С идването си на власт в края на 60-те години на миналия век, Ричард Никсън (и Хенри Кисинджър, който е съветник на президента по национална сигурност по това време) започва "отваряне" към Китай. Това сериозно дипломатическо усилие, случващо се на гърба на войната във Виетнам, бива опосредствано от срещата между американския президент и Мао Дзъдун през 1972-ра в Пекин и кулминира в установяването на дипломатически отношения между двете държави в края на въпросното десетилетие. Целта на Никсън е двояка. Един път, да отслаби СССР, създавайки работещи отношения с друг комунистически бастион, какъвто е Китайската народна република (КНР) тогава. В рецепцията това движение на Никсън и Кисинджър ще остане като дублиране на британското балансиращо движение спрямо континентална Европа, в рамките на която бившата островна империя е подкрепяла по-слабия срещу по-силния, възпрепятствайки по този начин установяването на политически хегемон на Стария континент. Втори път, да мотивира Москва да потърси собствено подобряване на отношенията с Вашингтон, смекчавайки по този начин прогреса в двустранния диалог между САЩ и Китай. Оттук СССР и САЩ ще подпишат първите съвместни договори за ограничаване на стратегическото въоръжение (SALT I и Договорът за противоракетна отбрана).
Именно "отварянето към Китай" на Никсън от онзи период бива използвано, за да се аргументира вече пословичното желание на Доналд Тръмп за нормализация на отношенията на САЩ с Русия. Логиката (пробиването на лагера на идеологическия опонент) и изпълнителят (Вашингтон) са същите, сменени са само ролите: този път Москва е по-слабото звено, а Пекин - по-силното. Ако Никсън е целял уязвяването на СССР посредством създаването на американски възможности с КНР, Тръмп търси ограничаването Пекин, чрез развиването на опции с Москва. Промяната е продиктувана от това, че към онзи момент СССР е бил най-големият геополитически опонент на САЩ, а днес това е КНР. Последното предполага стесняване на геополитическите опции на Поднебесната империя, чрез изграждане на партньорски отношения с нейния - ако не най-близък, то със сигурност най-силен - съюзник, Русия.
Чисто теоретично, такъв един ход би бил легитимен спрямо стандартите на реализма в международните отношения, доколкото те предполагат "вбиването" на клин спрямо държави, които иначе са считани са конкурентни или дори неприятелски и имат висока степен на съгласуваност помежду си.
Подобно движение би било много по-различно от това на текущата американска администрация в лицето на Джо Байдън, доколкото нейната външна политика спрямо конкретно Русия и Китай е по-скоро издържана в категориите на идеалистичния либерализъм. За Байдън Москва е част от китайския проблем на САЩ, а не средство за неговото разрешаване. Доказателство за това видяхме и в последното посещение от тези дни на американския държавен секретар Антъни Блинкен в Пекин, където, наред с други теми от спорен за двете страни характер, бе повдигната и тази за ролята на Китай като снабдител на Русия с полупроводници и материали с двойна употреба, които Москва използва във войната в Украйна.
Затова често чуваме как настоящият ръководител на Белия дом и неговият екип говорят за "алианса на демокрациите", в сърцето на който стоят САЩ и техните партньори от Европа, Югоизточна и Източна Азия. Този тип етикиране придава идеологическо сцепление на външната политика на Байдън, но в същото време ограничава нейния обхват и консолидира противниците й като Русия и Китай (военният преврат в Мианмар през 2021-ва година е класически пример за това как идеологическият императив във външната политика на Вашингтон възпрепятства последната от това да се възползва от събитията в страната). Въпреки че е положително натоварена концепция, "алиансът на демокрациите" на Байдън е също толкова неефективна, колкото бе и негативно дефинираната "ос на злото" на Дж. У. Буш (и конкретно вкарването на Иран към Ирак и Северна Корея в момент, в който Техеран си сътрудничеше с Вашингтон срещу талибаните във Афганистан). От гледна точна на реализма, и двете формулировки - "алиансът на демокрациите" и "оста на злото" - ограничават, а не разширяват възможностите на дипломацията на Вашингтон.
Но ако изиграването на картата с Русия (срещу Китай) от САЩ минава теста на реализма на теоретично и концептуално ниво, то той се проваля на практическото такова на същия този реализъм. Това е така, понеже именно за реализма е от съществено значение констатирането на обстоятелствата в обективен, а не в пожелателен порядък (реализмът знае, че единственото нещо, което може да постигне, е не правилен свят, а правилно възприятие за света). Оттук произтичат следните възражения, базирани на реализма в международните отношения, срещу едно евентуално американско "отваряне към Русия", чиято цел е уязвяването на Китай:
- Липсата на носител: Доналд Тръмп не е Ричард Никсън. Тоест първият няма капацитета да реализира успешно подобен ход, понеже той би изисквал сериозни познавателни ресурси, чиято липса не може да бъде компенсирана нито с късмет, нито с талант (ако приемем, че Тръмп изобщо има такъв). Това е драмата на постбисмаркова Германия, добре позната в научната рецепция - реализмът е там, но нивото на реалистите е плачевно. Особено поставени в сравнителен план, което се видя най-директно при срещата им в Хелзинки през 2018-та година, Владимир Путин е по-подготвен от Доналд Тръмп и руският президент успяваше да се възползва от това в рамките на четиригодишния мандат на републиканеца;
- Липсата на желание на реципиента: оста, около която се върти външната политика на Владимир Путин, е антиамериканизмът. Русия не може да бъде средство срещу Китай, понеже за руския президент Китай всъщност е средство срещу САЩ;
- Липсата на възможност на реципиента: особено след започването на войната в Украйна, зависимостта на Русия от Китай прогресира в такава степен, че Москва не може нито да определя посоката на партньорството си с Пекин, нито неговия интензитет. Русия контролира огромно географско пространство, но скъсването на отношенията й със Запада (и конкретно с Европа, като източник на пари и престиж!) я направи още по-силно зависима от Изтока. А това я превърна в държава, която е силно лимитирана откъм възможности за стратегическо маневриране;
- Липсата на подходящи условия: когато Никсън прави своя ход, той "стъпва" на съществуващите идеологически и териториални спорове между СССР и КНР. В онзи период СССР е дислоцирал толкова от ядрените си войски спрямо НАТО, колкото е разположил и срещу Китай. Днес, по-скоро обратното, Москва и Пекин изграждат помежду си симбиоза: политическа (ос на централизирани политически системи с пропагандно-монолитна публична среда) и икономическа (руски въглеводороди срещу китайски финансови средства и полупроводници);
- Липсата на правилна философия: Владимир Путин практикува "machtpolitik" (политика, базирана на силата). По самите канони на реализма, една сила се подчинява само на по-голяма сила. В този смисъл, правенето на дипломатически отстъпки пред Москва биха били разтълкувани от Владимир Путин като проява на слабост и като покана за сервиране на още по-голяма сила. Ако един реалист трябва да избира между Невил Чембърлейн и Уинстън Чърчил, е трудно да си представим, че би предпочел да влезе в обувките на първия.
Ако можем да обобщим, изиграването на "руската карта" срещу Китай от страна на Доналд Тръмп, ако той спечели президентските избори в САЩ тази година, среща редица възражения именно спрямо от позициите на реализма, тъй като този ход не би имал субекта, който да притежава необходимите качества за реализацията му, обектът на движението няма да има било желанието, било свободата (или и двете) да приеме въпросното движение, не са налице благоприятните условия, които да опосредстват съвпадението на интересите между субекта и обекта, както ще е налице и разминаването между философия на дипломатическия акт и търсените от него цели.
Въпреки че "отварянето към Китай" на Никсън и Кисинджър през 70-те години на миналия век да съществува като успешен пример на външно-политически акт на реализма в международните отношения, то не трябва да забравяме, че тогавашното дуо заплаща сериозна цена за него - преносът на легитимност от Република Китай (Тайван) към КНР, което поставя американската външната политика в много неудобна и "сива" ситуация спрямо казуса в тайванския проток и до днес.
А това на свой ред ни подтиква към нови въпроси. Всъщност мисли ли Доналд Тръмп политиката в категориите на реализма? Aко да, какви отстъпи би направил той спрямо Русия, така както Никсън и Кисинджър извършват такива към Китай през 70-те години на миналия век, ако бизнесменът спечели втори мандат начело на Белия дом?
graflaskariss
на 30.04.2024 в 22:12:13 #34Да , описанието ти е това което казах и аз, но с малки разлики вгледай се резултатът е същият. Само че приписването на този термин само към определена държава не го приемам!
Somebodyelse
на 30.04.2024 в 21:28:24 #33graflaskariss на 30.04.2024 в 13:48:37 #33 Somebodyelse Знам Гафе. Комуноиди сте ти, Квачока и още няколко галфона, за които комунизма е нещо много по-добро от демокрацията. ------------- Да го свериш с нас дали и ние също определяме този термин като теб. Тогава да го използуващ слещу нас. Ето за мен: Според мен споделеното ползване на всяко нещо е вид комунизъм. ---------- Гафич, има си точно и ясно определение за комунизъм. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC ------------------ Комунизъм (от латински: commùnis, „общ“, „обществен“) е социално и политическо движение, поставящо си за цел създаването на безкласово общество, основано на общата собственост на средствата за производство, свободен достъп до предметите за потребление, премахване на наемния труд и на държавата.[1] В частност комунизъм се нарича и обществено-политическата, икономическа и идеологическа система, изградена от тоталитарните режими в Съветския съюз и страните от неговата сфера.[2] ---------------- Според мен споделеното ползване на всяко нещо е вид комунизъм. --------------- Определението ти за комунизъм кърти миФки
graflaskariss
на 30.04.2024 в 13:48:37 #32Somebodyelse Знам Гафе. Комуноиди сте ти, Квачока и още няколко галфона, за които комунизма е нещо много по-добро от демокрацията. ------------- С мен си объркал, не съм бил такъв никога по виждания. Това че се обръщам често с Другари те обърква, не си разбрал нищо. Според мен първо трябва да избистриш в главата си едно определение за този термин. Да го свериш с нас дали и ние също определяме този термин като теб. Тогава да го използуващ слещу нас. Ето за мен: Според мен споделеното ползване на всяко нещо е вид комунизъм. Ти ползваш ли такива неща? Градски транспорт, обща сграда общ вход общ домофон общ етаж с други, общ водопровод, ел инсталация, градинката в квартала, градът където живееш, сървъра който ползваш в работата си, MSQL таблиците, споделени хостинги, облачни сървъри, , магазина, тоалетната, влака самолета и мн. др. Убеден съм че ти много повече ползваш от мен споделени земни и обществени блага. Как аз ставам комуноид а ти не си?
bozhian-ivanov
на 30.04.2024 в 08:26:18 #31Не може тоя победил фашизма да бъде фашистки,а виж неговите бивши съюзници като булгаристанците си остават такива даже и сега с пробуждането на фашисткия им ген.И няма как да е другояче,имайки предвид няколко елементарни нещица,факти за които малко се знае и говори.Първия фашистки режим на държавно ниво не е бил в Италия,а в царство България точно преди сто години,когато по думите на един “българите са клани от българи както и турчин не го е правил”.И това е само началото.По време на всв,като съюзници на хитлер българите са вършели зверства в дадените им подмандатни територии в Сърбия,Македония и Гърция.Като фрапиращо по жестокост е убийството в сръбското село Бойник на 450 мирни жители,от които 150 деца.В Македония са ликвидирани 24000 антифашисти,а 100000 са депортирани за работа в Германия,Италия и България,в Гърция също има избити антифашисти,за над 3 години окупация…..
bozhian-ivanov
на 30.04.2024 в 07:18:08 #30Още веднъж ще спомена некои чисълца за сведение на булгаристанските неадекватници по подобие на #30 за т.н. комунизъм,а още повече че съм живял половината си живот тогава.Та специално за тях—тогава имаше такава държава България на 28—мо място в света по индекс на човешко развитие по класация на ООН,сравняваща се с най—развитите 7 тогава,с развита икономика с бвп 0,4% от световния и с 9 милиона население.Сегашното катастрофично положение на територията със затихващи функции булгаристан,горните неща са следните по ред—на 68—мо място по първия показател,с бвп 0,1% от световния(четири пъти по—малко от тогава) и само с двойно редуцирано(за сега) население до 4,5 милиона.И това не са мои измислици,а достоверни и доказани факти и то от открити източници……
Somebodyelse
на 30.04.2024 в 03:30:29 #29Знам Гафе. Комуноиди сте ти, Квачока и още няколко галфона, за които комунизма е нещо много по-добро от демокрацията. Разбира се никой от вас не е живял по времето на комунизма , но е експерт по темата Доказвай Гафчик. С всеки свой пост разсмиваш аудиторията повече и повече .
graflaskariss
на 29.04.2024 в 23:28:30 #28Somebodyelse Мсилете ей фашаги комуноидни ! ====== Ти знаеш ли изобщо какво е комуноид? Ти си вече от комуноидите. Да доказвам ли да станеш за смях отново?
Somebodyelse
на 29.04.2024 в 21:57:28 #27Forrest Dumb, специално за dumb като теб: Западът ползваше руските ресурси на БЕЗЦЕНИЦА, при това БЕЗ да напада Рашистан ! За чий fucking dumb huj ще нападат Рашистан , което означава огромни разходи , жертви , съпротива в Натовските страни и так далеее ???' Мсилете ей фашаги комуноидни !
Forrest Gump
на 29.04.2024 в 21:19:27 #26#25 Some Ма ти сериозно ли Някакъв малко по-смислен отговор няма ли
Somebodyelse
на 29.04.2024 в 20:45:47 #25user avatar 97227 Следвай bozhian-ivanov на 29.04.2024 в 20:12:58 #24 сатанисти ...Да не се забравя че Русия е богоносна държава и се управлява директно от Бога и винаги е била и ще бъде чистач на злото—хилядолетната й история го доказва….. --------- Божанчо ти си тотатален психопат майна. От сатанисткото рускофашистко котило
Somebodyelse
на 29.04.2024 в 20:43:55 #24user avatar 29847 Forrest Gump на 29.04.2024 в 17:50:26 #23 #22 Some... Ще нападне Задавал ли си си въпроса защо могъщото НАТО досега не е нападнало Русия ------ А ти задвал ли си си въпроса защо НАТО би искал да нападне Рашистан ?? Ако си , то би трабвало да знаеш, че НАТО няма и няма да има НИКАКВА полза да напада Рашистан, независимо дали руските фашаги имат или нямат ядрени оръжия.
bozhian-ivanov
на 29.04.2024 в 20:12:58 #23Булгаристанските русофоби само със съществуването си се означават като неадекватници,а като си отворят устата го затвърждават окончателно.Китай никога никого не е нападал и с Русия даже и да не са съюзници,ще се разберат защото имат един общ враг—пиндосията с нейните васали,а те като сатанисти са обречени.Да не се забравя че Русия е богоносна държава и се управлява директно от Бога и винаги е била и ще бъде чистач на злото—хилядолетната й история го доказва…..
Forrest Gump
на 29.04.2024 в 17:50:26 #22#22 Some... Ще нападне Задавал ли си си въпроса защо могъщото НАТО досега не е нападнало Русия? Че в една конвенционална война Русия със сигурност ще загуби Само, че атомът изравнява силите Толкова за анексирането на Сибир от Китай по военен начин
Somebodyelse
на 29.04.2024 в 17:19:20 #21projekt на 29.04.2024 в 17:03:37 #20 Какво би се случило с икономиката на Китай ако няма достъп до евтини суровини, до евтини енергоносители... ---- Точно така ! Именно пради това един прекрасен ден Китай ще нападне Рашистан изневиделица и ще "гепи" всичките евтини ресурси.
Somebodyelse
на 29.04.2024 в 17:16:17 #20user avatar 103901 graflaskariss на 29.04.2024 в 15:33:58 #19 Въпросът беше как си ги събрал на едно място! Акъл и да бачкаш яко това са две несъвместими неща! Едното изключва другото. Ако имаш едното значи нямаш другото! Понял дурак? ---------- Другарю Гаф Смехоралис, според теб ако си умен, задължително не бачкаш яко и ако бачкаш яко, задължително не си умен Наистина имаш тежки психични отклонения
projekt
на 29.04.2024 в 17:03:37 #19В свят на празни хартийки и реални злато, газ, нефт.... се вижда че колкото и да си голяма икономика.... Ако нямаш евтини ресурси и евтини енеро източници..... Нямаш нищо. Това не е като да си купиш 1 хляб и да избираш от Лидъл и Кауфланд. Видяхме "велика Европа" която хленче в ъгъла, ежедневни стачки и протести.... фалити, изнасяне на производства.... та на темата с Китай-Русия.... Може би ако се развали партньорството им може да се окаже че Русия ще е по малкия губещ или че Китай също ще изгуби страшно много. вижте какво се случи с технологична Германия - високо качество на продукция, инжененери, иновации...... Къде е сега Германия на световната карта. Големи и сериозни предприятия се изнасят от Германия по посока САЩ и Китай. комбинацията от евтини руски ресурси и немски професионализъм е перфектна.......но само немски професионализъм..... Пет пари не струва. Същото може да се случи с всяка една държава. Какво би се случило с икономиката на Китай ако няма достъп до евтини суровини, до евтини енергоносители...... видя се че Русия не може да бъде заместена......
graflaskariss
на 29.04.2024 в 15:33:58 #18Другарю Соме ! Темата не беше какво значи Да имаш акъл Не беше и какво значи Да бачкаш яко. Не е ясно защо си решил да обясняваш поотделно какво са! Такъв въпрос нямаше! Въпросът беше как си ги събрал на едно място! Акъл и да бачкаш яко това са две несъвместими неща! Едното изключва другото. Ако имаш едното значи нямаш другото! Понял дурак?
Somebodyelse
на 29.04.2024 в 15:03:59 #17Другарю Гаф Смехоралис , коментарът ти на описаното от мен твърдение съдържа сериозни признаци на психично отклонение. Безсмисления смях е едно от тях ПП. Така и не се разбра какви са тези конфликти в определението но не мога да окачвам повече от че век с психично разстройство.
graflaskariss
на 29.04.2024 в 13:54:30 #16Somebodyelse на 29.04.2024 в 06:00:23#12 Ще ти го обясня като на бавноразвиващ се Гафчо. 1. Да имаш акъл означава да имаш образование , умствени възможности , опит и умения в определена област. 2. Да работиш яко означава да ме те мързи и да прилагаш нещата описани в 1 Ако все още не вдяваш, питай пак. ---------------- Другарю Соме Описаното от теб твърдение съдържа сериозни конфликти в определението. Както и да е извинен си имайки предвид факта, че няма какво да се очаква от индивид с ментално изместено самосъзнание - накратко профан. Благодарим за усилията и напъните, посмяхме се ! Меееееее ... !
ВълкСчадъР
на 29.04.2024 в 12:51:13 #15Храни куче да те лае Китай са това което са БЛАГОДАРЕНИЕ на САЩ и никой друг