Ако зачете човек информацията от последното виртуално заседание на правителството за подписания меморандум за разбирателство с "Пос Фарма" АД, ще остане с впечатление, че се е задала много търсена високотехнологична услуга. Всичко е виртуално, модерно, софтуерът - свръхспециализиран. Да не говорим, че се отварят работни места за цели 50 души.

Зад убедителните на пръв поглед високотехнологични формулировки всъщност стои поредния кол център, който ще се изгражда в българската Силициева долина - София Тех Парк. Инвестиция за 20 млн. лв. Тези 20 млн. ще бъдат вложени в закупуването на сграда и вендинг машини. Парите ще дойдат с кредит от банка, а държавата ще осигури 357 хиляди лева, за обучение и осигуровки на 50-те фармацевти, които ще консултират виртуално клиентите.

Дори и да изключим любопитни и не незначителни подробности от професионалната биография на съдружниците в начинанието, законен ли е този бизнес към момента у нас?

Местата, в които може да се продават лекарствени продукти са регламентирани в чл. 218 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), където е посочено, че търговията с лекарствени продукти може да се извършва само в аптеки и дрогерии, с уточнението, че в дрогериите се отпускат само лекарствени медикаменти без рецепта. Изключенията са регламентирани в чл.232, само "когато в населеното място няма аптека" и в тези случаи лекарства могат да се получават, съхраняват и продават само от лекари и лекари по дентална медицина, които са получили разрешение за това по специално определен ред.

В чл. 234, ал.1 от ЗЛПХМ е въведен принципът, че продажбата на лекарствени продукти чрез автомати е забранена, освен ако са посочени в списък, определен в Наредба 28 от 2008 за устройството, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. За да се осигури безопасност на пациентите в този списък попадат само лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание (без рецепта).

С тези аргументи преди дни от Българския фармацевтичен съюз излязоха с позиция, в която зададоха няколко въпроса:

Потърсено ли е мнението на Министерството на здравеопазването и/или Изпълнителната агенция по лекарствата към Министъра на здравеопазването?

Проектът съобразен ли е с настоящото законодателство в сферата на лекарствата - Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) и подзаконовите нормативни актове, според които автомати за продажба на лекарства могат да бъдат разположени само на територията на аптеки?

Как ще се осигури съответствието на отпускането на лекарствени продукти с Правилата за добрата фармацевтична практика, които са нормативно установени и как магистър-фармацевтите ще контролират предписаното и отпуснатото?

Всъщност освен правила за добра фармацевтична практика, управляващите приеха и Национална аптечна карта, според която не могат да се откриват нови аптеки там, където вече съществуват, а на местата, където липсват, има условия, които според представители на бранша трудно могат да се спазят. Създаването на въпросната карта предизвика сериозен отпор сред собствениците на аптеки, които видяха зад идеята намерение да се ограничи правото на свободна инициатива. Тяхно е предложението например аптеките да имат възможност да продават онлайн лекарства, тъй като разполагат със специалисти, които могат да го правят контролирано и професионално. Досега това предложение не е срещнало одобрение от държавата.

Изведнъж обаче се оказва, че това може да бъде позволено на нов играч, който планира да разположи 120 вендинг машини в цялата страна, без да има аптеки и в разрез със закона.

Друг въпрос е какви условия за съхранение на медикаментите предоставя един такъв автомат и дали е в състояние да осигури най-необходимите лекарства на населението, които всъщност не са хранителните добавки, продавани без рецепта.

Вендинг автомати за продажба на лекарства без рецепта съществуват и в момента, те обаче задължително са поставени на територията на аптека и на практика покриват нуждите, когато аптеката не работи.

Според закона НЗОК не може да сключва договор с виртуални аптеки, а голяма част от лекарствата с рецепта се покриват от нея. Няма подобна практика и в страните от ЕС, с изключение на някои скандинавски държави.

Сега да си представим как може да заработи тази идея на практика.

Имаме вендинг автомат в село, в което няма аптека. В него са заредени лекарства, за които не е необходима рецепта (други според закона не може, както вече уточнихме). Този автомат е разположен да речем до смесения магазин и не се охранява, както всичко останало в подобно населено място. Баба или дядо имат нужда от лекарства, които са им изписани от лекар, значи с рецепта, защото имат куп хронични заболявания, придобити с годините. Вендинг автоматът обаче не може да им ги осигури. И понеже няма аптека във въпросното село, алтернативата е да отидат до най-близкото населено място, в което има такава. В подобна ситуация машината е напълно излишна.

Или пък да предположим, че същите баба и дядо имат нужда от хапче за глава, прахче срещу настинка. Пак отиват до автомата, през който трябва да установят контакт с виртуалния фармацевт, който да ги консултира какъв медикамент да си закупят. Да речем, че и с това се справят, макар практиката да е показала, че за възрастните хора е трудно да боравят и с най-елементарна домофонна уредба, а такива по селата не изобилстват. Тези възрастни хора ще трябва да се обслужат самостоятелно, да се ориентират как да платят и получат лекарството. Пред тази перспектива те най-вероятно отново ще се отправят към най-близкото населено място с аптека, за да поговорят с "жив човек" и да си купят лекарството по традиционния от векове начин - даваш пари - вземаш хапчето от човека срещу себе си, можеш да получиш и професионален съвет как да го пиеш.

Да разиграем и друг сценарий - вендинг машина за лекарства в градски условия. Отиваш до автомат, купувал си си кафе неведнъж и не би трябвало да е трудно да се обслужиш и за медикамент. Можеш да получиш и консултация от виртуалния фармацевт, позициониран някъде в София Тех Парк. Започваш да обясняваш какъв ти е проблемът насред улицата, зад теб се реди опашка. И други имат нужда от консултация. А може и да не се свързваш с кол центъра и направо да си избереш препарат, който е стоял във витрината, изложен на въздействието на околната среда - на припек или на минус 5 градуса студ.

Защо драматизираме, ще възразят някои, такава практика в САЩ има от години. Нека припомним, че в условията на световна здравна криза (пандемия), в каквато сме сега, това е страната с най-много заболели и починали от новия коронавирус. В този смисъл едва ли може да бъде пример за добра здравна грижа за голямата част от населението, което не може да си позволи лечение, защото му е твърде скъпо.

Оптимистите може би ще приветстват проекта с мисълта, че това ще намали цените на лекарствата - едно е да плащаш наем и консумативи за аптека, заплати и осигуровки на персонал, друго е да сложиш машина, която изисква значително по-евтина поддръжка. Е, има едни 50 фармацевти някъде в кол център, но техният брой е пренебрежимо малък, съпоставен със специалистите в националната аптечна мрежа, пък и както разбрахме държавата ще помогне с техните осигуровки. И въпреки тези обстоятелства, поевтиняване на лекарствата едва ли ще има, защото в този бизнес цените не зависят от отделния играч на пазара. Това и Марешки вече го знае.