Победа на търпеливата дипломация - така могат да се окачествят успешно завършилите след повече от десетилетие преговори между световните сили и Иран за ядрената програма на Ислямската република.

Съгласуваният „Съвместен всеобхватен план за действие" (JCPOA) по иранската ядрена програма, поместен на 159 страници, е продукт на едни от най-дългите и тежки преговори в модерната дипломация.

Въпреки че преговорите започват през 2003 година между Великобритания, Германия, Франция и Иран, реалният напредък, водещ до този резултат, набира скорост с тайните разговори между САЩ и Иран през 2013 година. Представителите на двете държави провеждат серия от срещи в Оман и Женева, които павират пътя за резултатна дипломация между Техеран и „шесторката" (САЩ, Русия, Китай, Франция, Великобритания и Германия, председателствани от шефа на външната политика на ЕС).

Историческото споразумение се базира на прилагането на „Съвместния план за действие" (JPOA), приет на 24 ноември 2013 година в Женева. В дългосрочното споразумение между двете преговарящи страни са заложени мерки за предотвратяване Иран да се сдобие с атомно оръжие в близките 10-15 години и привеждане на ядрената програма само за мирни цели, а в замяна световните сили ще отменят наложените през годините санкции.

Най-важните проблеми обхващат: капацитът за обогатяване на уран; запасите от обогатен уран; подземните заводи за обогатяване на уран „Натанз" и „Фордо"; реакторът за тежка вода до Арак; пълен достъп до обектите за инспекция от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ); разследване ядрените дейности на Иран в миналото; премахване на санкциите; нова резолюция на Съвета за сигурност на ООН и оръжейното ембарго.

Към момента за период от 2-3 месеца Иран може да се сдобие с достатъчно материал за едно оръжие за масово поразяване. Рестриктивните мерки в документа, които ще са за 10 години, в този случай удължават срока за събиране на достатъчно материал с най-малко за една година.

В дългосрочен план Иран ще ограничи всички дейности за обогатяване на уран, включително някои дейности за проучване и развитие за период от 8 години. Ислямската република ще съкрати приблизително с 2/3 инсталациите за обогатяване на уран. Към днешна дата страната има 19 хиляди центрофуги и според постигнатата договорка ще ги намали до 6 104 центрофуги. Само 5 060 от тях ще обогатяват уран за период от 10 години. Всички 6 104 центрофуги ще бъдат първа генерация IR-1s., която е от 50-те години на XX век. Останалите центрофуги и инфраструктура в „Натанз" ще бъдат под наблюдението на МААЕ.

Важен параметър от сделката е, че Иран няма да може да обогатява уран с концетрация от над 3,67% ( за период от 15 г.) - нискообогатен уран, който може да бъде използван за ядрени централи. Страната вече е намалила запасите си от уран, обогатен до 20%. Обогатяването на уран ще става само в „Натанз" и ще бъде за срок от 15 години.

В „Натанз" Иран няма да има повече от 5060 центрофуги IR-1 в повече от 30 каскади за период от 10 години.

Техеран няма да използва модели центрофуги IR-4, IR-5, IR-6 или IR-8 за обогатяване на уран за срок от най-малко 10 години, но ще могат да бъдат използвани за изследвания и развитие, както и за тестове при определени условия и определен срок. До 30 цетрофуги IR-6 и IR-8 ще могат да бъдат тествани след 8 години и половина. След 8 години ще се позволи на Иран да произвежда до 200 частични модерни центрофуги на година и две години по-късно ще може да изгражда цялостно завършени модерни центрофуги.

Важна точка от споразумението е свързана с ядрения обект „Фордо", който се намира под планината до град Кум. За него се разбира през 2009 година. Той повече няма да бъде използван като място за обогатяване на уран. Иран няма да обогатява уран в обекта за период от най-малко 15 години. Ислямската република е съгласна обектът да се използва само за мирни цели - ядрен, физически, изследователски център с международно сътрудничество. Почти 2/3 от 1044 центрофуги IR-1 и съоръженията в обекта ще бъдат премахнати. Останалите центрофуги няма да обогатяват уран. Две каскади ще бъдат модифицирани за производство на стабилни изотопи. Това ще стане под съвместното партньорство с Русия. Цялата инфраструктура и центрофугите ще бъдат под наблюдението на МААЕ в продължение на 15 години. Обектът няма да бъде използван повече за военни цели.

В период от 15 години Иран постепенно ще изпълни международните стандарти за произведено ядрено гориво в страната и ще намали запасите с уран от около 7 500 килограма до 300 килограма, които ще са с концентрация от 3,67%  - редуциране с 96%. Техеран също се задължава да не произвежда, търсили или да се сдобива с изолиран плутоний, високообогатен уран ( с концетрация 20% или повече уран-235) или уран-233, или нептуний-237 (с изключение за използване в лабораторни стандарти или в инструменти, използващи нептуний-237) за 15 години. Голяма част от материала ще бъде продаден на международни цени и доставен на международен купувач, а също така преработен в гориво.

Друг ключов момент е 40 мегаватовият реактор за тежка вода IR-40 до Арак. Иран е задължен да премахне активната зона на реактора и да го запълне с бетон. Реакторът ще бъде презастроен, за да се минимизира производството на плутоний, непозволяващо да бъде създадена бомба за масово унищожение, и няма да надвишва 20 мегавата.  Предимно ще се използва за мирни ядрени проучвания и производство на радиоизотопи за медицински и индустриални цели.

В следващите 15 години Ислямската република няма да има други реактори за тежка вода в страната или да натрупва тежка вода. Излишните материали ще бъдат изнесени на международния пазар. Реконструираният реактор ще използва обогатен уран с концетрация 3,67% във формата на уранов оксид с маса от около 350 килограма. Изразходеното гориво ще бъде изнесено от страната.

Може би най-важният момент е прозрачността при изпълнението на споразумението и инспекциите, които ще покажат дали Иран спазва договоренностите. Международната агенция за атомна енергия отдавна се опитва да си извоюва това право.

Инспектори от агенцията ще имат достъп до всички декларирани от Иран ядрени обекти, но с много по-модерна технология в сравнение със сега. Те ще могат да посещават и недекларирани обекти, където смятат, че има ядрена дейност, но предварително ще уведомяват Иран. Комисия от членове на МААЕ ще решава дали молбата на инспекторите за достъп е справедлива и ще взема решение с мнозинство.

Отделно МААЕ и Иран приеха "пътна карта" за оценка на ядрената програма.  Клаузите в споразумението ще позволят на генералния секретар на агенцията да излезе с доклад за евентуалното военно измерение на иранската ядрена програма до 15 декември 2015 година, включващ  ядрените дейности на Иран в миналото ( предимно преди 2004 година) и неразрешените въпроси.

Прозрачността ще позволи на МААЕ да наблюдава мините и заводите за уранова руда в продължение на 25 години; 15 години за центрофугите в складовете и останалата инфраструктура; 15 години ежедневен достъп до сградите в „Натанз" и 20 години за роторите на центрофугите.

Между 130 и 150 инспектори на МААЕ ще инспектират ядрените обекти.

В замяна на всичките тези ограничения, които се налагат на Иран, САЩ и ЕС предоставят гаранции, че финансовите и икономическите санкции ще бъдат отменени. Ислямската република твърдо настояваше рестриктивните мерки веднага да бъдат премахнати щом започне прилагането на споразумението.

ЕС ще спре петролното ембарго и действието на санкциите в банковия сектор, което ще позволи на Иран да участва в швейцарската електронна банкова система. Президентът на САЩ Барак Обама също ще предприеме стъпки за спиране на търговските и финансови санкции. Съветът за сигурност на ООН пък ще одобри споразумението с резолюция и ще отмени наложените санкции щом Иран започне да изпълнява клаузите от договора. Ако САЩ или друг член на Съвета за сигурност на ООН смята, че Иран нарушава правилата, може да поиска връщане на санкциите в рамките на 65 дни.

Новата резолюция на Съвета за сигурност ще отмени предишни резолюции със санкции срещу Иран - 1696 (2006), 1737 (2006), 1747 (2007), 1803 (2008), 1835 (2008), 1929 (2010) и 2224 (2015) - заради ядрената програма. Решението ще бъде прокарано до 10 дни, но споразумението няма да влезе в сила в близките 90 дни, тъй като подписалите го държави трябва да го прегледат и гласуват в парламентите.

В същото време оръжейното ембарго срещу Иран ще остане в сила за 5 години, а забраната за трансфер на ракетни технологии ще остане в сила 8 години.

С падането на санкциите Иран ще получи достъп до повече от 100 милиарда долара замразени средства и според наблюдатели тези пари могат да бъдат използвани за финансиране на екстремистки движения и армията. Споразумението забранява налагане на нови санкции от САЩ на Иран във връзка с ядрената програма и при нарушение може да принуди Техеран да спре да изпълнява сделката.

Интересно е да се отбележи, че в споразумението не се споменава за военния обект „Парчин", където в миналото е извършвана ядрена дейност, а също за изградената от Русия ядрена централа „Бушер", която според анализатори може да произведе плутоний за десетки бомби.  Споразумението ще вдигне и  международни санкции срещу няколко ирански компании, включително (IRGC)-Air Force Al Ghadir Missile Command,  които са свързани с подкрепа на тероризма и изграждане на балистичени ракети, което е в явно противоречие.

Иран и няколко други държави настояваха за незабавно прекратяване на оръжейното ембарго и търговията с балистични технологии, но САЩ са категорични, че трябва да останат, тъй като Техеран ще се възползва и ще достави оръжия на своите съюзници в Близкия изток.

Споразумението като цяло беше приветствано от международната общност с изключение на няколко страни, които се опасяваят, че сделката дава картбланш на Иран да сее хаос в региона.

Иран и специално президентът на страната Хасан Рохани са най-големите печеливши от споразумението. Рохани не само спечели правото на Ислямската република да развива мирна ядрена програма, но и постави начало на края на международната изолация на страната. Но не е изключено твърдолинейните в страната да се опитат да блокират или осуетят приемането и изпълнението на споразумението.

В региона президентът на Сирия Башар Асад също може да се радва от сключеното историческо споразумение, защото Иран е основният съюзник на Дамаск. При такава ситуация Техеран може да увеличи подкрепата за Асад, а също да участва в евентуални преговори за бъдещето на Сирия, като се има предвид, че САЩ игнорират като цяло позицията на Ислямската република по този казус.

Администрацията на президента на САЩ Барак Обама също е на печалившата страна, тъй като най-малко американците отлагат евентуална война срещу Иран на този етап. Вашингтон показа, че търпелива/интензивна и компромисна дипломация може да носи благоприятни (за момента) промени в международен план, загърбвайки повече от десетилетие на скъпоструващи и разрушителни за Близкия изток войни. В този контекст постижението на американската администрация на президента оборва прословутия израз на Джордж У. Буш от 2002 г., че Иран е член на „оста на злото", макар че Барак Обама не забрави да припомни, че все още отношенията с Ислямската република са обтегнати в редица други области и имат фундаментални различия.

Факт е, че през последните 2-3 години Обама пое инициатива за разрешаване на някои дългогодишни спорове (включително Куба), но за сметка на новопоявили се.

Колкото са поддръжниците обаче, толкова са и критиците на споразумението с Иран в САЩ. Републиканците бързо се заканиха, че много внимателно ще проучат съдържанието на документа, давайки индикации, че ще го блокират в Конгреса. Американският законодателен орган ще има 60 дни да прегледа споразумението. Някои в САЩ вече смятат, че сделката ще доведе до въоръжена надпревара в Близкия изток и опит за разширяване на влиянието на Иран в региона, което може да предизвика нов конфликт.

Въпреки това Обама се закани да използва правото си на вето, ако Конгресът блокира сделката.

Освен САЩ, основен принос за сключеното споразумение с Иран има и Русия. Самият Обама призна, че без парньорството с Русия сделката нямаше да се осъществи.

Веднага след огласяване на споразумението руският президен Владимир Путин обяви, че това е голямо облекчение за света. Отмяната на санкциите ще помогне за задълбочаване на сътрудничеството между Русия и Иран във военната сфера, енергетиката и други области. Отделно Москва е категорична, че Техеран може много да допринесе в борбата срещу „Ислямска държава". Партньорството между Русия и САЩ за Иран може да помогне и за развдряване на отношенията във връзка с кризата в Украйна.

Като губещи могат да се определят премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, Саудитска Арабия и „Ислямска държава".

Биби Нетаняху е най-големият противник на иранското ядрено споразумение в света. Години наред повтаряше, че ще спре ядрена договорка между Вашингтон и Техеран, което не само че не успя, но и обтегна стратегическите връзки със САЩ. Жестоките критики по адрес на „терористичен" Иран от страна на израелския премиер не само са приемани от някои в еврейската държава като преувеличени, но и понякога звучат лицемерно при положение, че Израел има недекларирано ядрено оръжие и не участва в Договора за неразпространение на ядрени оръжия.

Саудитска Арабия, която води прокси война с Иран в Сирия, Ирак, Бахрейн и Йемен, най-вероятно е дълбоко обезпокоена от промяната в отношенията между САЩ и Ислямската република. Рияд може да възприеме хода на Вашингтон като игнориране на притесненията около сигурността на държавите от Персийския залив. Религиозните сблъсъци между сунити и шиити алармират за нов елемент във враждебните отношения между араби и перси.

„Халифатът" на „Ислямска държава" е заплашен от сделката между световните сили и Иран. Евентуално сътрудничество между водената от САЩ коалиция срещу терористичната организация и Иран може да донесе нов импулс във войната срещу джихадистите, макар че Обама попари надеждите за алианс, след като каза, че Техеран може да участва само в диалога за Сирия, но не и в коалицията. Иран вече сигнализира, че може да помогне, ако САЩ, Турция и персийските държави се ангжират сериозно в борбата срещу тероризма.

Прилагането на споразумението между Иран и „шесторката" ще покаже дали дипломацията носи реални ползи за световната общност или просто пренареждане на фигурите за нова шахматна битка.