Миналата седмица Европейската комисия стартира проект за борба с дезинформацията и руската пропаганда на територията на ЕС. Платформата има за цел да оборва фалшиви новини и да разобличава техните разпространители. Сред посочените източници на "фейк нюз" и про-кремълска пропаганда фигурират и осем български сайта.

Това действие на ЕК е елемент от правилната, макар и много закъсняла реакция спрямо хибридните интервенции на Москва. На Еврокомисията й трябваха почти две години, за да установи наличието на такъв проблем - нещо, което по-будните граждани усетиха за има-няма два месеца. До момента противодействието е доста хилаво (ако изключим действията на отделни държави от бившия източен блок, където на руската заплаха се гледа много по-сериозно) и се ограничава само до тревожни констатации и не особено успешни опити за контра пропаганда.

А какво би следвало да се направи? Ако нашите европейски държави и общества са си на мястото, трябва да последва закриване на въпросните източници на дезинформация, а отговорните лица да бъдат осъдени на дълги срокове затвор за тероризъм и антидържавна дейност. (Конкретно в България, по същото време бе оповестен доклад на Министерски съвет, в който Русия е обявена за основна заплаха.) Дали и къде това ще се случи, предстои да видим...

Да се смята обаче, че Русия е главен виновник за разпространението на феномена "фейк нюз", би било огромна грешка. Не всички фалшиви новини идват от "тролската фабрика" в Санкт Петербург. И това е така, защото първопричината за това явление не е геополитическата доктрина на Кремъл, а нещо съвсем друго.

Нека да се върнем няколко десетилетия назад. Нямаше интернет, а телевизиите, радиостанциите и печатните издания бяха по-малко в сравнение със сега. Достъпът до медийна трибуна беше изключително труден, като процесът на селекция филтрираше информацията и така медийното пространство бе общо взето чисто от безумия. Да, имаше цензура (особено в комунистическия лагер), но на видяното/чутото/прочетеното можеше да се вярва. Телевизията, радиото, вестникът и списанието бяха безспорни авторитети.

Докато сега живеем в информационна джунгла. Бумът на информационните технологии доведе до експлозия и на медийния плурализъм. Днес медийната среда е практически неограничена и практически без ограничения върху достъпа, а евентуалният контрол върху достоверността на публикуваната информация - изключително труден. Днес всеки може да твърди всичко и ако го твърди достатъчно убедително, аудиторията ще му повярва, без значение колко е далеч от истината. И резултатите са налице: Земята е плоска, ваксините са опасни, самолетите ръсят кемтрейлс, американците контролират климата чрез ХААРП, консумацията на животински продукти (включително мед) е в разрез с природата и т.н. Все неща, които преди едно поколение биха били отхвърлени като абсурди, а днес се споделят от немалко хора.

В миналото поради по-ниската степен на информираност, мнозинството от хората са си давали сметка за своето невежество и затова са делегирали решения на елитите (информираните и ерудирани хора). Сега обаче информационната джунгла кара всеки да се чувства ерудит, без реално той да е такъв. Авторитетите се сринаха, защото всеки интернет потребител претендира да е авторитет.

В същото време не бива да си въобразяваме, че таргетът на фалшивите новини се състои само от нискообразовани. Хора с образование, кариера и добро обществено положение също попадат в капаните на информационната джунгла и неволно се превръщат в разпространители на дезинформация. Особено ако са по-възрастни и помнят времената, когато публикуваната информация не подлежеше на съмнение.

Съвременната реалност изисква адаптиране към нея. В случая това означава у потребителите на информация да се култивират навици и умения за разпознаване на фалшивите новини. Това обаче е дълъг и труден процес. А докато той даде плодове, са нужни крути мерки - спиране на сайтове и блогове, многоцифрени глоби и затвор.

Защо лекарските грешки подлежат на наказателна отговорност, а журналистическите - не? И не е ли редно, както лекарите полагат Хипократова клетва, в която първо правило е "Не вреди!", то и всички ние, които сме свързани с медиите (собственици, журналисти, репортери, редактори, външни автори) да полагаме подобна клетва, в която първо правило да бъде: "Не заблуждавай!"?