Преди година Ангела Меркел беше безспорно най-влиятелният и силен политик в Европа по силата както на дълголетието си като канцлер на Германия, така и заради силата на икономиката на страната си. Нейните разпореждания важаха далеч отвъд границите на Германия: за да се свърши каквато и да е сериозна работа в ЕС, Меркел трябваше да е налице и да се захване.

Обаче с едно съдбоносно решение тя рискува и позицията си, и репутацията си. Нейната покана към бежанците и имигрантите да дойдат в Германия през миналото лято разклати основите на собственото ѝ правителство и навреди на сплотеността на Европейския съюз - може би безвъзвратно, пише в свой коментар британското издание "Дейли телеграф".

Резултатите от изборите в три федерални провинции в неделя са доста показателни. Те не бяха окончателно отхвърляне на имиграционната политика на Меркел, защото някои центристки партии се справиха добре и най-много гласове все още отиват в подкрепа на партии, подкрепящи подхода на канцлера.

Но успехът на антиимигрантската партия "Алтернатива за Германия", която преди беше дясноцентристка, показва, че все по-голям брой избиратели нямат доверие на справянето ѝ с бежанската криза.

А то преоформи европейския политически пейзаж и осигури проблематичен фон за британския премиер Дейвид Камерън да провежда кампания за оставането на Великобритания в ЕС, особено когато една трета от нерешилите как ще гласуват избиратели изтъкват, че техните най-големи колебания да подкрепят оставането в Общността са опасенията относно имиграцията.

Приветствайки бежанците, Меркел насърчи движението на хора в Европа, които нейната собствена страна не желае да поеме. Сега тя настоява други страни членки на ЕС, които не са имали никакъв избор по въпроса, да приемат имигранти, които те не желаят.  

В допълнение, кризата доведе до отстъпки към Турция, откъдето по-голямата част от мигрантите идват, което разтревожи много европейци. Не само че турците ще получат безвизов достъп до Шенгенското пространство, както и около 6 млрд. евро, за да се грижат за сирийските бежанци, но също така ЕС ще ускори кандидатурата на Анкара за присъединяване към ЕС, дори и никой да не очаква, че Турция ще бъде приета в Общността.

Вярно е, че има индикации, че броят на хората, влизащи в Гърция е започнал да спада, след като турските власти спират лодките на бежанците – нещо, което те трябваше да сторят отдавна. Но хиляди остават блокирани въпреки обещанията да бъдат преместени на квотен принцип.

Вероятно Меркел може да постигне обрат по отношение на кризата; ала ако нейната аура на решителен, смел и волеви политик си отиде завинаги, тя трябва да обвинява само себе си.