Изявлението на Джо Байдън, което последва речта на Владимир Зеленски пред Конгреса на САЩ, съдържаше дискретна, но голяма двойна стратегическа промяна. Дори да си представим, че американският президент управлява и общественото мнение, обявяването на ускоряване на доставките на оръжия и военно оборудване, както и факта, че квалифицира Владимир Путин като военнопрестъпник, предполага, че САЩ имат план, който надхвърля афишираното. Но какъв? Да доставяш оръжия все повече става равнозначно на съучастие във военни действия. Да го наречеш военнопрестъпник означава също да намекнеш, че няма да има договорен изход от войната. Военнопрестъпник, когото ще преследваме, докато не го изправим пред Международния наказателен съд. Това казва в интервю за списание Atlantico френският външнополитически експерт и преподавател в Сорбоната Михаел Ламбер.

АТЛАНТИКО: След речта на Владимир Зеленски пред Конгреса на САЩ Джо Байдън обяви, че ще увеличи военната подкрепа за Киев и в разговор с журналист нарече Владимир Путин "военен престъпник". Изявление, което говорителят на Белия дом Джен Псаки се опита да коригира, като каза, че президентът е говорил "от сърце" и "въз основа на това, което е видял по телевизията - варварските действия на брутален диктатор, нахлуващ в чужда държава". Това изненада ли Ви? Дали това не са непоследователността и лекомислието на един застаряващ президент?

МИХАЕЛ ЛАМБЕР: Това е комуникационна стратегия, предварително създадена от Белия дом, доколкото е трудно да си представим, че американският президент прави импулсивни изявления. Въпреки това изявленията на президента Байдън са в синхрон с реалността и информацията, която достига до него всеки ден, и осъжда насилието и зверствата, извършени по време на войната.

Тази комуникационна стратегия също така подчертава незаконността на руските злоупотреби в Украйна, хуманитарната неотложност на ситуацията и свидетелства за факта, че в очите на Съединените щати и американския народ Путин е загубил своята легитимност и не е нито дипломат, нито президент, нито дори военен лидер. С това той се превръща във военнопрестъпник.

АТЛАНТИКО: При подобни изявления можем ли да предположим, че американците разполагат с информация, която ние не знаем, за реалното състояние на руската армия в Украйна (благодарение на източници в Кремъл)? Смятат ли, че могат да си позволят да поемат риска да изглеждат съюзници във войната, защото сега е необходимо само едно движение, за да се сринат руснаците или да се оттеглят?

М. ЛАМБЕР: Стратегическа грешка е да се смята, че руските въоръжени сили са изправени пред проблемна ситуация в Украйна. Към днешна дата Кремъл е изпратил само част от най-старата си военна техника там, както и малко модерна военна техника (липсват Су-35, Су-57, танк Т-14 "Армата"), което показва, че Русия запазва реалната си мощ в резерв.

От друга страна, първите дни на конфликта, тъй като все още сме на този етап, са тези на съпротива и стационарни позиции, както показа войната в Нагорни Карабах през 2020 г. Най-значимите пробиви се случват след като основната линия на отбрана е паднала. Също така е важно да запомните, че в случай на война не трябва да разкривате пълния си потенциал, защото рискувате да предадете информация на противника си. Така Русия използва само част от военния си потенциал, стратегия, която вече беше наблюдавана по време на войната в Сирия, където беше отбелязано наличието на остаряло съветско оборудване като Су-24.

Това обаче не означава, че Москва не среща никакви препятствия на място и е очевидно, че украинската съпротива е по-ожесточена, отколкото е предвиждал Путин, материалните загуби са по-големи от предвидените, а психологическата и дипломатическа устойчивост на украинския президент е забележителна.

Ето защо за Вашингтон е от съществено значение да предостави силна подкрепа на Украйна, защото Съединените щати могат да спечелят от това. Изпращането на военна техника укрепва американско-украинските отношения, което е неоспоримо предимство, защото консолидира отношенията между САЩ и цяла Европа (включително Молдова и Грузия) чрез ефекта на доминото.

Войната в Украйна ще доведе и до масови поръчки на американска военна техника в Европа, особено Lockheed Martin F-35, защото всички страни ще увеличат военния си бюджет до поне 2% от БВП (изискване на НАТО). Изпращането на американски оръжия е доказателство за качеството им и съответно води до поръчки. Следователно това е гарантирана възвръщаемост на инвестицията в дългосрочен план.

На стратегическо ниво огромната помощ, предоставена на украинците, значително отслабва руската армия. Въпреки че използваната руска техника не е най-модерната, всяко унищожаване на превозно средство, танк, самолет, всяка човешка загуба от руска страна (държава, където раждаемостта е 1,5 деца на една жена) подкопава политиката на Кремъл. Така Русия отслабва от ден на ден, икономически, но и психологически. Както в Афганистан (1979-1989), където Съединените щати помогнаха на муджахидините срещу Москва, Вашингтон помага на Украйна, защото Белият дом знае много добре, че Русия няма да може да понесе загуби за дълъг период от време. Освен това всяка човешка загуба, понесена от Русия на място, мобилизира руското обществено мнение, което се противопоставя на войната в Украйна.

АТЛАНТИКО: Имат ли американците информация и/или планове за възможна дворцова революция? Ще имат ли кандидат, който да замести Путин?

М. ЛАМБЕР: Доколкото знам, единствените два известни досега варианта са Дмитрий Медведев и Алексей Навални, като последният все още е в затвора. Въпреки това американските разузнавателни агенции, включително ЦРУ и АНС, разполагат с информация, до която ние нямаме достъп.

АТЛАНТИКО: Ако приемем, че имат кандидат, каква е вероятността да се случи сценарий за реална политическа промяна на върха на Русия? Готови ли са руското общество и държавният апарат внезапно да възприемат много по-западна/либерално-демократична политическа философия?

М. ЛАМБЕР: Шансовете са малки, не на последно място защото установяването на демократична система отнема десетилетия и поколения, за да бъде възприета масово. Например между революцията от 1789 г. и първата истинска френска демокрация от 1870 г. има три конституционни монархии, две републики, две империи и гражданска война между няколко френски въстанически комуни и правителството на Версай. Към днешна дата в самия западен свят има само една страна, която отговаря на критериите за автентична демокрация и това е Швейцария.

В този контекст единствената възможност за установяване на устойчива и здрава демокрация в Русия би била да се черпи вдъхновение от швейцарския конфедерален модел, всички останали формати не могат да бъдат въведени в дългосрочен план поради геополитиката на територията, която е твърде обширна и в крайна сметка води до централизация на властта за борба срещу регионализма (по-специално чеченците и сибирците).

Тази идея за швейцарски модел в Русия беше изоставена след смъртта на Ленин, който е живял в Швейцария от 1914 до 1917 г. и се е вдъхновявал от нея. Това беше ключов момент в световната история, когато Русия можеше да се превърне в най-великата демокрация в света или в диктатура и за съжаление последният вариант се е наложил.

АТЛАНТИКО: Готови ли са САЩ да рискуват открит конфликт с Русия при условие, че тя няма да прибегне до ядрения вариант и че театърът на военните действия ще остане ограничен до Източна Европа, без да застрашава Съединените щати?

М. ЛАМБЕР: Ако ядреният вариант бъде изключен, САЩ биха могли лесно да отблъснат Русия. Наистина, Съединените щати разполагат с военни технологии като самолети от 5-то поколение (F-22 и F-35) в изобилие, модерни танкове (M-1A-2 Abrams), мрежа от сателити с много висока прецизност, информация, събирана и обработвана от АНС (15 000 служители за бюджет от 10 милиарда долара) за няколко секунди, и то без да се брои съвършенството на американския флот. Съединените щати остават безспорната военна сила на земното кълбо, независимо дали сме доволни от нея или не, с годишен бюджет от 686,1 милиарда долара. За сравнение, Русия харчи само 69 ​​милиарда долара годишно за бюджета си за отбрана.

Във война от типа държава срещу държава (за разлика от асиметричната война в Афганистан и Сирия) Съединените щати нямат противник. Освен това имат неофициални технологии като TR3-Black Manta (временно име), чиито възможности все още са неизвестни, както и проекти за самолети от 6-то поколение в процес на разработка.

Русия със сигурност има много материали, но малко качествено оборудване, и затова можем да си представим, че тя печели срещу западни сили като тези на Швеция (армия с отлични постижения, която сме склонни да подценяваме), но със сигурност не срещу Съединените щати и Китай, двете единствени суперсили.

Проблемът на тази война е, че ако не беше страхът от ядреното оръжие, френско-германско или френско-британско дуо можеше да изтласка Русия обратно на нейна територия. Ето защо Владимир Путин побърза да размаха ядрената заплаха, защото знае много добре, че неговите войски не биха могли да се равняват на някои западни армии. Както и през Първата световна война, страхът от "руския парен валяк" по същество е психологически. Освен модерна техника (С-400, Су-35, Су-57 и танк Т-14 Армата), по-голяма част от въоръжението му е от съветската епоха или от 2000 г. Ето защо този украински конфликт може да се промени по всяко време. Ако западна сила реши да се намеси в Украйна, Русия ще има само две възможности: поражение или ядрено отмъщение.