Страната ни търпи множество критики от европейските си партньори.

Към финансовите санкции от Европейския Съюз и негативните оценки по отношение на проблемните сфери в съдебната система, кризата в МВР и неумелата борба с корупцията, в черния списък добавяме и отнетия от УЕФА лиценз на най-титулувания ни футболен клуб ЦСКА.

Укриването на заеми и дългове е сериозно провинение и затова трябваше да се предположи, че УЕФА не би могла да се смили над „червените".

Очевидно е, че европейската футболна централа е не по-малко стриктна от ЕС.
Правовият ред е основа за добро управление на всяка престижна европейска институция.

Това означава, че ясните правила на УЕФА не допускат нито финансови измами, нито заобикаляне на установените норми.

Така изхвърлянето на ЦСКА в европейските турнири е вече факт.

Това показва, че проблемите на клубно ниво са били значително по-сериозни от представяните пред широката общественост и умело прикривани от ръководството на клуба.

Всъщност симптомите на кризата в ЦСКА се проявяваха от няколко месеца - например „джобната" стачка на футболистите, неяснотата относно настоящия собственик на клуба и т.н.

В крайна сметка истината за заемите и дълговете излезе наяве и строгите санкции не закъсняха - на ЦСКА бе отнета възможността да играе в Европа.
Нещо повече - Българският Футболен Съюз също бе заплашен с отнемане на лиценза му.

По същия начин и финансовите средства по структурните програми, предвидени за България, са застрашени.
Липсата на прозрачност и наличието на корупция са в противовес на очакванията на ЕС за добро управление на предвидените за страната ни субсидии.  

Проблемите на футболен клуб ЦСКА сякаш са умален вариант на кризата в институциите на държавния ни апарат.

Наказанието, наложено от УЕФА, на практика оставя привържениците на ЦСКА без положителни футболни емоции.

По подобен сценарий очакваните финансови санкции от ЕС биха могли да оставят частните проекти без субсидии, а заради проблемните сфери биха могли да последват глоби, платени от джоба на българския данъкоплатец.

Прави впечатление, че единствено натискът за промени, оказван ни от ЕС, може да бъде движеща сила за освежителните процеси в държавните структури.
Въпреки това пътят пред реформите все още е трудно проходим именно в най-проблемните сектори като законодателство и съдебна власт.

Секторната криза, както и неусвояването на еврофондовете и злоупотребите с европейските субсидии, изискват сериозни мерки и убедителни действия от страна на управляващия елит.

Ролята на опозицията, макар и второстепенна, също е от значение. Опозиционните политически сили биха могли да посочват грешките на управляващите и да предлагат по-добра алтернатива.

На този етап опозицията дълбае в конкретните механизми на частно присвояване на държавни имоти и ресурси от страна на лидерите на управляващото мнозинство.

Поредната атака е на нов политически фланг - операция „Чисти ръце", целяща пълна проверка на имущественото състояние на представителите на политическия елит.

На този фон може да се отбележи, че прокуратурата също ще започне проверка на сделките с имущество и неизгодните замени в Министерството на отбраната.

Корупционните практики, пуснали дълбоки корени във висшите държавни институции, близо две десетилетия бяха премълчавани и прикривани от политическия елит.

Облагодетелстването на хора, облечени във власт, досега бе за сметка на държавата и на народа.

Под натиска на ЕС обаче съдържанието на публичната тайна за корупционните схеми се легитимира.

Пред широката общественост епизодично започнаха да се разкриват компрометиращи връзки на видни държавници със сенчестия бизнес, схеми за източване както на държавни, така и на европейски субсидии.

Така стана ясно, че държавата ни не отговаря напълно на очакванията на ЕС в областта на правосъдието, борбата с организираната престъпност и системите на плащане.
Закономерно ЕС замрази и субсидиите от европейските фондове, очаквайки развръзката от предприетите разследвания за корупция.

Ако отново се върнем на футболна вълна, ще видим, че причините за кризата в българския футбол са други.

Парите в клубния ни футбол дълго време се наливаха от сенчестия бизнес. Днес обаче отборите ни трудно намират богат собственик, който да ги субсидира.

Това показва, че сивият сектор се свива, а финансовите му интереси са насочени в други сфери.

Александър Томов, от мирогледа си на бивш вицепремиер, подходи доста наивно и с политиката си доведе ЦСКА до непосилни задължения.

Това е и разликата между неговия подход и начина на управление на Тодор Батков - собственикът на ФК „Левски" започна от нулата, но благодарение на успешния треньор Станимир Стоилов изгради шампионски отбор.

Батков не допускаше отборът му да изпада в дългове, дори и с цената на спешни трансфери, докато Томов с лека ръка финансираше скъпата селекция със субсидии от „Кремиковци".

Александър Томов се провали като управител и доведе отбора „до края на Дунава".
По този начин логичната развръзка на драматичните събития в ЦСКА вероятно ще отведе тима в аматьорските дивизии.

Всяко зло - за добро, е казал народът. Вероятно отнемането на лиценза е единствения начин ЦСКА да се освободи от търтеите и кърлежите, влезли под кожата на тима.

ЦСКА може да започне на чисто от аматьорската „В" група, да развие талантите на младежкия си отбор и да изгради здрав тим с бодър дух.

Дали така оздравително обаче биха подействали финансовите санкции на ЕС към страната ни?

Ако държавните ни институции, законодателния ни орган и правителството не вземат радикални мерки, със сигурност ЕС няма да промени своя курс.

България няма да получи като ЦСКА „червен"картон и ще остане член на ЕС, но ще запази мястото си във „фризера" без субсидии.