В речника ще намерите, че геноцид е организирано избиване на хора с цел да се сложи край на колективното им съществуване.

Заради мащабите си той изисква централизирано планиране и организационен апарат за осъществяването му.

Геноцид бе очевидно целта на Адолф Хитлер - това бе също така желанието на племето хуту в Руанда през 1994 година.

Много турци не биха отрекли, че стотици хиляди арменци са били убити по време на програма за преселването им в други части на Османската империя през 1915 година.

Но хората са загинали, казват те, в междуобщностна война - това не е организирано убийство на хора, за се сложи край на колективното им съществуване. Това не е геноцид.

Има много други по света, които не са съгласни, но някои от тях тук във Франция искат да превърнат позицията си в закон.

Долната Камара на френския парламент прие един законопроект, който разглежда като престъпление отричането, че срещу арменците е извършен геноцид.
Никоя друга страна не е предприела подобен ход, защо тогава французите правят това сега?

Всичко е политика, казват те, а за критиците на френската инициатива точно в това се корени полемиката - политиката.

Законопроектът бе предложен от опозицията на социалистите във френския парламент.

Следващата година има президентски избори и циниците казват, че постъпките за приемане на закон, криминализиращ отричането на арменски геноцид, е заиграване с арменските гласоподаватели в страната.

Жак Ланг, депутат от социалистите, смята, че е наясно с това, което става и напусна строя.

„Смятам, че социалистическата партия възприе популистка гледна точка заради електората. Това не е искрено. То е само, за да се осигури избирателната подкрепа на арменската общност."

Според циниците има и други, които вносителите на законопроекта искат да впечатлят - мнозинството френски граждани, които не искат Турция да се присъедини към ЕС.

Наистина много френски политици са съгласни, че една предимно мюсюлманска страна няма място в ЕС и това може да е мотивът за антитурския законопроект.

Но справедлив ли е цинизмът относно мотивите зад законопроекта?

За много френски политици отричането на арменския геноцид е също като отричането на Холокоста и не само социалистите подкрепиха законопроекта.

Към тях се присъединиха и политици от центъра и дясното политическо пространство.

Депутатът от управляващата Обединение за национално движение (Union pour un Mouvement Populaire) Ерве Маритон каза: „ Геноцидът е факт. Това е пълен позор за 20 век, пълен позор за човечеството, трябва да се формулира по този начин."

Правителството на президента Жак Ширак се намира в трудно положение.

Той даде да се разбере, че признаването на геноцида от Турция трябва да е предварително условие за членство на страната в ЕС, но дистанцира правителството си от законопроекта.

Премиерът Доминик дьо Вилпен твърди, че това е лоша идея и уверява, че Франция държи на близки отношения с Турция.

Френският бизнес пък се опасява, че търговията ще пострада, а износът за Турция през миналата година се изчислява на 4.66 милиарда евро.

Затова в крайна сметка законопроектът никога няма да стане закон.

Той трябва да бъде гласуван в Сената и с мнозинството на управляващите в Горната Камара е малко вероятно да мине.

Политически жест тогава и писък от депутатите, които смятат, че става дума за геноцид - или пък всичко това е политиканство?

А дали наистина има смисъл да се криминализира отричането на арменски геноцид?

Френските затвори ще се препълнят с турци, които се гордеят със своята история.

Подкрепящите законопроекта категорично отговарят „да", ужасите на миналото не бива да се забравят или отричат.

Новият законопроект не се цели в политиката, а в принципи.