В неделя Владимир Путин очаквано бе преизбран за президент на Руската федерация с внушителен резултат - 76,7% от гласовете при 67% избирателна активност. Неговите опоненти (поне тези, които доживяха изборите и не са в затвора) общо взето му дишат прахта, като кандидатът на комунистите Грудинин взе 12%, Жириновски - 6%, останалите - около и под 1%. Така Владимир Владимирович започва своя четвърти мандат (де факто - пети, ако броим и номиналния на Дмитрий Медведев), като обществената подкрепа за него е по-голяма от всякога.

Естествено, в социалните ни мрежи темата бе доминираща, но повечето от изявяващите се като "гражданско общество" и "лидери на мнение" забиха в посока демократичност, вместо да се опитат да разглеждат ситуацията през призмата на българските национални интереси. Това, което трябва да се знае е, че за нас няма значение дали в Русия има демокрация или не. За нас е важно дали руската политика съвпада с нашите интереси или им противоречи.

Преди всичко е важно да анализираме на какво се дължи огромната подкрепа за Путин.

Първата група негови поддръжници е свързана с едрия бизнес. В Русия крупните бизнесмени (наричани още "олигарси") дължат богатството си не на предприемчивост и трудолюбие, а изцяло на добрата воля на "бащицата". Е, близко до ума за кого ще гласуват техните служители...

Втората група избиратели на Путин са работещите в бюджетния сектор. Или гласуваш за този, който е на власт, или губиш работата си...

Третата група са онези, които гласуват за Путин по психологически причини, защото е "на власт" (а първия път са гласували за него, защото е посочен от Елцин). Този елемент, особено в Русия, изобщо не бива да се подценява. За мнозина демокрацията е абсолютно измислена конструкция и за тях е немислимо да гласуват за кандидат на опозицията.

И накрая, от 2000-ата година насам Путин си спечели и автентични фенове. За близо две десетилетия Владимир Владимирович постигна две много съществени неща - вдигане на жизнения стандарт на руснаците и връщане на страната като първостепенен играч на световната арена.

При такава смазваща разлика е безсмислено да се питаме дали за нас е добре или зле, че Путин спечели. Досегашният лидер на Русия е бетониран във властта, а опозицията срещу него е по-нелепа дори от българската извънпарламентарна "десница". Така че въпросът не опира до личността (която засега изглежда несменяема), а до възможните политики, които да налага.

И така, каква политика на Русия (т.е. на Путин) би била най-изгодна за България?

Не и досегашната, определено. България има два основни проблема с Русия - русофилството и енергийната зависимост, И тези два проблема следва да бъдат минимизирани.

Сред българското общество има значима група хора, които просто не могат да си представят, че България и Русия са две различни държави с възможно противоречащи си интереси. Тази автентична "пета колона" винаги ще изкушава руските политици да я използват като свое оръдие за постигане на едни или други цели. А покрай нея, естествено, се завъждат и продажни български политици, които могат да вкарат страната ни в големи бели.

Енергийната ни зависимост от Русия (в комплект с факта, че Русия разчита икономически основно на продажба на енергийна ресурси) е вторият ни сериозен проблем и потенциален източник не само на корупция, но и на откровена държавна измяна.

Решението на тези два проблема се нарича изолационизъм. Русия трябва да се концентрира върху решаването на собствените си проблеми (икономически, инфраструктурни, социални, демографски, здравни и т.н.) и по-малко да се стреми да се налага над останалия свят. Активната (на моменти даже агресивна) външна политика изисква много сериозен ресурс, който може да се пренасочи навътре - тоест, самите руски граждани да се радват на по-дълъг и качествен живот. (Тук е уместно да се добави, че външнополитическите успехи на Путин бяха възможни и заради сенилността на западните "лидери". Ако през 2014г. начело на Запада не бяха Обама и Меркел, а Рейгън и Тачър, дали изобщо щеше да бъде възможна анексията на Крим?)

Ако в Русия имаше адекватна опозиция, тя нямаше да упреква Путин нито заради липсата на демокрация (нещо, от което на практика никой там не се вълнува), нито заради корупцията (която също е захранвана от милиони руснаци). Основният упрек щеше да бъде защо Путин пропиля шанса да превърне Русия в един по-голям Дубай. Скокът на цените на петрола през първото десетилетие на новия век позволи на Русия да вдигне драстично стандарта си в сравнение с времената на Елцин. Само че този ресурс не бе инвестиран в наука, технологии, транспорт, туризъм и т.н., както направиха в Дубай. И сега Русия страда от колебанията в цените на петрола.

Една държава, която се изхранва само от продажба на ресурси и произвежда единствено красиви жени, трудно може дълго време да бъде сред световните лидери. И това трябва да стане ясно на водещите съветници в Кремъл.

Ако Русия намали средствата си за хибридна война и за корумпиране на български политици, които да държат страната ни в енергийна зависимост, от това ще спечелят и двете държави. А ако Русия спре да се опитва да влияе на Европа като цяло, ще спечели много повече.

Всичко това обаче трябва първо да изкристализира в главите на онези, които съветват руския президент. А задачата на България е да използва успешно инструмента, наречен "Европейски съюз", за да им помогне.