Протестите в Източен Йерусалим и ивицата Газа са спонтанни и се организират без лидерите на Палестинската автономия и Хамас, пише в своя обзор на арабската преса френският седмичник Courrier International. Това подчертава общите пунктове с протестите, които разклатиха режимите на други арабски страни.

"Отдавна не бяхме виждали палестинската кауза начело на новините", отбелязва панарабският всекидневник "Ал Кудс". "Какво щеше да се случи, ако изборите, първоначално насрочени за 22 май, не бяха отменени" от президента на Палестинската администрация Махмуд Аббас. Журналистът си представя формата, която мобилизацията на палестинците в Източен Йерусалим и жителите на квартал "Шейх Джаррах" би могла да приеме в контекста на една предизборна кампания: "Щяхме да видим застъпването на националната борба и демократичната борба (...). Ако тези избори бяха част от "опаковката"на настоящата ескалация, йерусалимци щяха да намерят начин да участват в гласуването под носа на израелския окупатор. И щеше да излезе, че израелците потискат не само националните стремежи на палестинците, но и техните демократични стремежи. "

Дори лишени от изборния процес, палестинците намират "огромна енергия и смелост", отбелязва свидетел на място, цитиран от ливанския ежедневник L"Orient-Le Jour: "Нещо вълнуващо и ново се случва на много палестинци. Въпреки контекста, въпреки умората. Лепило отвъд националната принадлежност, което има повече общо с премеждията и споделените трудности, отколкото с истинска общност, сформирана на база политическо мнение. "

Трябва да подчертаем, че в ивицата Газа "не всеки град, а буквално всеки квартал се е мобилизирал в отговор на случилото се в Йерусалим", и всичко това чрез "спонтанна реакция, далеч от фракции и всякаква координация".

"Революциите не са казали последната си дума"

Сайтът "Ал Мудун" отива по-далеч, като подчертава това преодоляване на политическите разделения. За него "липсата на политически лидери, децентрализираната мобилизация, ролята на социалните мрежи" и появата на ново поколение активисти, много млади, са характерни за последователните вълни на "арабската пролет". Това ще покаже, че "революциите, които разтърсиха региона преди десет години, не са казали последната си дума".

"Трябва да се запитаме за връзката между демонстрациите в Йерусалим и тези, които се проведоха в Алжир, Судан и Ливан", смята сайтът и пита още: "Трета вълна на "Арабската пролет " ли е това? Или възобновяването на втората, която беше прекъсната само от пандемията? (...) Или палестинските протестни движения имат свой собствен цикъл? "

Независимо дали става въпрос за трета Интифада или по-скоро нова вълна на "Арабската пролет", формите на спонтанна и децентрализирана мобилизация не възникват случайно, обяснява "Ал Мудун": Протестите се случват не само без участието на лидерите (на Палестинската автономия на Западния бряг и на Хамас в Газа). В известен смисъл те се развиват въпреки тези лидери и може би дори срещу тях, макар и имплицитно.

Всъщност Палестинската автономия е "много критикувана от демонстрантите", потвърждава L"Orient-Le Jour в друга своя статия. Махмуд Аббас, който отложи парламентарните избори за неопределено време, за да не рискува да излезе отслабен, сега изглежда по-съкрушен от всякога.

"Интересно е, и не е изненадващо, че властта предприе репресии срещу палестинските протести на Западния бряг. Страхува се от масово народно движение срещу израелците, което по този начин може да оспори ръководството и статуквото ", казва Яра Хавари, анализатор в Центъра за политически анализи "Ал Шабака", интервюиран от бейрутския всекидневник.

В този контекст Хамас "изглежда иска да се възползва от атмосферата на бунт, оживяваща населението на цялата палестинска територия, за да се позиционира като основното съпротивително движение срещу Израел".

Но, изстрелвайки ракети срещу Йерусалим, "ислямисткото движение играе опасна игра, защото крие риск от мащабни репресии от страна на Израел", добавя журналистът на L"Orient-Le Jour. Последната война датира от 2014 г. и оттогава, въпреки повтарящите се ескалации, и двете страни се стремят да не отидат твърде далеч, за да не повторят сценарий, при който няма да има печеливш."