През последните дни най-големият екшън в Европа се предизвиква от фермерските протести - сякаш основно във Франция, но в действителност не само там. Земеделците в Белгия по никакъв начин не им отстъпват, същото може да се каже и за германските, а доскоро вълнения имаше и в други европейски страни - Полша, Румъния... У нас също се стигна до протестна готовност, макар родните зърнопроизводители все пак да оцениха желанието на властта за диалог.

На пръв поглед Европа е разтърсена от недоволство на земеделски производители. От различни части на континента, но с еднаква мотивация - неудовлетворение от текущите политики в аграрния сектор. Или не точно? А може би фермерите в отделните държави имат различни причини да недоволстват... Както и различно фокусиране върху проблемите, респективно, исканията си...

Да видим за какво (смятат да) протестират фермерите в Европа:

Във Франция земеделците искат помощ от правителството, за да преодолеят възникналите затруднения пред аграрния бизнес - нови данъци, ниски изкупни цени, по-скъпи горива за селскостопанските машини, ограничения, свързани с налаганите еко стандарти (последните са политики не само на Париж, но и на Брюксел). Френските фермери се бунтуват и срещу вноса на земеделска продукция, която според тях съсипва бизнеса им.

В Германия протестите започнаха преди френските, като водещият мотив е свързан с намеренията на правителството да премахне субсидията за аграрния дизел (нещо като преференциалния ДДС за нашия туризъм, чиято ставка е възможно да се върне до нивото на първоначалната). Субсидирането на селскостопанското гориво в Германия е практика, датираща от средата на миналия век - а кабинетът "Шолц" планира да я премахне. Първоначалните намерения бяха това да се случи изведнъж, но недоволството принуди правителството да вземе компромисно решение - поетапна отмяна в следващите три години. А високите производствени разходи, съчетани с ниски изкупни цени, тормозят и германските земеделци, подобно на френските.

Фермерите в Белгия са притеснени от повишаващите се производствени разходи, от евтиния внос на храни, но същото така и от европейските екологични политики. Исканията им са свързани с прокарването на законодателство, което би позволило на сектора да бъде "наистина устойчив икономически, екологично и социално", според формулировката на местните синдикати. А според белгийския министър на земеделието, опасенията на производителите "трябва да бъдат решени на регионално, федерално и европейско ниво".

Земеделските производители в Полша излязоха на протест най-вече срещу вноса на продукция от Украйна и други държави извън ЕС. Тук фермерите подкрепиха превозвачите, които още в края на миналата година се обявиха срещу конкуренцията от страна на украински шофьори. Друго основно тяхно искане е да бъдат направени промени в общата селскостопанска политика на Евросъюза - естествено, в посока, обратна на сегашната. За полските фермери основно "на мушка" са европейските институции, но и правителството във Варшава (доста "по-услужливо" към Брюксел в сравнение с предходните) не е подминато от техния гняв.

В Румъния поводите за протест на фермерите са както "стандартни" (високата цена на дизела, вносът от Украйна, европейските екологични мерки), така и "локални" (ставките на застраховката "Гражданска отговорност", а също и законодателни промени, които ги принуждават да плащат здравни осигуровки). И тук, подобно на Полша, се стигна до обединение между земеделци и шофьори в протестните действия.

В България засега не се стига до протести, но зърнопроизводителите вече формулираха основните си искания - държавата да покрие загубите им покрай войната в Украйна; защита на българското производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна; облекчаване на "зелените" правила в плановете за развитие на земеделието и селските райони; изравняване на земеделските субсидии на европейско ниво.

Да, общи искания на европейските земеделци определено има, поради факта, че в различните страни се сблъскват с едни и същи икономически и политически (на ниво Брюксел) реалности. Цените на горивата се отразяват на всички, "Зелената сделка" е предвидена за целия ЕС, ангажиментите към Украйна също са почти всеобщи (Унгария там нещо се дърпа, но по-скоро конюнктурно, отколкото идейно). Наближават и избори за Европейски парламент, които ще се проведат почти по едно и също време в държавите членки.

Може ли тогава да очакваме някакъв вид обединение на фермерите в Европа?

Отговорът на този въпрос е: най-вероятно не. Наред с общите, земеделците в различните страни имат и свои собствени интереси.

Преди всичко аграрният сектор е може би "най-деликатния" в ЕС и със сигурност най-зависим от политиките както на националните правителства, така и на Европейската комисия. Европейското земеделие е подчинено на квоти, субсидии, регулации, и е в някакъв смисъл много чувствително. Удовлетворените искания на фермерите от една държава автоматично поставят в неизгодна ситуация колегите им от други държави. Балансът е много трудно постижим и още по-трудно се задържа дълго. И това беше факт още по времето, когато нашата страна правеше първите си стъпки по пътя на европейската интеграция, а самите европейски политики много повече се придържаха към логиката и здравия разум.

В случая не бива да подценяваме и руската пропаганда, що се отнася до либерализирането на украинския внос. А и страховете от евентуалното бъдещо членство на Украйна в ЕС. Влиянието на тези фактори, логично, е по-силно в страните, които географски са по-близо до военния конфликт - Полша, Румъния, България... Докато френските фермери недоволстват срещу вноса на общо основание - както от Украйна, така и от "нашия лагер" в Евросъюза. Да не забравяме и какво мотивира пакета "Мобилност 1".

Но независимо от всичко, проблем има. В целия Европейски съюз. И все по-силно се чуват гласовете за ограничаване на вноса. Което навежда на мисълта това ли е най-ефективнияj начин да се помогне на Украйна - тя да реализира печалби на гърба на европейските фермери. Печалби, които можеха да ѝ се предоставят като директна помощ, без да "спъваме" нашите икономики. Например, изпращайки повече снаряди за украинската армия.