В Министерството на здравеопазването с комсомолски плам се заеха да уредят екологично чист начин на живот на оредяващото в ерата „Борисов" народонаселение. Чиновниците - повечето закичени с (при)званието д-р и полагали Хипократова клетва, но верни предимно на партийната такава - се вторачиха в българската киноиндустрия и ТВ и решиха, че тя е опасна за хорското здраве. И като сущи цензори от татолитарната епоха препоръчаха с големите ножици да се режат всички кадри, на които се виждат герои, отдали се на порочния навик на тютюнопушенето. Димящият фас в пепелника също се оказа трън в очите на здравоохранителите...

По подобен начин през 30-те години на миналия век в Щатите бе забранено в кадър да се мяркат голи женски гърди, крака, цигарен дим, бутилки, че дори чаши с алкохол - „сух режим" все пак, оръжия, локви кръв и т.п. Което - за който има къса памет - не успя да спаси консервативното американско общество от гангстерските войни и показните екзекуции на емблематични мафиотски босове от онова време, от пълното надмощие на бутлегерите над хората на Дж. Е. Хувър, от най-запомнящите се реклами на цигари и пиячка, от най-големия брой очарователни алкохолици с цигара в уста в световното кино, от най-либералния режим за продажба на огнестрелни оръжия, от зараждащата се сексуална революция...

Националната програма за ограничаване на тютюнопушенето в България предвижда още от anno domini 2012 от витрините на търговските обекти - от хипермаркет до клек-шоп - да се изпарят не само рекламите на тютюневи изделия, но и кутиите с папироси, пакетите с тютюн, та дори запалките и кибритите. Димящата утеха отива под тезгяха или в спецмагазини. Пазителите на народното здраве стигат до идиотизма от баничарници и сладкарници да изчезнат всички гастрономически изкушения, които от памтивека се определят като „пури". Следващата стъпка е забрана на кебапчето и еклера поради сходство на формите. Поколението, което няма щастието да помни корекомите, ще трябва дълго да дири из Гуглето що е то цигарена дъвка...

В МЗ като щрауси заравят глави в жълтите павета и не виждат, че и без реклама столицата и по-големите градове са заляти от наркотици - за всеки вкус и по всеки джоб. В нито една дискотека няма да видите щанд, на който да пише „Трева на промоция!", „Амфети - най-ниска цена при нас!", няма билбордове с хероин и кока. Но всеки тийнейджър с готовност ще ви посочи мястото, където може да откриете местния дилър. Само не питайте кварталния - той със сигурност не знае. Защото пазителите на здравето не си дават сметка, че търсенето определя предлагането. И докато има пушачи - а тях неизбежно ще ги има - ще има и търговия с тютюн. А драстичните забрани и ограниченията няма да доведат до така очакваните позитивни изменения в здравния статус на нашенеца. Дори вестник „Трезвеност" да се възкреси като орган на здравното министерство, а в низовите партийни организации да се възродят антиалкохолните и антитютюневи движения...

В подкрепа на по-рано сътвореното от финансовия гений Дянков безумие, от здравното ведомство предвиждат и задържане на високите цени на всичко що е тютюн - кеф ти папироси, кеф ти пури, кеф ти тютюн за лула. Но единственото, което постигна „Брад Пит с очилата", бе драматично увеличаване на контрабандата на цигари. Вместо милиони от акцизи да отиват в продънената хазна, те потъват в бездънните джобове на босовете на нелегалната търговия с цигари (чети - с процент в партийните).

Предвижданите мерки ще доведат единствено и само до незаконно задоволяване на необходимостта от тютюн на хората, до появата на безотказни мургави дистрибутори не само на Женски пазар и „Красно село", но и до всеки квартален магазин. Що не - излизаш да си купиш хляб и кисело мляко и вместо да биеш пет километра (примерно) и до най-близката тютюнопродавница, хоп - мобилният търговец цъфва с така желаната кутия дим. С подозрително качество и произход, но задължително на приемлива цена и без бандерол...

Пушенето е най-значимият предотвратим фактор на куп заболявания, отсича безкомпромисно завеждащата отдел „Опазване на общественото здраве" д-р Маша Гаврилова. Напротив, д-р Гаврилова. Най-значимият преодолим фактор за куп заболявания, че и летални изходи от тях, са лица - нарочно не употребявам думата лекари - като Георги Хаджинеделчев от „Спешна помощ", Михаил Маджунов от ИСУЛ, прочулата с черния си хумор групичка от Горна Оряховица. Списъкът може да бъде доста дълъг.

Напоследък много се говори за „лекарска грешка", за „лекарска небрежност". Зад тези ефемизми се прикриват случаи на пълна професионална непригодност или престъпна немърливост. Навремето битуваше един виц: „Като се знам какъв инженер съм - плаша се да отида на доктор". По комунистическия почин - да превърнем мечтата в реалност, управлението на ГЕРБ доказа, че може да превърне вица в реалност...

На фона на непрестанните скандали с хора с бели престилки (единици, но хвърлящи петно връз цяло съсловие), на мизерните пари за сектора, на липсата на направления и лекарства за онкоболните, на концлагерните условия в лечебните заведения, на закритите болници, на линейките, които по-често превозват не пациенти, а покойници, МЗ да се опитва да опази популацията на тази държава със смехотворни мерки за ограничаване на пушенето звучи не комично, но трагично. Всичката я свършиха...

Отдел „Опазване на общественото здраве" май трябва да се захване, като секторите за вътрешна сигурност в МВР, да чисти собствените си Авгиеви обори и да опазва т.нар. обществено (някога народно) здраве от доктори, които не могат да отличат инсулт от грип, които с рутинна операция по вадене на сливици не позволяват на четиригодишно момиченце да порасне, които гледат на пациентите си като на кихаща касичка...

Но може ли да очакваме повече от министерство, чийто първи министър е подсъдим, вторият - намерен на кръстопът, а третият от скандалите покрай ведомството не може да отпочне да работи свястно, камо ли да свърши работата.

Всеки народ обаче заслужава управлението си, както и всеки премиер - министрите си. Този екип на здравното ведомство успешно се опитва освен с клеймото „лекарска небрежност", да остане в аналите и с етикета „управленско малоумие". Но, за съжаление, за всичко плащат онези, за които там са се загрижили...