Активността на Омбудсмана на Република България Мая Манолова през тази година наистина е забележителна. Тя винаги влиза в центъра на общественото внимание, когато има обществен спор по определен въпрос. Няма значение дали става дума за парите на партиите, за средствата на Здравната каса или за Данък добавена стойност. Омбудсманът се вихри със забележителна енергия. Човек ще каже, че е в предизборна кампания за кмет независимо, че Манолова отрича това да е така.

Омбудсманът винаги аргументира публичната си активност със законово вменените й функции да защитава правата на гражданите. Забележете на гражданите, а не на определени групи от фирми. Правим това уточнение, защото с някои свои действия и законодателни инициативи Манолова, съзнателно или не, се опитва да защити и интересите на групи от фирми, които прокарва мимоходом под прикритието на защитата на интересите на гражданите. Това се случи например с идеите й за промени в Гражданско-процесуалния кодекс, които от нейно име група депутати внесоха през февруари тази година в Народното събрание. Тогава прокламираната от Манолова идея бе, че с промените законът ще защити гражданите от неравноправни клаузи в договорите им за кредит и от произвола на кредиторите им. Само че по начина, по който Манолова предложи промените, те се отнасяха не само за гражданите, но и за всички фирмите - нередовни длъжници. И приемането им щеше да даде огромни правни възможности на компаниите, които са некоректни платци да избягват принудителното събиране на вземанията от страна на техните кредитори. А именно, бързото и ефективно събиране на вземанията е един от големите недостатъци на българската правна система, заради който тя е постоянно критикувана във всички възможни доклади на европейски и международни институции.

Липсата на достатъчно сигурни и ефективни правни механизми за бързо събиране на просрочените вземания е една от основните причини за сравнително високото ниво на необслужвани кредити у нас. Тази липса е и причина, за сравнително големите обезценки на кредитните портфейли на нашите банки, които установяват международни институции, когато ги проверяват. И всичко това дава сериозни аргументи на европейските институции да се съмняват в стабилността на финансовата ни система. С идеите си Манолова не само не способства за отстраняване на всички тези негативи, които тежат на цялото общество, а напротив - създава предпоставки за засилването им.

При това самата Манолова понякога изпада в противоречия между отделните си тези. Например в началото на юни тя сама подчерта, че страната ни е сред първите 5 държави в ЕС по лоши кредити. А както вече казахме само четири месеца по-рано инициира законодателно предложение за усложняване на правния режим за събиране на тези кредити. Така погледнато Манолова се е опитала да задълбочи проблема, а не да го реши.

Критиката и през юни този път бе отправена към фирмите за бързо кредитиране. По данни на БНБ за първото тримесечие на 2019 г. от тези фирми са отпуснати кредити в размер на 2 млрд. 522 млн. лева, като 200 млн. от тях са т.нар. "лоши кредити" - забавените за връщане. Това число не трябва да се приема еднозначно, тъй като много от необслужените кредити се продават на колекторски фирми, обясни Манолова.

Омбудсманът изтъкна, че според направения анализ тревожната ситуация със свръхзадлъжнялостта на населението се дължи именно на фирмите за бързи кредити и това се превръща в сериозен социален проблем. По нейни думи една от причините за това е включването на неравноправни клаузи в договорите между фирмите за бързи кредити и клиентите им, които са в нарушение на закона и в резултат на прилагането им често гражданите нямат изход от тежката финансова ситуация.

Нека да е ясно, че фирмите за бързо кредитиране поемат онзи контингент от граждани и фирми, които не могат да отговорят на банковите изисквания за получаване на заем. Това означава, че тази група клиенти е с висок рисков профил, което пък води до по-високата цена на кредита, който им се отпуска. Тук проблемът е, че през 2014-а максималното равнище на цената на кредита за населението бе законово лимитирано. И тъй като този лимит явно и много нисък и въобще не отговаря на рисковия профил на клиентите на фирмите за бързи кредити, тези фирми прибегнаха до други форми за формиране на по-висока цена. Те вкараха в договорите си изисквания за осигуряване на поръчител и на банкова гаранция, чието неизпълнение води до високи неустойки за кредитополучателя. Важно е да се подчертае, че тези изисквания не са забранени със закон и трудно могат да се третират като неравноправни клаузи. Те драстично - в пъти, увеличават цената на кредита, но така, че тя реално да отговаря на високия рисков профил на клиентите на фирмите за бързи кредити.

През юни омбудсманът продължи да е активна на финансовото поприще като предложи намаляване на законовата лихва за просрочие (т. нар. Мораторна лихва) от 10% на 5 процента. Всъщност тук става дума за намаляване на надбавката, защото по закон тази лихва за просрочия се формира от Основния лихвен процент обявяван от БНБ плюс въпросната надбавка, която сега е 10% годишно. И в случая Манолова отново не защитава само гражданите, защото въпросната лихва се отнася и до задълженията на фирмите. При това, ако подобно нещо бъде прието, то ще засегне най-вече държавния бюджет. Причината е че мораторната лихва е задължителна единствено за просрочия по задължения към държавни структури. В частния бизнес мораторната лихва може да се ползва, но няма пречка лихвата за просрочие там да се формира по друг начин. Например, тя да е надбавка върху лихвения процент, който длъжникът плаща на кредитора при редовно обслужване на кредита. Впрочем повечето банки точно така формират лихвите си за просрочие. И какво ще излезе, ако това предложение на Манолова бъде прието? Ще излезе, че то не защитава нещастните длъжници от техните частни кредитори, а ощетява бюджета.

Последната инициатива на Манолова е от 25 юни, когато тя представи поредния проект за Закон за частния фалит. Аргументът й е, че само в България нямало такъв закон и че с приемането му ще бъде поставен край на състоянието на "вечен длъжник", в което много граждани изпадат. Всъщност това е поредната спекулация, защото навсякъде по света законите за частните фалити имат за цел да поставят под контрола на кредиторите личните финанси на нередовния длъжник и това как той разполага с тях, а не да го отърват от неговите кредитори. Тъй като досега разработените законопроекти у нас не отговаряха на тези правни аксиоми, те така и не бяха разглеждани сериозно. Вероятно същите характеристики ще има и поредният законопроект на Манолова. А това означава, че името й за пореден път ще се върти по медиите в благоприятна за много хора светлина, което обаче не прави идеите й във финансовия сектор по-малко вредни за стабилността на държавата.