Най-бързо растящата икономика през поредните две десетилетияв ЕС е в момента най-бързо стопяващата се...

Кратка справка:

  • Население - 4, 339 млн.
  • Брой на трудоспособното население - 2 ,218 млн.
  • Брой на студенти - 138 хил.
  • Брутен вътрешен  продукт - 190. 601 млрд.
  • Износ за Европейския пазар - 41%
  •              Великобритания - 18,7 %
  •              САЩ и Канада - 18,3%
  •              Други - 22.00%
  • Минимална работна заплата  - 8,65 евро за час
  • Новопостроени къщи - 58 900
  • Апартаменти - 18 700
  • Ипотечен кредит на глава от населението - 32 229*

Ирландия притежава една от най-отворените икономики в света. Със БВП от 37 153 евро на глава от населението, износ от 88,859 милиарда и вносът от 62, 603 милиарда страната е изложена изключително много на влиянието на световната икономика.

При разрастващата се криза възможността да я овладее не е изпитание за правителството. То е изпитание за Ирландия. Икономическите трудности, пред които е изправена  в известна степен  се дължат на недалновидността на политиците.

Парламентарното мнозинство, на което се радваше управляващата Фиина Фойл й изигра лоша шега. Обградени от техни приятели, които се радваха на просперитета  на страната,  управляващите не можаха или не искаха да видят задаващата се катастрофа.

Съвпадането й със световната икономическа криза я мултиплицира във всеки отрасъл - банков, производствен, търговски, туристически и не на последно място строително -предприемачески.

Тук ще се спра нa един от факторите довел до срива в ирландската икономика - пазара на имоти.

За ирландците е от изключително значение правото на собственост  върху имота им. Да имаш свой дом за тях е също толкова важно колкото за нас българите.

Затова при първите наченки  на подобряване на жизнения им стандарт ирландците почнаха да купуват имоти. Това, което те правиха извън работно време - за тези на които  не беше професия - беше  да купуват имоти.

Те купуваха толкова бързо, че местните строители не смогваха да построят следващата партида от къщи и ирландците гладни за повече и повече се ориентираха към международните пазари. Ненаситността за закупуване на имоти изглеждаше нескончаема. Но в този живот нищо не е безкрайно.

От другата страна стоеше големият бизнес, банките и не на последно място политиците. Първите и вторите видяха в склонността на ирландеца да купува имоти бездънна яма за правене на големи пари.

Политиците искрено желаеха да имат щастливи граждани, което бе равносилно на ирландец с имот. И така банки, бизнес и политика съчетаха усилията си - политиците издаваха разрешения за повече строежи, банките ги финансираха, а големите бизнесмени реализираха, създаваха се хиляди нови работни места.

Ирландия стана от емигрантски ориентирана страна в имигрантска. За по малко от десетилетие броя на имигрантите предимно от Източна Европа нарасна от нула до 12 %. И това на фона на стабилния положителен прираст на собственото й население.

И както вече се вижда, имаше грешка в заданието. Банките. Те стояха в познатата ни схема на входа и на изхода на пазара на имоти. Те даваха пари на бизнесмените, за да строят и на гражданите - да купуват.

Някои от тях дадоха над тридесет пъти сумите на вложените в тях средства. Други дадоха 100 % кредитиране по ипотечните заеми.

Надпреварата между банките за влагане на средства в този сектор  беше  мащабна. И както се оказа, не съвсем прозрачна и може би не съвсем законна. Цените на имотите в Дъблин  доближиха цените на имотите в Лондон.

Държавата наблюдаваше безучастно растящите цени, като по никакъв начин не се опита да урегулира този сектор на икономиката, не и преди изборите през май 2007. А след това беше много късно.
Всичко тръгна толкова бързо надолу, че някои новодомци загубиха 10% от стойността на къщите си в периода от покупката до нанасянето си в тях.

До миналата 2008 година интересът към изложения за недвижими имоти беше огромен. Предлагаха се имоти  на изключително атрактивни цени по цял свят.

Мнозина ирландци ипотекираха повторно имотите си, за да могат да закупят още имоти. Инвестираха зад граница, предимно в Източна Европа и Испания, без дори да видят това, на което ставаха собственици.  Голяма част от тях днес спешно се нуждаят от средства, за да изплащат задълженията си, но не могат да продадат задграничните си придобивки.

Това ги поставя в изключително трудна ситуация - възможно е да загубят имота в собствената си страна, но да бъдат щастлив собственик на апартамент в Будапеща или Мадрид, например, където цените също намаляват с бързи темпове.

Предполагам, че няма да бъде далеч моментът, когато някои ирландци ще се окажат с два пъти по-голям ипотечен заем от стойността на притежаваното от тях.

Забавянето на темповете в строителството имаше негативен ефект върху цялата икономика и ако световната финансова криза не можеше да бъде предвидена, не и в размерите на които сме свидетели днес, то намаляването на възвращаемостта по кредитите при рязко спадане на цените на имотите можеше.

Ирландските банки се оказаха абсолютно неподготвени за лошите - или токсични - кредити, както ги наричат тук.  Те започнаха да стават притежатели на имоти или инвестиции в имоти, чиято стойност намаляваше бързо.

В същото време цените на акциите им започнаха да падат, не бързо, а главоломно.  В началото на 2008 една акция на Банката на Ирландия беше 10 евро, днес е 0,21 цента, като се обсъжда евентуалната й национализация.

Английско - Ирландската банка (АИБ) беше национализирана преди няколко седмици, като информацията относно плачевното й състояние продължава да буни духовете на обикновения данъкоплатец, който е новият й собственик.

Оказа се, че АИБ е отпуснала на 15 души по 500 милиона евро или общо около 7 милиарда за закупуването на собствените й акции. Анонимността на тези привилегировани заемо-получатели, както и фактът че кредитирането им е вписано като токсично за банката, предизвика огромно недоволство сред ирландците.

Председателят на борда на директорите  на банката  получил  заем  в размер на почти 90 милиона. Преди да бъде национализирана АИБ, в баланса й били вписани 7 милиарда, които  били депозирани в нея за няколко часа.

Министърът на финансите получил  доклад,  посочващ този факт, но той не го прочел....

И още, и още, и още. Към момента очакванията за лоши новини от банковия сектор са повече от католиците в страната.

Къде е отговорността на политиците?  Нарастването на цените на имоти не можеше да продължи нескончаемо.  Чрез издаването на повече разрешителни за строежи, които не се базират на най-проста статистика за нарастването на потребността от нови домове, политиците насърчаваха този сектор.

Данъкът върху сгради в Ирландия е еднократен, при закупуване на имота, тоест гражданите го плащат, и от там нататък нямат никакви  финансови задължения към държавата.

Създаването на механизми за данъчно облагане на граждани с повече от един или два имота може би щеше да възпре част от тях, ако собствениците трябваше да заделят всяка година за данък сгради.

Сигурна съм, че икономисти биха могли да предложат различни варианти. Решенията за регулирането на даден отрасъл в икономиката са тежки но превантивната намеса на държавата е необходимост, когато пазарът е нестабилен.

Забавянето може да нанесе тежки последици, на които сме свидетели днес. Дали политиците са частично отговорни ще решат ирландските граждани на следващите парламентарни избори. Колкото до банкерите, се надявам правосъдните органи да имат думата.

Дейността на ръководството на Англо-Ирландската Банка се разследва от прокуратурата, но това няма да върне загубените спестявания на хиляди граждани, които смятаха, че инвестициите в акции на банки са сред най-сигурните.

От началото на годината беше направена една актуализация на бюджета, с която бяха засегнати доходите на държавните служители. Към днешна дата се обсъжда нова актуализация, три седмици след първата.

Нестабилността в бюджетната сфера влошава допълнително ситуацията. Загубата на доверие сред инвеститорите понижава кредитния рейтинг на Ирландия и вдига цената, която тя плаща, за да получи заеми.

От предвидима и стабилна, в рамките на няколко месеца страната се превърна в пълна противоположност.
Песимизмът цари на всякъде, има загуба на работни места, като безработицата мина 10 процента.

Заплатите се намаляват почти във всички сектори на икономиката. Държавните служители ще стачкуват в края на месеца срещу намалените им с първата актуализация на държавния бюджета заплати. А както изглежда, до тогава заплатите им ще бъдат намалени втори път с втора актуализация.

На фона на тази мрачна картина забелязах нещо много човешко. Всички ирландци, с които разговарях предпочитаха доходите им да бъдат понижени, пред възможността техни колеги да бъдат съкратени.

Безработицата всъщност е най-страшното плашило, надвесено над Зеления остров. Мнозина помнят времето, когато Ирландия изнасяше най-ценния си капитал - хора, защото не можеше да им осигури препитание.

Днес средно статистическият ирландец е по-високо образован, а с това шансовете да намери работа са по-добри, но дано не му се налага да емигрира, защото сред бушуващата глобална криза няма много дестинации, които предлагат работни места.

Младежите, които ще кандидатстват за висше образование през тази година показаха забележителен усет и гъвкавост: с 48% по-малко са кандидат студентите, посочили като първо желание гражданско инженерство, с  21% по-малко са съответно за специалността архитектура.

За сметка на това селското стопанство е привлякло с 50 %  повече спрямо изминалата година младежи, медицината с 22% и хуманитарните науки съответно с 20%.

****Всички данни  са взети от  Централната банка на Ирландия към 2007г. Банката не е публикувала данните за 2008