В речника ще намерите, че геноцид е организирано избиване на хора с цел да се сложи край на колективното им съществуване.
Заради мащабите си той изисква централизирано планиране и организационен апарат за осъществяването му.
Геноцид бе очевидно целта на Адолф Хитлер - това бе също така желанието на племето хуту в Руанда през 1994 година.
Много турци не биха отрекли, че стотици хиляди арменци са били убити по време на програма за преселването им в други части на Османската империя през 1915 година.
Но хората са загинали, казват те, в междуобщностна война - това не е организирано убийство на хора, за се сложи край на колективното им съществуване. Това не е геноцид.
Има много други по света, които не са съгласни, но някои от тях тук във Франция искат да превърнат позицията си в закон.
Долната Камара на френския парламент прие един законопроект, който разглежда като престъпление отричането, че срещу арменците е извършен геноцид.
Никоя друга страна не е предприела подобен ход, защо тогава французите правят това сега?
Всичко е политика, казват те, а за критиците на френската инициатива точно в това се корени полемиката - политиката.
Законопроектът бе предложен от опозицията на социалистите във френския парламент.
Следващата година има президентски избори и циниците казват, че постъпките за приемане на закон, криминализиращ отричането на арменски геноцид, е заиграване с арменските гласоподаватели в страната.
Жак Ланг, депутат от социалистите, смята, че е наясно с това, което става и напусна строя.
„Смятам, че социалистическата партия възприе популистка гледна точка заради електората. Това не е искрено. То е само, за да се осигури избирателната подкрепа на арменската общност."
Според циниците има и други, които вносителите на законопроекта искат да впечатлят - мнозинството френски граждани, които не искат Турция да се присъедини към ЕС.
Наистина много френски политици са съгласни, че една предимно мюсюлманска страна няма място в ЕС и това може да е мотивът за антитурския законопроект.
Но справедлив ли е цинизмът относно мотивите зад законопроекта?
За много френски политици отричането на арменския геноцид е също като отричането на Холокоста и не само социалистите подкрепиха законопроекта.
Към тях се присъединиха и политици от центъра и дясното политическо пространство.
Депутатът от управляващата Обединение за национално движение (Union pour un Mouvement Populaire) Ерве Маритон каза: „ Геноцидът е факт. Това е пълен позор за 20 век, пълен позор за човечеството, трябва да се формулира по този начин."
Правителството на президента Жак Ширак се намира в трудно положение.
Той даде да се разбере, че признаването на геноцида от Турция трябва да е предварително условие за членство на страната в ЕС, но дистанцира правителството си от законопроекта.
Премиерът Доминик дьо Вилпен твърди, че това е лоша идея и уверява, че Франция държи на близки отношения с Турция.
Френският бизнес пък се опасява, че търговията ще пострада, а износът за Турция през миналата година се изчислява на 4.66 милиарда евро.
Затова в крайна сметка законопроектът никога няма да стане закон.
Той трябва да бъде гласуван в Сената и с мнозинството на управляващите в Горната Камара е малко вероятно да мине.
Политически жест тогава и писък от депутатите, които смятат, че става дума за геноцид - или пък всичко това е политиканство?
А дали наистина има смисъл да се криминализира отричането на арменски геноцид?
Френските затвори ще се препълнят с турци, които се гордеят със своята история.
Подкрепящите законопроекта категорично отговарят „да", ужасите на миналото не бива да се забравят или отричат.
Новият законопроект не се цели в политиката, а в принципи.



































































Коментари 5