Отново и отново през последните години Китайската комунистическа партия (ККП) смъмри Запада и САЩ за това, което тя нарича манталитет на Студената война. Според нея този начин на мислене е в ущърб на отношенията с Китай и подкопава сигурността в Азия. От друга страна, според новата видео копродукция на Националния университет по отбрана на Китай, която бе излъчена в края на миналия месец Студената война е точно това, от което ККП се нуждае и свързването със Запада е като отровно хапче, което трябва да се избягва на всяка цена.

Наистина е трудно да се каже колко членове на Народната освободителна армия и ККП се придържат към такива мнения, но няма никакво съмнение, че има поддръжници сред екстремистките елементи в партията, която в последните месеци предупреди за вредното влияние на западните ценности и култура и прие нови правила за борба с техните вредни ефекти върху китайското общество.

Освен Националния университет по отбраната, в документалния филм участват редица висши военни офицери от различни отдели. Лиу Язху, който е политическият комисар на Националния университет по отбрана ( тъстът му е бившият президент Ли Хияниан, един от така наречените "осемте безсмъртни") и Уанг Ксибин, който е президент на Националния университет по отбраната, са посочени като надзорните органи на проекта.

Интересното е, че още през 2010 г. Лиу се разглежда като потенциален реформатор, след като той отбеляза, че Китай трябва или да реформира своята система от американски тип, или да тръгне по пътя на Съветския съюз. Тази привидна смяна (трябва да отбележим, че Лиу бе повишен в генерал през юли 2012 г.) повдига няколко въпроса относно съществуването, влиянието и устойчивостта на реформаторите в рамките на Народно освободителната армия на Китай (PLA).

В 100-минутния филм, който бе свален от популярни сайтове като Weibo и остава на разположение в YouTube почти всичко западно е поставено на прицел - от американските мозъчни тръстове - стипендиите „Фулбрайт", Фондация „Форд" и „Картър" център, до електронната музика и луксозните марки, които са елементи на заговор за "промиване на мозъка" на китайското общество и целят да унищожат Китай отвътре.

"Американските елити ... уверено смятат, че най-добрият начин да дезорганизират Китай е да се работи в тясно сътрудничество с него, което ще позволява постепенно да стане част от ръководената от САЩ международна и политическа система", казва Лиу.

Конспирацията достига до Хонконг, където според сведенията американското и британското консулство, с помощта на техните "необичайно големи" ресурси, се опитват да проникнат и да дестабилизират Китай, като влияят върху важни събития като годишните митинги на 4 юни и 1 юли.

Дори и военният обмен, който доведе до подобряване на връзките между Вашингтон и Пекин през изминалата година във филма се разглежда не като средство за изграждане на доверие, а по-скоро като част от коварен заговор, за да дезорганизира Китай - „меката стратегия на САЩ е потенциално по-опасна от военната и мощ".

Един от уроците, които китайците привидно очакват да извлекат от документалния филм, който може да се разглежда като критика на Китай на политиката на "отворени врати" е, че контактът със Запада е престъпен. Филмът отдава разпадането на Съветския съюз и други затворени общества в голямата си част от водената от САЩ глобална конспирация.

По-показателно в него се твърди, че разпадането на Съветския съюз не е предвестник на края на Студената война, както е написано в учебниците по история, а по-скоро, че краят на Студената война е причинило разпадането на СССР.

ККП се стреми да избегне подобна съдба и се стреми да запази здраво сцепление във всеки аспект на китайското общество.

Ако този филм изразява позицията на служителите на ККП, последиците могат да бъдат значителни. Не само обменът със САЩ и други големи западни сили ще бъде засегнат, но може да има и сериозни последствия за страни като Тайван, която често се изтъква като модел за Китай.

Основната претенция на Пекин относно САЩ е, че те не могат да мислят отвъд стратегиите на Студената война. Това, което Вашингтон трябва да направи, е да отвори позициите си за Китай и връзките между двете страни ще процъфтяват.

По различни причини САЩ предприемат точно тази политика. Но сега Пекин предупреждава зрителя, че произтичащият обмен е корозивен и заплашва самото съществуване на Китай.

Китай може да направи само един избор. Интересно е какъв ще бъде той.