Спокойно е. Много спокойно. Твърде спокойно?

Това е въпросът, който онзи ден си задаваше "Ню Йорк Таймс": "Къде са руснаците?" В сравнение с преди две години те са изненадващо тихи в тази предизборна кампания. Проблемът е решен? Може би не ... Дискретността на Москва "успокоява някои и тревожи други", споделя експерт пред вестника. Едно нещо е сигурно: за разлика от 2016 г. всички са нащрек, от експерти през журналисти до служители на разузнаването и вътрешната сигурност. Всеки инцидент, всяка аномалия се инспектира надълго и широко. За запознатите с физическо подслушване по кабел в мрежа, разпространения отказ от услуга, "робоклал" и други хакерски техники, Vox публикува мащабно проучване (6 месеца работа, над 100 интервюирани) за ситуацията в навечерието на изборите. Тя не е успокоителна.

За нас, непосветените, френското списание Le Nouvel Observateur предлага кратък тур из възможните обяснения на тази мистерия:

Руската манипулация през 2016 г. беше силно преувеличена, по-добре да се бяхме заинтересували от китайците

Минимизиране на фактите, посяване на съмнения и заличаване на следите: това е стратегията на Доналд Тръмп. След изборите той най-накрая трябваше да признае, че руснаците са си наврели носа в кампанията, но веднага добави друг акорд: "Ние бяхме атакувани и от други страни" и "може би други хора". Във всеки случай "руснаците нямаха никакво влияние върху нашите гласове". Неотдавна той се нахвърли на Китай, "който се опита да се намеси в предстоящите ни избори през ноември 2018 г.".

Нелеп опит да удави рибата: всички експерти, плюс специалния прокурор Робърт Мюлер (който обвини десетина руснаци) и Дан Койтс, директорът на разузнаването, потвърдиха, че руснаците масово са се намесили в кампанията. Въпросът дали те наистина са направили разликата между кандидатите, още стои без отговор. Джейн Майер, в добре документирана статия на "Ню Йоркър", заявява, че "целевите кибератаки, идващи от хакери и тролове, са били решаващи".

Америка си е научила уроците и е взела необходимите мерки

Тези избори "ще бъдат най-сигурните, които някога сме имали", каза Кирстен Нилсен, секретар по вътрешната сигурност. Да, "много неща се промениха от 2016 г. насам" и "избирателите трябва да имат доверие", казва Дейвид Бекер, директор на вашингтонския Център за изборни иновации и изследвания (CEIR).

"Щатите се координират с федералното правителство по отношение на киберсигурността, както никога досега. Департаментът за вътрешна сигурност им помага да диагностицират и обезопасяват своите избирателни системи и четирикратно е увеличил мониторинга на злонамерените атаки на тези системи, добавя още той. Бихме искали да сме съвсем сигурни, но все още имаме някои проблеми. Така както във филмите за Джеймс Бонд правителството предлага на държави и окръзи редица антируски джаджи, включително сензора "Алберт" - сива кутия, която се свързва със сървърите и контролира аномалиите в интернет трафика."

Но както казва самият Бекер, "около 80% от гласоподавателите могат да гласуват с хартиена бюлетина след електронното гласуване", което означава, че за останалите 20% няма хартиено проследяване на електронния им вот в случай на хакерство. Но, както руснаците са разбрали, достатъчно е да се предизвика бъркотия в няколко окръга или определени щати, за да се дискредитират целите избори.

За експертите, интервюирани от Vox, присъдата е ясна: "От 2016 г. избирателната инфраструктура на страната се е подобрила, но не много, а нещата ще се влошават." Два са виновниците: "Конституцията, която е създала избирателна система, изцяло администрирана от щатите - привилегия, която те яростно защитават", както и факта, че "американската избирателна индустрия е доминирана от три частни компании: Dominion, Hart InterCivic и най-голямата Избирателни системи и софтуер (ES & S). "Електронните машини за гласуване не са достатъчно сигурни, всеки го знае. През август, на конференцията DEFCON, хакерите сe забавляваха до насита, за да покажат колко уязвими са те.

Руснаците чакат деня на изборите, за да нанесат големия удар

Никой не изключва този кошмарен сценарий: едно е да се повлияе на кампанията чрез Туитър или Фейсбук, а друго - да се възпрепятства самото гласуване, било чрез електронна промяна на гласовете (техника, която трудно може да се приложи, повечето от машините за гласуване не са онлайн), било като влязат в избирателния регистър и сеят раздори по време на гласуването (на хиляди гласоподаватели им е казвано "Не, госпожо или господине, не сте в списъка ") или по време на преброяването и предаването на резултатите.

Нещо малко би било достатъчно, за да бъде дискредитиран целият изборен процес. Да не забравяме, че през 2016 г. Доналд Тръмп говореше за "фалшифицирани" избори по време на кампанията. Днес знаем, че в случай на поражение той е планирал да оспори тяхната валидност.

Този път Путин е решил да играе пас и да насочи усилията си към 2020 г.

Това е най-логичният сценарий. Какъв интерес биха имали руснаците да се целят в изборите през 2018 г.? Доналд Тръмп ще остане президент, без значение какво ще се случи, а промяната на мнозинството в някоя от камарите на Конгреса няма да разстрои сделката за Москва.

Да сеем раздор, за да дискредитираме малко американската демокрация? Тръмп го прави много добре и сам с регулярните си атаки срещу всички институции.

През 2020 г. нещата ще изглеждат другояче. По всяка вероятност, Тръмп ще се кандидатира за втори мандат. Хакерите биха могли да подпомогнат победата му или, ако загуби, да всеят такова съмнение в резултатите, че страната да изпадне в тежък период на нестабилност. Точно това иска Русия.

Превод: Петя Михайлова