Официалният повод на посещението на руския президент Владимир Путин у нас е 130-годишнината от края на Руско-Турската война и Освобождението на България.

Визитата на Путин може да бъде тълкувана и като важна стъпка за развитието на политическите и икономически двустранни отношения с великата сила, както и за възможностите за нарастване на руските инвестиции у нас.

Очевидно посещението на руския президент Владимир Путин ще поляризира общественото мнение.

Различни партии, асоциации, организации и сдружения подготвят действия на неодобрение към посещението на Путин.
Като цяло, визитата на руския президент в България ще бъде съпътствана с демонстрации, насочени срещу мажоритарното руско участие и интереси в големите проекти като АЕЦ „Белене", петролопровода „Бургас - Александруполис", газопровода "Южен поток".

Ще бъдат критикувани и проектите за бъдещи търговски връзки, които според протестиращите, поставят страната ни в неизгодна икономическа позиция.
Акцент ще бъде поставен и върху застрашената от руските икономически интереси българска природа.

Руският управник ще бъде посрещнат от българската опозиция с протести. Десните опозиционни сили в съвместни действия вероятно ще използват всички негативни епитети срещу Путин, начина му на управление и интересите му на Балканите.
Техните лозунги ще акцентират върху възможността страната ни да попадне под икономическата зависимост на Русия. Вероятно някои от опозиционните лидери дори биха могли да се опитат да спечелят дивиденти и да повишат рейтинга на политическите движения, които оглавяват.

По-вероятно е обаче русофилските нагласи да вземат превес. Благоприятното развитие на българо-руските отношения ще бъде изтъкнато като приоритет от първостепенна важност за икономиката на българската държава.

Проруските настроения подчертават развитието на отношенията ни с Русия  като важен фактор за националните интереси, отбелязвайки пропуснатите ползи в хода на последните 18 години, когато страната ни бе ориентирана основно към Запада.

Енергийните въпроси ще бъдат водещи в хода на предстоящата визита на руския държавен глава.
Това е очевидно, тъй като енергийният сектор е гръбнак на руската икономика.

Интересите на Русия обаче ще окажат благоприятно въздействие и върху българската икономика. По този начин пред държавата ни се разкриват нови перспективи в отношенията ни с великата сила.
Очакванията са да бъдат успешно развити  проектите, които могат да бъдат в интерес и на двете страни.

Очевидно е, че за два президентски мандата Путин възроди Русия, която днес демонстрира стабилитет и непрекъснат икономически растеж, изграден въз основа на енергийния износ на природен газ и петрол, както и на покачващите се цени на енергията.

В същото време обаче Русия в дългосрочна перспектива се стреми и към възобновяването на промишлеността си.

От своя страна Путин не се готви да напуска властта в Русия и в бъдеще ще запази своята политическа тежест.
Той ще продължи да управлява Русия, независимо на какъв лидерски пост.

Това означава, че би било грешка в България да надделеят русофобските влияния, критикуващи Путин.
На този етап страната ни има нужда от поддържането на добри двустранни отношения с Русия, които по никакъв начин не биха попречили на пълноправното ни участие в ЕС.

Исторически погледнато, политическите промени в държавата ни, настъпили в края на 1989 година, причиниха тежък удар на българската икономика, тъй като България загуби основния си икономически партньор в лицето на СССР.

Преди 1989 година над 90% от износа ни бе предназначен за Съветския съюз. След вдигането на "желязната" завеса Русия спусна икономическа бариера пред българската икономика, преустановявайки по този начин всички търговски контакти.

Този болезнен процес доведе българската икономика до срив. След това, по времето на прехода от тоталитарно към демократично управление, свободният пазар диктуваше новите тенденции, но държавата не създаде благоприятна почва за насърчаване на икономиката.

Всичко това дълго време отблъскваше сериозните инвестиции в икономиката ни. Държавните интереси обаче следваха неотклонно пътя към Европейския Съюз, независимо от това кой е на власт - СДС или БСП.

Днес вече се приема, че България е напуснала трудния период на прехода. Страната ни бележи икономически растеж и - въпреки че в Европейската общност е най-бедната държава - вече е пълноправен член на ЕС.

Нещо повече, тепърва ще се оценяват ползите от членството ни в Европейския съюз.
България участва и в пакта на НАТО, а като заемаща стратегическо място на Балканите, може отново да търси пълноценно икономическо сътрудничество с Русия.

Страната ни дори има изключителна възможност да играе важна геополитическа роля и да бъде посредник между Запада и Изтока - от една страна, като член на ЕС и от друга страна, като икономически партньор на Русия. 

България не е изправена пред дилема да избира между ЕС и Русия, напротив, членството ни в ЕС не пречи на предоставения ни шанс да възстановим и развием икономическите си отношения с Русия.

Въпрос на дипломатичност ще бъде дали държавата ще успее да се възползва от стратегическото си място и дали ще защити националните интереси.

Демократична стъпка в това отношение е и референдумът, който ще бъде проведен следващия месец в Бургас относно изграждането на петролопровода "Бургас - Александруполис".