"Това, което подлъгва академичните ръководства, е, че още 1-2 години броят на студентите ще се увеличава. След което от 2028 г. натам следва изключително бърз спад. Говорим за 30% спад при студентите в рамките на 5 до 7 години. Тогава вече ще е неизбежно кооперирането между висши училища в България. Има вариант и да се привлекат чуждестранни студенти, но все пак трябва да има с какво да ги привлечем".
Това заяви в студиото на News.bg с водещ Калоян Константинов бившият премиер и образователен министър от ПП-ДБ академик Николай Денков във връзка със състоянието на над 50-те университети в страната.
Той добави, че преди време в тази връзка е предложил консолидация на университетите, или с по-точен термин: максимално ефективно използване на материалната база и преподавателите. С други думи, различни висши училища да запазят своята самостоятелност, но да си споделят преподаватели, зали, оборудване и прочие. Целта е била да се компенсират липсата на средства и кадри, но също така и образователни дупки.
Такъв пример е силното разпределение на 15 ВУЗ-а в София, но почти никаквото в Северозападна България, но и в Югоизточна. Поради липса на политическа воля обаче към решение на проблема се върви много бавно.
Акад. Денков коментира и проекта на МОН за т.нар. "дигитална раница" на стойност 126 млн. евро., имащ за цел да въведе изкуствения интелект (ИИ) и дигиталните услуги в училищата.
"Съседни държави като Гърция, Румъния, както и балтийските страни още преди 2 години обявиха подобни свои програми и стартираха работа. Ние по-скоро закъсняваме, няма какво да се колебаем по темата. Трябва да се създаде ИИ асистент, който да помага в училище както на учителите, така и на учениците: за уроци и материали. Този ИИ асистент ще помогне и за наваксване възможно най-бързо на индивидуалните пропуски при всеки ученик, за да не се губи време.
Третият аспект е обработката на данните от гледна точка на администрацията за учителите и директорите, което да доведе до анонимизирана база данни за цялата образователна система. Така ще се види по-добре къде са слабостите на образователната ни система, нейните постижения и следователно да оформим политиките си спрямо информацията", заяви той и обобщи трите стълба на идеята: подкрепа за ученика, за учителя и за администрацията.
Той заяви, че идеята е добра, но предстои да се види как ще бъде изпълнена. Обявен е конкурс и се очаква да се разбере дали ще ползваме някой от готовите ИИ, или ще бъде развит такъв специално за ситуацията. Според него, страната ни има доста добра база за развитие на технологиите в областта на изкуствения интелект и големите бази данни. Такива примери са институтът INSAIT към СУ, който е един от най-добрите в света, и институтът GATE отново към СУ. В БАН и "София Тех Парк" разполагат и със суперкомпютри.
Николай Денков отбеляза, че България и светът сме изправени пред особен род криза - преосмисляне на основната цел на образованието:
"От много години насам образованието подготвя децата за живота, който предстои. Подготвя ги за професиите, които ще работят. Само че ние вече не знаем какъв живот им предстои. Не знаем кои са професиите на бъдещето. Всичко се развива толкова бързо. Преди 2-3 хиляди години, по времето на древните Шумер, Египет и Китай е било ясно за какво точно се обучават младежите - за държавната администрация. Да пишат, да четат, да си осигурят висок социален статут.
През Средновековието и Ренесанса са ги подготвяли за конкретни професии, с които цял живот да си изкарват хляба. След това индустриалната революция води до развитието на много различни, но все пак известни професии и занаяти. Сега за пръв път се сблъскваме с технологично и научно развитие, което нямаме представа как ще се развие и до какво ще доведе.
Това поставя 2 основни трудности пред нас. Първата е да подготвим учениците за живот, който нямаме представа какъв ще е от професионална гледна точка. Втората е опасността от прекомерното използване на технологии и ИИ. Изследвания в областта на невробиологията показват, че мозъкът трябва да се тренира подобно на всеки един мускул. ИИ може да се ползва като треньор в това отношение, но може и да навреди, ако замести собствената ни мисловна дейност."
Затова бившият премиер и образователен министър споделя разбирането на Дарвин, че в основата на еволюцията е оцеляването на най-адаптивните, не най-силните. Затова не можем да спрем технологичния прогрес, но може да се адаптираме по правилния начин.
В тази връзка акад. Денков посочи необходимостта в програмите на инженерните и природонаучни специалности задължително да има курсове, които са свързани с общественото развитие и философията. От друга страна, в хуманитарните и социални науки пък задължително да има курсове, които са свързани с природните или математически науки.
Чуйте повече от разговора с акад. Николай Денков във видеото, където се обсъждат: Айнщайн, смисълът на смесването на "твърди" и "меки" науки, мястото в живота и обществото на младите, важността на човешкия контакт и емоционално развитие като част от образованието, какво отличава най-добрите университети в Европа от тези в България, слабостите на родното висше образование, кои специалности привличат студенти от чужбина, ролята на БАН и неговата важност и развитие, промени в закона, предложени от акад. Денков, неговия опит като ученик и този на децата му в СМГ и НПМГ и др.
USD
CHF
EUR
GBP
