, CTC Sentinel, February 2017, Vol. 10, Issue 2, Combating Terrorism Center at West Point

[31] Mediation of local conflicts in the Sahel. Butkina Faso, Mali and Niger, Centre for Humanitarian Dialogue (HD), 2022

[32] Moderan, Ornella and Fahiraman Rodrigue Koné, Who caused the coup in Burkina Faso, February 03, 2022, Institute for Security Studies

[33] Moritz, Mark and Mamediarra Mbake, The danger of a single story about Fulani pastoralists, Pastoralism, Vol. 12, Article number: 14, 2022 (Published: 23 March 2022)

[34] Moving Out of the Shadows: Shifts in Wagner Group Operations Around the World, 2 August 2023, ACLED

[35] Olumba, Ezenwa, We need a new way of understanding violence in the Sahel, February 28th, 2023, London School of Economics Blogs

[36] Populations at Risk: Central Sahel (Burkina Faso, Mali and Niger), 31 May 2023, Global Centre for the Responsibility to Protect

[37] Sahel 2021: Communal Wars, Broken Ceasefires and Shifting Frontiers, 17 June 2021, ACLED

[38] Sangare, Boukary, Fulani people and Jihadism in Sahel and West African countries, February 8, 2019, Observatoire of Arab-Muslim World and Sahel, The Fondation pour la recherche stratégique (FRS)

[39] The Soufan Center Special Report, Wagner Group: The Evolution of a Private Army, Jason Blazakis, Colin P. Clarke, Naureen Chowdhury Fink, Sean Steinberg, The Soufan Center, June 2023

[40] Understanding Burkina Faso"s Latest Coup, By the Africa Center for Strategic Studies, October 28, 2022

[41] Violent Extremism in the Sahel, August 10, 2023, by the Center for Preventive Action, Global Conflict Tracker

[42] Waicanjo, Charles, Transnational Herder-Farmer Conflicts and Social Instability in the Sahel, May 21, 2020, African Liberty

[43] Wilkins, Henry, By Lake Chad, Fulani Women Make Maps That Reduce Farmer - Herder Conflicts; July 07, 2023, VOA - Africa