Нестабилната ситуация в Близкия изток се е превърнала в истински хаос, откакто партизаните на Хизбула започнаха атаката от Ливан в Израел преди 4седмици, убивайки осем израелски войници и отвличайки двама други 

Конфликтът бележи възобновяването на Арабско-израелската борба за надмощие, която отнема стотици животи, става причина за огромни разрушения и изселването на стотици хиляди.

Той противопоставя най-силната и модерно оборудвана армия в региона срещу малка, слабо-въоръжена армия от партизани, вдъхновена от сраженията с врага и мисията на мъченичеството.

Битките са кръвопролитни и бомбите продължават да валят върху цивилното население на двете държави.

Израел е принуден да преосмисли радикално стратегиите и тактиките си през последния месец, въпреки че е с огромно превъзходство.
Същевременно, международната дипломация е безсилна да спре убийствата, предвещаващи човешка катастрофа в Ливан

Възможно е Хизбула сериозно да е подценила израелския отговор на нападението си от 12 юли, което предизвика кризата.

Подобно нападение преди няколко години доведе до сделка за размяна на затворници, която стана причина стотици палестински арестанти  да бъдат освободени, а изтъкнати либийци да бъдат задържани от Израел в продължение на десетилетия.

Този път с новоизбраното израелско правителство, което все още трябва да утвърждава авторитета си, отговорът прилича на израелската кървава инвазия в Ливан през 1982.

Но ако целта на Израел е била да совободи своите войници и да спре дъжда от снаряди, изстрелвани от Хизбула, то тази цел остана неосъществена.
Всъщност, залповете на Катюшите удрят все по-често и по навътре в Израел, без да бъдат засечени от израелските въздушни сили.

Израел е международно осъждан заради диспропорционалното разпределение на военните сили, а Хизбула - заради бомбените си атаки.
Големият въпрос е дали Хизбула ще се решат да започнат обстрел с гранатите си с най-голям обхват - 100-километровите  Zilzal, които биха достигнали Тел Авив

В ливанската столица Бейрут се предполага, че такава стъпка ще предизвика още бомбардировки от страна на Израел - главно отвъд южните предградия на Шия, ударени досега.

Докато атаката на Тел Авив остава скритото оръжие на Хизбула, тактиките на Израел непрекъснато се развиват.
В началото бе предложено, може би малко наивно, въздушните сили и артилерията да постигнат целта на Израел - да насочи враждебната сила Хизбула към Ливан.

Големи части от сухопътните войски постоянно се включват в акцията на ливанска територия, но те трябва да се бият за всеки сантиметър земя и да я заплащат с кръвта на войниците.
Според най-новите планове Израел ще се стреми да отцепи така наречена безопасна зона в южен Ливан, да постави буфер между нея и ракетните отряди на Хизбула.

В сряда Израелският кабинет по сигурността одобри рисковано навлизане на север към стратегически разположената река Литани, на 30 км във вътрешността на Ливан.
Ако се проточи, разширяването на офанзивата може да постави израелските сили в ситуация подобна на въоръжената съпротива, която стана причина за оттеглянето им от Ливан през 2000г.

Този път обаче те няма да имат опълчение, което да поеме вместо тях ударите на врага.
Освен това неизбежна е съпротивата на Ливан и яростните атаки на Хизбула.

Инфраструктурата на страната - пътища, фабрики и мостове, вече са разрушени. Последва екологична криза, след бомбардирането на резервоар за съхранение на гориво.

Но най-сериозна ситуацията би се случила, ако бъдат унищожени петролът и дизелът, спре производството на електричество, което може да се случи до дни.

На много места престижът на Хизбула е нараснал заради постоянната им позиция, в контраст с неефективните правителства на Арабския свят.
В ливанската сектантска система на разпределяне на силите се образуват малки пукнатини, тъй като повечето ливанци все още гледат на Ливан като на враг, най-вече заради смъртта на многото невинни граждани

Разделението ще стане факт само ако израелските сили останат на юг и получат разрешение за това чрез международна резолюция, предложена от израелските съюзници в ООН