Хаосът с електронните рецепти - борбата е за контрола, не за пациента

Да направим равносметка на изтеклата седмица от въвеждането на електронните бели рецепти. Уточняваме, че бели са рецептите за лекарства, които не се заплащат от НЗОК и не са жълти или зелени (съдържащи наркотични вещества). Последните от месеци се отпускат само в електронен вариант. В конкретния случай белите рецепти обхващат най-масово използваните по време на епидемия лекарства - антибиотиците. Те са най-масово използвани и по друга причина - всеки си ги "предписва", когато прецени, по спомени от предишно лечение, ако температурата му не спадне след два дни и не му се ходи на лекар.

Какво се случи, след като дълго отлаганите е-рецепти влязоха в сила от 16 октомври. Лекарите изригнаха "истината лъсна, досега аптеките са заменяли лекарствата, обозначени в рецептите ни, с каквито преценят генерични форми". Пак да уточним, че генеричните форми са медикаменти със същата активна съставка, но от друг производител. Фармацевтите нададоха вой - "лекарите изписват медикаменти, които от месеци липсват в аптеките, искаме да отбелязват възможност за замяна". А пациентите тичаха от едните до другите или негодуваха, че лекарят не им изписва рецепти, когато му звъннат по телефона след 18 часа.

Колко са изненадани лекарите

Въвеждането на въпросните рецепти се отлага многократно през последните години точно заради съпротивата на лекарското съсловие. През август тази година най-сетне от здравното министерство обявиха, че антибиотиците и лекарствата за диабет ще се отпускат само с е-рецепта. Решението дойде след многократни сигнали, че в аптеките липсват лекарства заради износ, презапасяване и производствени проблеми. Мярката беше подложена на обществено обсъждане и заради разногласия в съсловията въвеждането ѝ се случи не на 1 октомври, както беше обявено предварително, а две седмици по-късно. Време, в което системата можеше да бъде тествана, но като че ли лекарите се надяваха номерът с отлагането отново да мине, а и както се разбира са имали алтернативно предложение - електронна и хартиена рецепта да се издават паралелно, иначе ще излязат на протест.

В първия ден от въвеждането на задължителните е-рецепти за антибиотици и антидиабетни лекарства скочи 60 пъти, което доказа, че въвеждането им е ефективно само когато е задължително. Показа и още нещо, че многократното отлагане и отпуснатите гратисни периоди не са били използвани от медицинските специалисти, за да се подготвят и да тестват мобилното приложение, което беше представено през март тази година, и голяма част от тях не знаеха как да го използват, въпреки че е създадено за тяхно улеснение.

Още по-изненадани бяха зъболекарите, които до последно се съпротивляваха на електронизацията в здравеопазването, въпреки че е неизбежна, и въпреки многократните срещи и разяснения специално за съсловието.

През първия ден от задължителното въвеждане на е-рецептите от издадени 26 000 е-рецепти само при 4000 лекарят е отбелязал в електронното предписание, че позволява генерично заместване. Фактът, че масово бяха връщани пациенти с мотива, че предписаното от тях лекарство липсва "от месеци" даде основание на лекарите да твърдят, че фармацевтите се опитват за изземат контрола над терапията, макар медиците да носят отговорността за лечението на пациента.

Какво се случи в аптеките

Фармацевтите отдавна настояват за въвеждане на генерична замяна с аргумента, че това осигурява алтернатива при липса на медикаменти в търговската мрежа. Според тях липсите на определени продукти отдавна е факт, а лекарите нямат представа какво е налично на българския фармацевтичен пазар.

Същевременно напоследък все по-активно се говори за пороците на "вертикалната интеграция" - или за възможността търговец на едро/вносител да може да открива колкото иска аптеки, чрез свързани лица. От Българския фармацевтичен съюз отдавна настояват за законодателни промени точно в тази посока. Аргументът е, че никой не може да спре вносител с N на брой аптеки да предлага в тях лекарствата, които той е внесъл на пазара, а не тези, които са предписани, с мотива, че има липси. Както се установи липсите у нас невинаги са в резултат от производствени проблеми, а от нерегламентиран износ. Да не отваряме темата за системата за контрол СЕСПА, която както стана ясно, не може да контролира този процес в сегашния си вид.

Защо е тази борба между лекари и аптекари

Едва ли има някой, който още да не знае, че фармацевтичните компании предлагат стимули, ако техният продукт се предписва по-често и се продава повече. Това носи ползи и за лекаря, и за търговеца на дребно. Споменахме и за конкретния търговски интерес при "вертикалната интеграция". Иначе казано борбата е за пари, както винаги е било.

Докато съсловията се борят за надмощие, изскачат и чисто софтуерни проблеми, които можеха да бъдат спестени на всички по веригата. Оказа се, че антибиотиците от паралелен внос, макар и от един и същ производител, не могат да бъдат предписвани, защото се въвеждат в системата с друг код - т. нар. национален номер. Сиреч, ако търсен антибиотик не е доставен от официалния вносител, но в аптеките го има от паралелен внос и макар и да го виждате на рафта, фармацевтът не може да ви го продаде, защото в рецептата не е въведен неговият код.

Освен този проблем се оказа, че някои от е-рецептите не са видими от софтуера на аптеките часове след предписването им, а за определени форми като гранулираните лекарствени продукти има несъответствие и в аптеката се визуализират "маймунки". От Министерството на здравеопазването обещаха всички сигнали за проблеми със системата да се обработват своевременно и до две седмици тя да заработи гладко.

За изглаждане на процеса обаче не помагат особено и пациентите. Пандемията задълбочи порочния навик да се търсят лекари по телефона и да се иска рецепта, без да се ходи на преглед. Само че времето на вайбър рецептите отмина и тази практика трябва да спре. Електронна рецепта не може да бъде издадена без амбулаторен лист, а такъв се издава само при извършен физически преглед. Това е единствената нормална практика и ние пациентите ще трябва да го приемем, още повече, че е в наш интерес. Ще трябва да изхвърлим и грижливо пазените стари хартиени рецепти, с които можехме да си купуваме любимия антибиотик, когато преценим, че ни е нужен. Трябва да го направим, ако искаме действително да се въведе контрол над лекарствоснабдяването, за да не пищим, че нещо липсва.

Остава въпросът с цените на лекарствата у нас, които са предмет на други мерки. Тях електронните рецепти няма да ги нормализират.